Решение № 158 от 30.04.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. П., 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Ани Харизанова Въззивно гражданско дело № 20245200500112 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №1279 от 28.11.2023г., постановено по гр.д.№1307/2023г.по описа на Районен съд –П., е осъдена „Ю. Б.“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.“М. - *“, Б. п. С., сграда 14 да заплати на А. М. Я. с ЕГН ********** от град П., ул.“В. I“№** сумата от 2 631.60лв. като платена без основание над чистата стойност на кредита по договор за кредит PLUS-13770694/19.08.2016г., сключен с „БНП П.

П. Ф.“ЕАД , който е обявен за нищожен с влязло в сила решение. Осъдена е „Ю. Б.“АД с ЕИК ********* да заплати на А. М. Я. сумата от 830.26лв. разноски по делото.

Срещу така постановеното решение в срок е подадена въззивна жалба от „Ю. Б.“АД с ЕИК ********* с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, изразяваща се в неправилно приложение на материалния закон и конкретно на нормата на чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Твърди се в жалбата, че и в трите хипотези на нормата ищецът е следвало да докаже факта, че именно той, а не друго лице е извършил плащането на исковата сума. Сочи се, че заключението на съдебно-счетоводната експертиза е било оспорено по отношения на съдържащите се в него неверни твърдения, че платецът на отразените суми е А. Я. и на това основание съдът е следвало да укаже на ищеца да представи доказателства, че и именно той е извършил плащанията по договор PLUS-13770694/19.08.2016г, което не било сторено от първоинстанционния съд, а вместо този съд безкритично се е доверил на експертизата и искът неправилно е приет за доказан. Твърди се в жалбата, че според съдебната практика е 1 без значение кой е наредител на месечните погасителни вноски по договор за потребителски кредит ако се установява, че от потребителя са давани парични средства на третото лице с цел същото да ги внесе за погасяване на процесния кредит. В настоящия случай такава хипотеза не била твърдяна, поради което преценката на районния съд за основателност на иска е изцяло необоснована. Твърди се, че неправилно районният съд е приел за неоснователно възражението за изтекла погасителна давност, тъй като съгласно т.7 от ППВС №1/1979г. в хипотезата на чл.55 ,ал.1, пр.1 от ЗЗД погасителната давност за вземане за връщане на недължимо платеното е петгодишна и започва да тече от момента на имущественото разместване/ от датата на плащане/.От приетата по делото съдебносчетоводна експертиза се установявало, че в периода 21.09.2016г.до 03.07.2019г. по сметката на кредитора във връзка с процесния договор за кредит са постъпвали плащания, като с всяко от тях е погасяване главница, възнаградителна лихва и застрахователна премия.

Отпадането с обратна сила на договора за потребителски кредит има за последица единствено недължимост на разходите по кредита , но не води до промяна на последователността на вече осъщественото изпълнение на лихви , премии и главница. В случай на недейстВ.елност на кредитното споразумение възниква правото на потребителя да иска връщане на платените разходи по заема, но изискуемостта на вземането му настъпва на датата на всяко плащане, с което е внесъл недължимите разноски. Поддържа се, че първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон , изразяващо се в неправомерно изместване на момента, в който е настъпила изискуемостта на спорното вземане за възстановяване на платените лихви и застрахователни премии. Същото е довело и до неправилно произнасяне по отношение на настъпилия ефект на погасителна давност, на който се е позовал ответника . Твърди се също така, че по процесния договор са били извършване ежемесечни плащания, всяко от които е целено и осъществено погасяване на главница, възнаградителна лихва и застрахователна премия. Дори да се приеме, че А. Я. е направил процесните вноски ,моментът от който настъпва изискуемостта на вземането за връщане на погасените с тях лихви и разноски е датата на плащането и от този ден тече погасителната давност. Твърди се в жалбата, че са неправилни констатациите на районния съд за доказаност на исковата претенция от гледна точка на преценката относно дължимостта на евентуалното вземане за възстановяване на платените застрахователни премии, тъй като с решение №26021 от 29.03.2021г на Окръжен съд- П., с което е обявена недейстВ.елността на договор за потребителски паричен кредит №PLUS-13770696 от 19.08.2016г, сключен между А. Я. и „БНП П. П. Ф.“АД не е налице произнасяне по отношение дейстВ.елността на застрахователния договор . Обявяването недейстВ.елността на договора за кредит не води автоматично до отпадане на застрахователното съглашение.

Видно било от съдържанието на застрахователния сертификат – секция „ползващи се лица“ и чл. 8 от Общите условия на застраховката ползващи се лица при настъпване на някои от покритите рискове са застрахования или негоВ.е законни наследници. Според жалбоподателя безспорно било установено, че плащанията по застрахователните премии са получени от застрахователите като от същите е осигурена необходимата закрила. В тази връзка застрахователните премии, платени едновременно с месечните вноски по процесния 2 кредит са платени на годно правно основание във връзка с осигурената застрахователна закрила по рискове, касаещи имуществени блага на потребителите. Прави се искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се сторените пред двете съдебни инстанции разноски. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263 от ГПК от насрещната страна е подаден писмен отговор на въззивната жалба, с който се изразява становище, че същата е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно.РазВ.и са подробни съображения в подкрепа на изводите на районния съд. Прави се искане обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендират се разноски за въззивната инстанция. С отговора не се правят доказателствени искания.

