Определение № 40 от 23.01.2025, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40 гр. Ямбол, 23.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Светла Р. Димитрова като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно частно гражданско дело № 20252300500007 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по частна жалба от П. П. З., депозирана чрез пълномощника й адв.П. М. от ЯАК против протоколно определение от 06.12.2024 г., постановено по гр.д.№603/2024 г. по описа на ЕРС, с което производството по делото е прекратено на осн. чл.330, ал.2 ГПК.

В жалбата се изразява недоволство от атакуваното определение с аргумент, че същото е незаконосъобразно. Твърди се, че първоинстанционния съд не се е съобразил с обстоятелствата, изложени в о.с.з. от пълномощника на частната жалбоподателка - че последната се намира в чужбина и по обективни уважителни причини не е успяла да се яви в с.з., при което неправилно е приложил чл.330, ал.2 ГПК. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на ЕРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Препис от частната жалба е връчен на М. С. З. - другия молител в първоинстанционното производство, който не е изразил становище по нея.

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в законовия срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на самостоятелен съдебен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съображенията са следните:

От фактическа страна се установява, че ЕРС е бил сезиран с молба на М. С. З. и П.

П. З. с правно основание чл.50 СК, за развод по взаимно съгласие, представяйки постигнато от тях споразумение по чл.51 СК. Съдът е насрочил о.с.з. за 06.12.2024 г., като е призовал молителите и им е указал, че следва да се явят лично, съгл. разпоредбата на чл.330 ГПК, като ги предупредил, че при неявяване без уважителна причина делото ще бъде прекратено.

Призовката до всеки от молителите е връчена на посочения в молбата им адрес на 19.11.2024 г.

1

В о.с.з. на 06.12.2024 г. и двамата молители не се явявили, без да сочат предварително уважителна причина за това. В о.с.з. се е явил адв.М., като процесуален представител само на молителката П. З., който заявил, че същата се намира в ***, където живее и работи, имала е резервирани самолетни билети, с които да осигури явяването си с.з., но с оглед на влошеното й здравословно състояние, посетила спешна помощ предния ден, преди полета на самолета, тъй като е имала паник атаки и в следствие на това изпуснала полета за България. Доказателства в подкрепа на твърденията не са представени.

С обжалваното пред настоящата инстанция протоколно определение от 06.12.2024 г., постановено по гр.д.№603/2024 г. по описа на ЕРС, съдът прекратил производството по делото на осн. чл.330, ал.2 ГПК, поради неявяването на молителите лично в съдебно заседание без уважителна причина за това, а относно посочените от адв.М. причини, касателно молителката З. - без представени доказателства.

Така постановеното определение е правилно.

Задължението за лично явяване на съпрузите при развод по взаимно съгласие е императивно, съгласно чл.330, ал.1 ГПК. В практиката на ВКС се приема, че при неявяване по уважителни причини делото не се прекратява, като участието на адвокат, изрично упълномощен по делото за развод по взаимно съгласие, не замества изискването за лично явяване на съпрузите. Изключение от правилото е допустимо при доказване от страните на причините за неявяване, която съдът преценява като уважителна, съгласно чл.330, ал.2 ГПК.

/в т.см. определение №67/22.02.2022 г. по ч.гр.д.№385/2022 г. на ВКС, III г.о.; определение №534/27.09.2010 г. по гр.д.№453/2010 г. на ВКС, IV г.о./

В случая молителя З. не се е явил в о.с.з. и не е посочил някаква причина за това, още по-малко - уважителна.

По отношение на молителката З., макар и пълномощника й адв. М. да е посочил причина за неявяването й в о.с.з., то нито пред ЕРС, нито пред настоящия съд са ангажирани доказателства, удостоверяващи твърденията му и най-малко такива, от които да се направи извод, че към датата на съдебното заседание, молителката се е установила да живее извън България. Дори да се приеме, че молителката З. е с обичайно местопребиваване в чужбина, не се установява наличието на уважителна причина за нейното неявяването лично в съдебно заседание, отново поради липсата на доказателства, установяващи твърденията й.

Действително процесуалният представител на молителката З., който се е явил в съдебно заседание е направил искане за отлагане на делото, като само е навел твърдения за нейната невъзможност да се яви, но не са представени доказателства за наличие на причини за неявяването на страните лично в съдебно заседание. Действително при упражняване на процесуалните си права страните по делото могат да бъдат подпомагани от адвокат, но това не изключва необходимостта лично да заявят пред съда съгласието си да се разведат, доколкото на съда е възложено да прецени по чл.330, ал.3 ГПК дали това съгласие е сериозно и непоколебимо. Само като изключение и то при уважителни причини по чл.330, ал.2 ГПК законът допуска някоя от страните да не се яви, като при всеки конкретен случай, преценката дали са налице такива причини е индивидуална и следва да се направи от съда въз основа на твърдените факти и доказателствата за тях.

В случая такива твърдения по отношение на молителя З. изобщо не са наведени, а по отношение на молителката З. - макар и да са наведени, не са представени доказателства.

При горните констатации и при съвпадането на крайния извод на въззивния съд с този първостепенния съд се налага обжалваното определение да бъде потвърдено, а частната жалба, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

2

Така мотивиран, Ямболският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 06.12.2024 г., постановено по гр.д.

№603/2024 г. по описа на ЕРС, с което производството по делото е прекратено на осн. чл.330, ал.2 ГПК..

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3