Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5873 от 29.09.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 8140/2024
Вид
Решение № 5873
Подписан
29.09.2025
Състав
Росен Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 113 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 36, ал. 1 · Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки

РЕШЕНИЕ

№ 5873 гр. София, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Росен Д. Гражданско дело № 20241100108140 по описа за 2024 година

Ищецът К. Д. Т., ЕГН ********** е предявил срещу „ВИТОША АУТО“ ЕООД, ЕИК 175039274, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. с чл. 36, ал. 1 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки (ЗПЦСЦУПС) за връщане на платената сума от 87 900 лева по договор за покупко-продажба на автомобил, както и съответната лихва за забава от датата на завеждане на исковете до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът К. Т. твърди, че е закупил на 08.11.2021г. от дружество „ВИТОША АУТО“ ЕООД лек автомобил марка JEEP, модел COMPASS, шаси ZACNJDDW4LPR06947, двигател № 0211970, с рег. №******** за обща цена сума на стойност 44942, 56 евро, изчислена по курс 1 9 5 5 8 3 лева за евро с включен ДДС или за сума в размер на 87 900 лева с включен ДДС. Ищецът сочи, че скоро след получаване на МПС автомобилът започва да показва неизправност, поради което многократно трябвало да бъде каран на сервиз, поради „смесване на бензин и масло“. Същият проблем се изразявал многократно периода от 21.03.2022г. (когато за първи път колата е закарана на сервиз) до 19.06.2024г. Ищецът Т. изпратил покана до ответника „ВИТОША АУТО“ ЕООД, с която развалил договора, поради сериозните конструктивни дефекти на автомобила, които го правили негоден да изпълнява типичното си стандартно предназначение. В настоящото производство ищецът Т. моли съда да осъди ответника „ВИТОША АУТО“ ЕООД да му върне цената, платена по договора за продажба, както и съответната лихва за забава от датата на завеждане на исковете до окончателното погасяване на задължението. Претендира разноски по делото.

Ответникът „ВИТОША АУТО“ ЕООД е подал отговор на исковата молба в срок.

Твърди, че тъй като автомобилът е хибрид, има специфики при неговото използване, за които ищецът е бил многократно предупреждаван. Сочи, че не се касае за дефект на автомобила, а за неправилна експлоатация на същия, което е довело до необходимост от посочените ремонтни дейности. Сочи, че първата официална рекламация на ищеца Т. е под формата на нотариална покана за разваляне на договора, в която не е посочено правно основание за развалянето. Възразява, че рекламацията е подадена извън срока на 1 двегодишната законова гаранция по ЗПЦСЦУПС, който е изтекъл на 10.11.2023 г. и че дори съдът да приеме за приложим петгодишния срок съгласно удължената гаранция, правото на разваляне на договора следва да бъде упражнено след като потребителят е използвал опциите за поправка или замяна на автомобила. Претендират разноски и правят възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от договор за покупко-продажба №03801-58641 /л. 7 и сл./, сключен на 08.11.2021г. между К. Т. и „ВИТОША АУТО“ ЕООД процесния автомобил марка JEEP, модел COMPASS, шаси ZACNJDDW4LPR06947, двигател № 0211970, с рег. №******** е продаден от ответника на ищеца за цената от 44942, 56 евро, изчислена по курс 1 9 5 5 8 3 лева за евро с включен ДДС или за сума в размер на 87 900 лева с включен ДДС, заплатена по банков път, което е удостоверено с издадена от „Витоша Ауто“ ЕОООД фактура №0000035303 /л.17/..

Съгласно т. 4.1 от същия договор „Продавачът извършва чрез оторизирани от него сервизи гаранционно обслужване на МПС, съгласно условията на производителя, посочени в „Гаранционна книжка и график за техническо обслужване“, и съгласно условията на договора“. Съгласно т. 4.2 „Общата гаранция за МПС, е със срок на валидност до изминаване на 150,000км пробег или до изтичане на 5 години, което от двете събития настъпи първо.