Пазарджишкият окръжен съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализа събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.12 и чл.235 от ГПК прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и отговаря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК. Ето защо въззивната жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба, подадена от А.

М. Я. с ЕГН ********** от град П., ул.“В.“№** против „БНП П. П. Ф. С.А., клон България“КЧТ с ЕИК *********/ заместен в хода на първоинстанното производство на основание чл.227 от ГПК от „Ю. Б.“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град С., район В.оша, ул.“О. п." №***/, в обстоятелствената част на която се твърди ,че на 19.08.2016г между страните бил сключен договор за потребителски паричен кредит PLUS-13770694. Твърди се, че до месец юни 2019г включително ищецът редовно плащал месечните си погасителни вноски/ 34-та вноска включително/ и заплатил по този договор сума в общ размер от 10 631.60лв. Чистата стойност по кредита е в размер на 8000лв.Общата сума, която е следвало да заплати по договора е 20592.60лв.Твърди се, че с решение №260121/29.03.2021г., постановено по възз.гр.д.№110/2021г. по описа на Окръжен съд-П. договорът за потребителски паричен кредит PLUS-13770694, сключен на

19.08.2016г. е обявен за нищожен и е отхвърлен насрещния осъдителен иск, предявен от „БНП П. П. Ф. С.А., клон България“КЧТ с ЕИК *********/ срещу ищеца иск за заплащане на сумата от 6 239.04лв., от която 5 631.09лв. главница, 349.86лв. възнаградителна лихва и сумата от 258.09лв. лихва за забава, дължими по договорът за потребителски паричен кредит PLUS-13770694/19.08.2016г.Това решение е било обжалвано пред Върховния касационен съд ,като с определение №50034/26.01.2023г. по гр.д.№3182/2022г. по описа на ВКС не е допуснато до касационно обжалване. Твърди се, че по процесния договор за кредит ищецът е надвнесъл сумата от 2 631.60лв. над чистата стойност на кредита.

3

Формулиран е петитум ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2 631.60лв.

, представляваща надвнесена сума над чистата стойност на обявен за нищожен договор за потребителски паричен кредит PLUS-13770694/19.08.2016г.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който е оспорен иска като неоснователен с искане да бъде отхвърлен. Твърди се, че в раздел „Параметри и условия“ на договора за кредит в месечната погасителна вноска по заема включва плащането на главница, възнаградителна лихва и застрахователна премия като застрахователната премия се е дължала във връзка със сключен между потребителя и застрахователят договор за застраховка „ защита на плащанията“. След сключване на този договор от застрахователят е издаден застрахователен сертификат, който удостоверява наличие на застрахователна полица. Налице са две самостоятелни договорни правоотношения между различни страни . Кредиторът и застрахователят са различни юридически лица като кредитната институция опосредява плащането на застрахователната премия от клиента към застрахователя, с което задълженията по кредитното и застрахователно правоотношение се обединяват и на потребителя се спестява ежемесечно извършване на три отделни превода , както и таксите по тях. Твърди се, че застрахователната премия била в общ размер на 2 688.лв. като същата е разделена на 60 вноски по кредита всяка в размер на по 44.80лв. Твърди се, че всички плащания по застрахователния договор в общ размер от 1 388.80лв. след получаването им са превеждани от кредитора на застрахователя и доколкото кредитната институция не е задържала сумите, наредени за погасяване на застрахователната премия същата не се е обогатила от тях, поради което исковата претенция е неоснователна.Претенцията за връщане на сумите, платени за застрахователна премия може да бъде валидно релевирана единствено от застрахователя. С отговора е направено възражение за изтекла погасителна а давност на исковата претенция, тъй като се касаело за периодични плащания и приложим е давностния срок по чл.111 от ЗЗД. Инвокирано е възражение, че в трите хипотези на нормата на чл.55 от ЗЗД ищецът е следвало да докаже факта, че именно той, а не друго лице е извършил плащането на исковата сума като с исковата молба не били ангажирани доказателства, че плащанията по договора са от ищеца.

По делото е установен и не е спорно от фактическа страна, че са възникнали облигационни отношения въз основа на сключения договор потребителски паричен кредит PLUS-13770694/19.08.2016г.между от една страна ищеца А. М. Я. с ЕГН **********/ в качеството на кредитополучател/ и от друга страна кредитора БНП П. П. Ф. С.А., клон България“КЧТ с ЕИК *********, чийто правоприемник е дружеството – жалбоподател „Ю.

Б.“АД с ЕИК *********.Установено е, че срещу представянето по договора за кредит за потребителски цели в размер на 8000лв., ищецът А. Я. е поел насрещни договорни възнаграждения за връщане на сумата от 8 000лв., заедно с възнаградителна лихва 37.73%, ГПР-47.91%, както и заплащане на застрахователна премия в размер на 2 688лв. и такса ангажимент в размер на 280лв.като общият размер на поетото договорно задължение на ищеца в размер на 20 592.60лв., платимо на 40 месечни погасителни вноски всяка по 4

343.21лв. , последната на 20.08.2021г., съгласно приложения към договора погасителен план. Договорът за кредит предвижда заплащане на застрахователна премия в размер на 2 688лв. по застраховка“ защита на плащанията“. Сумата се заплаща директно от заемодателя на застрахователния агент „Д. С.“ЕАД и се възстановява от кредитополучателя заедно с месечните погасителни вноски,като част от тях