Решение № 683 от 19.05.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 683 гр. Русе, 19.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Н. Великова при участието на секретаря Светла К. Георгиева като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело № 20234520105586 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 76 от ЗС.

Ищцата Л. М. К. твърди, че с Ю.С.А., ЕГН **********, бивш жител на гр. Русе, починала на 11.11.2016 г. били близки приятелки от ученическите си години. Ищцата била най-близкия човек на Ю.А., тъй като тя не била семейна, нямала деца и роднини. Ю.С.А. живеела в собствения си апартамент на № 13 в *********, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ 59,73 кв. м. Ищцата й помагала във всичко, особено след като се разболяла. Приживе А. изразила волята си, жилището, което притежавала, и в което живеела, както и цялото друго имущество, което притежавала, да остане за ищцата, към която демонстрирала признателност и уважение. След смъртта на Ю.А. през 2016 г. Л. К. организирала погребението й и изпълнила необходимите обреди според християнските обичаи. От тогава до края на м. август 2023 г. ищцата упражнявала фактическа власт върху посочения апартамента. На 30.08.2023 г. бил проведен телефонен разговор с ответницата, в който тя заявила, че като наследник на Ю.А. иска да получи ключовете на апартамента, и същите да й бъдели предоставени, ако те не й били предоставени щяла да предприеме действия по смяна на патрона на входната врата. На 04.09.2023 г. ищцата узнала, че патрона на входната врата на процесния апартамент действително вече бил сменен.

1

Иска да бъде постановено съдебно решение, с което ответницата да предаде на ищцата владението върху недвижим имот, находящ се в гр. Русе и представляващ апартамент № 13 в *********, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ 59,73 кв. м.

В отговора на исковата молба ответницата П. Н. Т. счита предявения иск за неоснователен. Заявява, че е първа братовчедка и един от наследниците на Ю.С.А.. Двете, с нея действително не поддържали близки отношения, била по близка с майката на Ю. – П., с която се чували винаги по празници.

Ищцата действителна била навестявала братовчедката си приживе, а последните 2-3 месеца преди смъртта й полагала за нея известни грижи, по който повод разполагала с ключ на апартамента. След смъртта на Ю.А. жилището останало заключено и необитаемо. В продължение на почти 7 години, нито ищцата, нито някой друг ползвател идвал в имота по някакъв повод, никой не се бил представял за негов ползвател или собствени и не е искал вписване в домовата книга. Не били заплащани дължимите такси за етажната собственост, натрупването на които именно дало повод на домоуправителя на етажната собственост Д. С. за издирване на наследниците на братовчедката й, тогава именно разбрала за откритото наследство и за първи път посетила адреса през м. юли 2023 г. Не могла да влезе в имота, тъй ката нямала ключ и с такъв никой не разполагал от съседите. Снабдила се с удостоверение за наследници и си тръгнала. Върнала се в гр. Русе в края на м. август 2023 г. с намерението да отключи имота и да види в какво състояние се намира, както и да уреди останалите формалности във връзка със собствеността. Ден преди да пристигне в гр. Русе и се обадила Д. С., която всъщност живеела на същия етаж на жилището на Ю. и й казала, че излизайки от жилището си видяла отворената врата на процесния имот, помислила, че била ответницата, но с изненада видяла мъж и жена, които не познавала и никога преди това не била виждала. Жената била леко притеснена и обяснила, че била дъщеря на Л., която преди време се грижела за Ю.. Домоуправителят я уведомил, че собствениците на жилището пристигат на следващия ден и я помолила да остави телефон за връзка, така ответницата установила контакт с дъщерята на ищцата. В телефонен разговор, тя й казала, че приживе Ю. имала желание жилището да остане за Л. и дори била направила завещание.

