Решение № 151 от 27.10.2025, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. В., 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през * хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЖС

Членове:

ГПЙ

НДН при участието на секретаря НЦК като разгледа докладваното от СЖС Въззивно гражданско дело №

20251300500110 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на ответниците А. Н. Я. с ЕГН: ********** от гр. В., В. В. О. с ЕГН: ********** от гр. В. и В. Н. В. с ЕГН ********** от гр.В., чрез адв.-пълномощник Н. А. от АК-В. и заявен съдебен адрес: гр.С., ул.“***” № 14 против Решение № 611/17.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 2445/2023 г. по описа на Районен съд В..

С обжалваното решение е обявен за недействителен по отношение на „***“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., СО, район „***“, бул. „***“ № *** АД договор за прехвърляне на недвижим имот, извършен с нотариален акт за покупко-продажба № ***, том III, рег.№ ***, нот. дело № *** на нотариус ***, рег.№ *** от регистъра на НК, с район на действие РС-В., който акт е вписан в СВ-В. с вх.рег. № 2***, том IX, дело № 1437/2023г., по силата на който А. Н. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „***‘ № 30, действаща лично и като законен представител на малолетното си дете В. В. О., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „***“ № 30 са продали на В. Н. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „***“, бл. *** свой собствен недвижим имот, а именно:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** (десет хиляди деветстотин *десет и едно, точка, петстотин и *, точка, петстотин шестдесет и три, точка, *, точка, *), находящ се на етаж 2 в сграда с идентификатор *** (десет хиляди деветстотин *десет и едно, точка, петстотин и *, точка, петстотин шестдесет и три, точка, *), разположена в поземлен имот е идентификатор №*** (десет хиляди деветстотин 1

*десет и едно, точка, петстотин и *, точка, петстотин шестдесет и три) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., одобрени със заповед № РД-18-5 от 28.01.2008г. на Изпълнителния директор на АГК и последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 09.06.2021г., който самостоятелен обект е с административен адрес: гр. В., ул. „***” * (*), вх. А, на II (*) етаж, а*** (*), с предназначение: ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ, със застроена площ 44,88 кв.м.

(четиридесет и четири цяло осемдесет и осем стотни кв.м.), състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, брой нива на обекта: 1 (едно), ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, до съседи на самостоятелния обект по схема: на същия стаж; ***, ***, под обекта: ***, над обекта: ***, ***.

Със същото решение тримата ответници са осъдени да заплатят на ищеца сумата от по 230.27 лв. - разноски по делото.

С въззивната жалба се навеждат доводи за недопустимост на обжалваното решение, а при условията на евентуалност за неправилност на същото, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

Жалбоподателите считат първоинстанционното решение за недопостимо, тъй като районният съд уважил иска на невъведени от ищеца фактически основания в нарушение на диспозитивното начало, регламентирано в чл.6 ал.2 от ГПК.

В тази насока посочват, че с исковата молба не било въведено фактическото основание, че привилегията на ипотекарния кредитор се проявявала само при принудително изпълнение, както и че апартаментът не е продаден на реалната пазарна цена, а на минимално необходимата, за погасяване на ипотеките, поради което кредиторът *** бил увреден.

Въззивниците сочат, че с исковата молба ищецът бил навел следните фактически основания: че е кредитор на ответниците по три договора за банков кредит; че с процесната сделка ответниците намалили имуществото си; че сделката била увреждаща за кредитораищеца; че било налице знание у *те страни по сделката за увреждащия й характер спрямо кредитора-ищеца.

На следващо място твърдят, че обжалваното решение е неправилно. По делото ищецът не бил доказал наличието на кумулативните предпоставки за уважаване на иска чл.135 ал.1 от ГПК. Ищецът не бил доказал качеството си на кредитор с парично вземане по отношение на първите двама ответници. Те били оспорили качеството на кредитор на ищеца. Считат, че ВРС неправилно се позовал на трита договора за кредит, т.к. договорите установявали задължение към момента на сключването им, без да е било отчетено движението по кредитите към момента на предявяване на иска.

Излагат, че от договорите за кредит било видно, че кредитите били обезпечени със вземания на длъжниците, ипотека на апартамент в гр. С. и други обезпечения. По делото липсвали доказателства за наличие на дълг и неговия размер към момента на предявяване на 2 иска.

Твърдят, че претендираните вземания на ищцовата банка по процесните договори за банков кредит не били обезпечени с ипотека /договорна или законна/ върху процесния апартамент в гр. В., ул.”***”№ /***, ет., *, предмет на настоящето производство.

Твърдят, че по делото ищецът не бил установил качеството си на кредитор. По делото липсвали доказателства за погасяване на кредитите, наличието на дълг към ищеца и неговия размер. Ищецът представил заключение на съдебно- икономическа експертиза по т.д. № 1337/2023 г. на СГС, VI- 17 състав, както и протокол № 1759/27.09.2023 г. от съдебно заседание по същото дело, които според жалпоподателите са негодни писмени доказателства за наличие на дълг и неговият размер, тъй като са събрани по друго съдебно производство и в нарушение на чл.11 от ГПК.