Общата гаранция се формира от: А)заводска гаранция на производителя, валидна до изтичане на 2 години и без ограничение на пробега и Б) удължена гаранция съгласно застрахователен сертификат за гаранция, валидна от изтичане на заводската гаранция за допълнителни 3 години, или до достигане на пробег от 150,000 км - което от двете събития настъпи първо. Съгласно т. 4.4 „Срокът на валидност на заводската гаранция започва да тече от предаването на МПС“.

Приложен е Приемо-предавателен протокол за предаване на автомобил от 10.11.2021г /л.10/.

Приложени са и Протокол №81097548 от 11.01.2023г. /л. 14/ за ремонт на автомобила (изразяващ се в проверка и диагностика на електрическите системи и проверка и регулиране на ниво на двигателното масло), Протокол №81091584 /л.16/ за ремонт на автомобила от 18.08.2022г. (за смяна на масло и маслен филтър), Протокол №81085265 /л.15/ за ремонт на автомобила от 21.03.2023г. (за смяна на масло и свещи), Поръчка за ремонт №81110720 /л. 66/ за подмяна на модул за заключване на волан и Поръчка за ремонт №81097548 /л. 67/от 02.08.2024г. за проверка и диагностика на електрически системи и проверка и регулиране на ниво на двигателното масло. Всичките са издадени от „Витоша Ауто“ ЕООД.

Видно от Покана, молбата за която е входирана при ЧСИ А.П. на 20.05.2024г., К. Т. изпраща на „Витоша Ауто“ ЕООД уведомление /л.19 и сл./, в което изисква да му бъде възстановена платената сума по договора сума и да бъде подписан протокол за връщане на МПС на „Витоша Ауто“ ЕООД.

По делото е приложена съдебно автотехническа експертиза. Поставените към вещото лице въпроси са следните: 1) Представляват ли констатираните неизправности по автомобила производствен дефект, отстраним ли е или е следствие от употребата му?; 2) Проявената неизправност в МПС, която е констатирана при сервизиране, представляваща смесване на бензин и масло, явява ли се съществена? Какви са последствията за автомобила при неотстраняване на проблема и съществува ли опасност от по-голямо увреждане на МПС?; 3) Каква е причината за посочените несъответствия и може ли тя да е свързана с начина, по който автомобила се ползва, предвид специфичната модификация „Хибрид“?

Според вещото лице появата на проблема на всеки 7800-7900км дава основание да 2 се направи извод, че става въпрос за производствен дефект. Посоченият проблем може да доведе до възникване на повреди и преждевременно износване на буталата на двигателя.

Счита, че причината за смесването на гориво с двигателно масло най-вероятно се дължи на некоректна работа на системата за подаване на гориво и смесообразуването в цилиндрите на двигателя с вътрешно горене.