Ответницата отвърнала, че ако действително те разполагали с документ за собственост, тя нямала да го оспори, помолила я да се срещнат на следващия 2 ден или по-следващия, тъй като в града била за кратко. Те отказали срещата, но признали, че нямали оставено в полза на ищцата завещание. Тогава ответницата ги уведоМ., че в качеството си на собственик същия ден щяла да отключи жилището с помощта на ключар. На отключването присъствал домоуправителя. След като влезли вътре, всичко във вида на жилището показвало, че то не било ползвано от години, от вратата ги лъхнала много тежка и застояла миризма на котка, която починала малко преди да почине братовчедка й, която имала такава. Прозорците били мръсни, навсякъде висели паяжини, от отдушниците на банята и тоалетната имало посипан прах, нямало посуда, дрехи, и каквото и да било, което да подсказва, че някой е обитавал имота. Обзавеждането било именно собственост на леля й и на братовчедка й. В жилището категорично не били оставени никакви вещи на ищцата. Съседите в хода й разказали, че след като Ю. починала, ищцата изнесла от там покъщнина, включително цигулката на братовчедка й, самата ищца по време на разговорите не споменала да е имала свои вещи в имота.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Според приложеният по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 22, том Х, дело № 2706/06.05.1993 г., Ю.С.А. била собственик на апартамент на № 13 в ********* в гр. Русе, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ 59,73 кв. м.

На 11.11.2016 г. Ю.С.А. починала, като един от нейните наследници е ответницата – нейна първа братовчедка по майчина линия.

Според справка от Енерго про за потребление в периода 28.11.2016 г. до 10.09.2023 г. в процесния имот не била ползвана ел. енергия.

Според свидетеля М. Л. К., дъщеря на ищцата, Ю.А. била близка приятелка на ищцата от детските години, заедно били израснали. Тя била музикант. Когато заболяла онкологично майка и се грижела за нея. Ю. починала през 2016 г. За погребението се погрижила майка и, тъй като тя нямала никой друг, нито съпруг, нито деца, никой около нея. На погребението присъствали само нейни колеги музиканти. Ключовете за нейния апартамент майка и ги съхранявала, тъй като до последно тя ходела да я обслужва, тя и купувала лекарствата. Ю. казвала, че този имот щял да остане за майка и. След смъртта на Ю., тя продължила да ходи там и 3 чувствала имота като свой. През лятото на 2023 майка и видяла във входа на блока на процесния имот залепена бележка, че щял да се сменя кран. Майка и, помолила мъжа, с който с когото свидетелката живеела в съпружеско брачно съжителство- Е., да смени вътре в апартамента кран на водата. Е. отишъл в този ден, когато ще спират водата на входа и се е свързал с управителката на ЕС, отключили му мазата, от където се спирала водата и сменил крана. За жилището ключ му дала ищцата. След като приключил със смяната на крана, домоуправителката, която живее в съседния апартамент на същия етаж му казала, че имало и други собственици. Това учудило свидетелката и майка и, тъй като тя се смятала собственик и имала ключове за апартамента. Още същата вечер свидетелката с мъжа си отишли при домоуправителката и и се представила, оставила и телефонния си номер. След няколко дни , когато се приготвяли багажа за почивка с майка си, и звъннал телефона, една жена се представила и казала, че имала родствена връзка с Ю., казвала се П. и тя настоявала за среща още същия ден. Съобщила и, че била получила телефонния и номер от домоуправителката и поискала ключовете от апартамента. Свидетелката и отказала, тъй като заминавала следващия ден на минерални бани. Около 4-5 септември, Е. отишъл до апартамента, майка и му оставила ключовете, като той искал да види, дали сълзели крановете, опитал се е да отключи, но не могъл и тогава е видял, че патрона бил сменен и не е можал да влезе.