Излагат, че извлечението от счетоводните книги на *** е негодно доказателство за установяване на дълга и неговия размер и съгласно чл.180 от ГПК няма официална материална доказателствена сила в исковото производство.

Считат, че изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза не удостоверявала качеството на кредитор на ***.

На следващо място твърдят, че не били извършили действия, които да увредят кредитора-ищец. Не била налице и втората предпоставка на иска по чл.135 ал.1 от ЗЗД.

В тази насока излагат, че с атакуваната покупко-продажба на апартамента в гр. В. не са извършили увреждащи *** действия, не са намалили имуществото си, а са увеличили същото. Считат, че като са платили на привилгирован кредитори са намалили паричните си задължения.

Твърдят, че първоинстанционният съд бил допуснал нарушение на чл.136 т.3 от ЗЗД и чл.174 от ЗЗД. Съдът неправилно бил приел, че привилегиите на кредиторите се прилагат само при принудително изпълнение. Считат, че привилегиите на кредиторите се прилагали универсално като в закона нямало конкретизация.

На следващо място посочват, че процесната продажба на апартамента в гр.В. била извършена в рамките на изпълнителното производство - изп. дело № 121/2023 г. на ЧСИ ММ, образувано от ипотекарния кредитор „***" АД по изпълнителен лист от 13.02.2023г. по ч.гр.д.№ 3193/2023 г. СРС, за които твърдения с жалбата представят доказателства.

Молят Съда да отмени решението на РС-В., вместо което да постанови друго с което да отхвърли предявения иск. Искат присъждане на разноските по производството за *те инстанции. Представят доказателства.

В законния двуседмичен срок по чл.263 от ГПК от ответната по жалбата страна „***“ АД, чрез юрисконсулт ЛМ, е постъпил отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения, като неоснователна. Навежда доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания. Претендира разноски за въззивното производство.

3

Във въззивното производство не са събрани нови доказателства, които да променя установената фактическа обстановка по първоинстанционното решение.

Пред настоящата инстанция с определение от 29.09.2025г., постановено в открито съдебно заседание по делото, не са приети представените от жалбоподателите писмени доказателства, приложени към въззивната жалба, а именно: Споразумение към договори за кредит от 9.05.2023г., Банкова референция от 15.05.2023, Подробности за поръчка от 27.02.2023г., предвид настъпилата преклузия по чл.266 от ГПК за това.

В.ският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

По конкретно наведените в жалбата оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Съдът констатира, че пред настоящата инстанция страните не спорят по установената от ВРС фактическа обстановка, поради което и на основание чл.272 ГПК съдът препраща към приетата за установена в мотивите на РС-В. фактическа обстановка.

По конкретно наведените в жалбата оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 135 ЗЗД е необходимо ищецът 4 да докаже, че е кредитор на ответника; че със сделката, която иска да бъде обявена за недействителна, същият е увреден и в случай, че сделката е възмездна, че приобретателят по тази сделка е знаел за увреждането.

Настоящият състав приема за установено по делото, че в случая не са налице кумулативно посочените по-горе предпоставки на чл.135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на въззиваемия-ищеца "***" АД /наричан за краткост „***“/ на договор за прехвърляне на недвижим имот, извършен с нотариален акт за покупкопродажба № ***, том III, рег.№ ***, нот. дело № *** на нотариус ***, рег.№ *** от регистъра на НК, с район на действие РС-В., който акт е вписан в СВ-В. с вх.рег. № 2***, том IX, дело № 1437/2023г., по силата на който първите двама ответници - А. Н. Я., действаща лично и като законен представител на малолетното си дете В. В. О. продават на В. Н. В. -третия ответник недвижим имот-апартамент с административен адрес: с адрес: гр. В., ж.к. „***“, бл. ***.

РС-В. като е приел обратното, за да уважи предявения иск, то обжалваното решение се явява неправилно по следните съображения:

На първо място ищецът следва да има качеството на кредитор спрямо длъжника, т.е. да има вземане на договорно или извъндоговорно основание, като не е нужно това вземане да е ликвидно и изискуемо, т.е определено по основание и размер с влязъл в сила съдебен акт, като вземането следва да е възникнало преди датата на извършване на правното действие, което се атакува с иска по чл. 135 ЗЗД, освен в хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД, която не е налице по настоящото дело.

От данните по делото се установява наличието на първата предпоставка, а именно, че въззиваемият-ищецът е кредитор на продавачите А. Н. Я. и В. В. О., като наследници на ВОЯ – солидарен длъжник по приложените договори за банков кредит: Договор за овърдрафт № 7001867-45211 от 06.04.2021 г., Договор за револвиращ банков кредит /кредитна линия/ № 21F-000710Z от 29.06.2021 г. и Договор за револвиращ банков кредит /кредитна линия/ №