По делото е разпитан свидетелят М.Н.Х., който е работил на позиция „Управител следпродажбено обслужване“ при ответника „Витоша Ауто“ ЕООД. Спомня си, че по същото време за същия модел автомобил е имало идентично оплакване от друг клиент. Във връзка с това е направено техническо запитване към производителя на МПС, на което производителят е отговорил, че описаният проблем не представлява производствен дефект и че за да автомобилът функционира правилно е необходимо двигателят с вътрешно горене да работи постоянно за 1 час в месеца. Същото се подкрепя от приложена по делото кореспонденция с производителя /л. 62 и сл./. Свидетелят Х. си спомня, че е уведомил ищеца Т. за това по телефона, но твърди, че протокол за инструктаж не е подписван. Спомня си, че ищецът Т. му е споделил, че използва автомобила за кратки разстояния, изцяло на ток, единствено за да се придвижва от вкъщи до работа.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Законът за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки (ЗПЦСЦУПС) влиза в сила на 01.01.2022г. Съгласно пар. 11 от ПЗР на ЗПЦСЦУПС „Законът се прилага за договори за продажба на стоки, сключени след тази дата, и за договори за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги, независимо от датата на тяхното сключване.“ От посочения текст става ясно, че законът въвежда уредба по отношение както на договори за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги, така и по отношение на договори за продажба на стоки (какъвто е процесния автомобил), и тази уредба влиза в сила по различно време. Важно е да се уточни, че съгласно пар. 6 от ДР на ЗПЦСЦУПС 1. "Цифрово съдържание" са данни, които са произведени и предоставени в цифрова форма, а 2. "Цифрова услуга" е услуга, позволяваща: а) на потребителя да създава, обработва или съхранява данни в цифрова форма или да има достъп до тях, или б) споделянето или всяко друго взаимодействие на данни в цифрова форма, въведени или създадени от потребителя или от други ползватели на тази услуга. Продажбата на процесния автомобил не попада в посочените дефиниции, а в пар. 6, т. 3 от ДР на ЗПЦСЦУПС, според който „стоки с цифрови елементи“ означава всички движими материални блага, които включват или са взаимосвързани с цифрово съдържание или цифрова услуга по такъв начин, че липсата на цифровото съдържание или цифровата услуга би попречила на стоките да изпълняват своите функции. От тълкуването на посочената дефиниция става ясно, че автомобилът е именно „стока, съдържаща цифрови елементи“ съгл. пар. 6, т. 3 от ЗПЦСЦУПС.

Договорът за покупко-продажба на процесния автомобил е сключен на 08.11.2021г., преди влизането на ЗПЦСЦУПС в сила на 01.01.2022г. и във втората хипотеза на пар. 11 от ПЗР на ЗПЦСЦУПС , поради което ЗПЦСЦУПС е неприложим в настоящия случай.

Съгласно чл. 7, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) "Съдът основава решението си на установените по делото факти и на приложимия закон, като не е обвързан от правната квалификация, дадена от страните." Поради това настоящият съдебен състав счита, че следва да бъдат приложени относимите разпоредби на Закона за защита на потребителите (ЗЗП/отм./) и Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Съгласно чл. 115,ал.1 и 2 от ЗЗП /отм./ „Потребителят може да упражни правото си да развали договора в срок до две години, считано от доставянето на потребителската стока като срокът не тече през времето, необходимо за поправката или замяната на потребителската стока или за постигане на споразумение между продавача и потребителя за 3 решаване на спора.

На първо място съдът намира,че правото да развали договора с ответника поради несъответствие на потребителската стока с договора не е погасено по давност, тъй като съгласно чл. 117,ал.1 ЗЗП /отм./ търговска гаранция е всяко задължение, поето от търговеца или производителя към потребителя в допълнение към неговото задължение по този закон да осигури съответствие на стоката с договора за продажба, да възстанови заплатената сума или да замени или поправи стоката, или да предостави друг вид обслужване, свързано със стоката, когато тя не отговаря на спецификациите или евентуално на други изисквания, несвързани със съответствието на стоката с договора за продажба, посочени в заявлението за предоставяне на търговска гаранция или в съответната реклама, направена в момента на сключване или преди сключване на договора. Доколкото няма спор, че на ищеца е била предоставена удължена търговска гаранция от продавача в рамките на още 3 години след изтичането на заводската такава, то възможният срок за възстановяване на платеното е до 08.11.2026 год. и не е бил изтекъл към датата на подаването на исковата молба 15.07.2024 год. Горното имплицитно включва в себе си и съответно правото да се развали договора,тъй като за да се върне сумата /вкл. и чрез съдебна намеса/ сделката следва да е развалена.

По делото няма доказателства кога ищецът е направил изявлението за разваляне на договора, но с оглед изявлението на ответника за такава покана от 22.05.2024 год., съдът приема тази дата за достоверна и това е датата,на която договорът е развален. Дори да се приеме,ч е развалянето е настъпило с получаването на исковата молба, то е заявено в удължения срок на търговската гаранция.

По същество искът е основателен.

Съгласно чл. 114 ЗЗП(отм.), при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба и когато потребителят не е удовлетворен от решаването на рекламацията по чл.