Свидетелят Е. П. А. / живущ в съпружеско брачно съжителство с дъщерята на ищцата./ твърди, че с М. били в брачно съжителство от 10 години. Лично познавал Ю.А.. Л. и Ю. били много добри приятелки и изключително близки. Не знаел Ю. да имала близки и роднини, с които да е контактувала през последните години. Тя починала през 2016 г. След нейната смърт ходил апартамента -през лятото на 2023 г. сменил главен кран на студената вода на апартамента по молба на Л.. Л. ходела в апартамента, жилището било оставено на нея. Тя не живеела в този апартамент, но ходела редовно там да го наблюдавала. Тя му казала, че кранът за студената вода не работел както трябва и видяла, че имало залепена бележка на входа, че на определена дата щяло бъде спряно водоподаването. Дала му ключове, отишъл, говорил с домоуправителката. Тя го попитала той какъв е, свидетеля обяснил, че бил зет на собственичката, която го помолила да смени крана. Тя му казала че имало и някакви други собственици. Сменил крана, заключил и 4 си тръгнал. Съобщил това на жена си и вечерта отишли при домоуправителката. М. й се представила и и казала, че била дъщеря на собственичката. Посетил апартамента, когато жена му и тъщата му били на почивка, а ключовете за апартамента били в него за да провери дали всичко било наред с крана. Когато се помъчил да ключът не влязъл, патрона бил сменен. Казал на жена си, за това.

Разпитания по делото свидетел Д. С. С. / живуща в ********/, заявява, че била домоуправител на етажната собственост съм от м. юни 2022 г. С П. Т. се запознала когато станахла домоуправител. Ю.А. не я познавала и не я била виждала. В този блок живеела от 2017 г. Като домоуправител разбрала, че имало два празни апартамента, единия бил на нейната площадка, който бил на Ю., а другия бил на етаж 7, по средата. Търсили собствениците на празните апартаменти, за да си заплатели месечните такси. За апартаментите нямало никакви плащания, нито за фонд „Ремонт” и започнали да търсят с касиерката данни за наследниците, за да си платели. Това била единствената причина и по този начин намерила съвсем случайно във всичките книжа телефонен номер на Ю., пишело „Ю. – братовчеди”, два номера на мъж, и на ответницата. В книгите не пишело нито кои били, нито от къде. Звъннала им през м. юни 2023 г. В началото се притеснила, как да подходи. Разговаряла с тях и те казали, че щели да дойдат да се запознаят, дали имали нещо общо с този апартамент, дали те били наследници. Тя изчакала да разбере дали те били наследниците за да започнели да плащат месечните сметки. Извадили си документ за наследници от Общината и от тогава се заплащало абсолютно всичко. През годините не била засичала присъствие в спорния апартамент.

Никой не я бил търсил във връзка с него като собственик, да поиска вписване в домовата книга, това се случило след като се свързала с ответницата. Дошла жена, която я попитала, защо казала, че наследниците щели идват в апартамента. Жената се представила само като М.. Свидетелката не била я виждала никога. С нея се запознала през м. юли 2023 г. Към този момент П. нямала ключ за жилището. П. отворила жилището след като си извадила документ за наследници. След това си викнала ключар и свидетелката присъствала, когато ключаря отворил вратата. Състоянието на жилището, когато го отворили било лошо, то било цялото в паяжини, прахоляк, даже миришело на котешко вътре, застоял въздух, стари мебели, нямало ток.

Първоначалният и контакт с П. бил по телефона. След това тя и се обадила и 5 казала, че ще дойде за да подаде документи в Общината. Втория път когато вече дошла в града се запознала с нея. На третия път отворили с ключар апартамента и тогава бил огледа. След като се видели, и казала, че били 3-ма наследници, но после излезли още 3-ма. Една вечер дошла М., а сутринта идвал Е., искал да му отворят общата маза, където били водомерите, за да спрял водата. Казала му за наследниците, тъй като П. щяла да идва след 3 дни и той и казал, че те били собствениците. Това се случило след първия и разговор с П.. Същия мъж дошъл с М. и и позвънили на вратата. Тя и казала, че апартамента бил неин и , че тя нямала право да викала никого.