Протокол № 46 от 14.07.2022, Военен съд - София

ПРОТОКОЛ

№ 46 гр. София, 13.07.2022 г.

Днес, 13 юли 2022 г., 10.00 часа, в град София, Съдебна палата, етаж 4, зала № 18, в открито заседание, Софийският военен съд в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. МАДЛЕН ДИМИТРОВА

1.кап.СВЕТЛАН ЕВГЕНИЕВ КИРЯЧКО

ЧЛЕНОВЕ:

2.серж.ИВАНКА ПЕТРОВА ИВАНОВА при секретар Анета Симеонова и с участието на прокурора при Военноокръжна прокуратура – София ст.лейт. МАТЕВ, разгледа НОХД №78/2022 г. по описа на Софийски военен съд – разпоредително заседание, докладвано от съдията.

На основание чл.247в от НПК председателят ОТКРИ разпоредителното заседание.

ЯВЯВА СЕ подсъдимият ***** Т. С. Н. от РС “Военна полиция“ гр.Плевен, с местослужене *****, роден на ***** година в гр.*****, с постоянен и настоящ адрес: *****, *****, ***** гражданин, ***** образование - *****, *****, *****, ЕГН **********. Получил препис от обвинителните книжа, и съобщение за днешното съдебно заседание на 20.06.2022 година. Явява се лично и с адвокат И. М. от АК - гр.Велико Търново, редовно упълномощен от досъдебното производство. Получил копие от книжата и съобщение за днешното съдебно заседание на 22.06.2022 г.

Без отводи към състава на съда, прокурора и секретаря.

На основание чл.15, ал. 3 от НПК председателят разясни на подсъдимия процесуалните му права.

СТАНОВИЩА по хода на разпоредителното заседание по делото :

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ.М.: Да се даде ход делото.

ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, с оглед явяването на подсъдимия и неговия защитник, и прокурора, и тяхното заявление, че липсват процесуални пречки за даване ход на разпоредителното заседание, са налице предпоставките за това, поради 1 което и на основание чл. 248 от НПК,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на разпоредителното заседание.

Съдът предостави възможност на прокурора и лицата по чл. 247г, ал. 1 НПК да изразят становищата си по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК:

1. подсъдно ли е делото на съда;

2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;

3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия;

4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила;

5. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация;

6. взетите мерки за процесуална принуда;

7. искания за събиране на нови доказателства;

8. насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за него;

СТАНОВИЩА на страните:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо председател, уважаеми съдебни заседатели, както е предвидено в чл.248 от НПК и разбира се ще маркирам изчерпателно по точките, а именно: делото е подсъдно на Софийски военен съд, няма и не са налице процесуални предпоставки за прекратяване или спиране на наказателното производство, няма допуснато на досъдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, в конкретния случай няма пострадал по това наказателно производство, съответно негови наследници, т.е. по същество липсва визираното в чл.249, ал.4, т.1 от НПК допуснато нарушение, което да се изразява в рамките на досъдебното производство обвиняемият да не е научил в какво престъпление е привлечен в това си качество, да не му е дадена възможност да два, или да откаже да дава обяснения по обвинението, да му е препятствано правото да участва в производството, да е препятстван да има защитник и в конкретния случай, производството не е срещу чужденец, който да е наказателно преследван, за да 2 е допуснато другият изчерпателно лимитиран предвиден като нарушение процесуално съществено отстранимо и осъществен на досъдебната фаза на това наказателно производство, т.е. да е общувано с него на друг език. Дали са налице условията и основанията за разглеждане делото по реда на особените правила, тази инициатива принципно е възможна, но пак казвам като инициатива в ръцете на другата страна като предложение и вероятно обсъждане, няма предпоставки това наказателно производство да се гледа при закрити врати, няма необходимост от промяна на взетата процесуална мярка принудителна мярка „подписка“ спрямо подсъдимия, няма да правя искания за събиране на нови доказателства на този етап. И съответно намирам, че са налице предпоставките да насрочите това наказателно производство в съдебно заседание, с призоваване на страните такива каквито са посочени в обвинителния акт, и съответните свидетели и вещи лица.

АДВ.М.: Уважаема госпожо председател, уважаеми съдебни заседатели, по повод на визираните в закона въпроси, според разпоредбата на чл.248 от НПК, вземам следното отношение:

Настоящето дело, безспорно е подсъдно на Софийския военен съд. Няма основания за спиране или прекратяване на наказателното производство.

Считам обаче, че на досъдебно производство № 50/2021 година по описа на Военно-окръжна прокуратура - София са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия изразяващи се в следното :

На първо място: Съгласно чл.219, ал.4 от НПК разследващия орган е длъжен да предяви постановлението за привличане на обвиняемия и на неговия защитник, за да се запознаят със съдържанието му, и евентуално да се направят разяснения във връзка със съдържанието на същото. В настоящето случай постановлението за привличане на обвиняем ултимативно бе връчено за подписване, което породи ответна реакция в мен, и в подсъдимия да не подпишем същото, т.е да откажем да го подпишем, тъй като не сме се запознали със съдържанието, т.е. предявяване на постановлението за привличане на обвиняем по същество нямаше. Практически аз и подсъдимия, бяхме лишени от запознаване със съдържанието на този изключително важен процесуален документ. Освен това изписания текст, че е предявено лично и в присъствието на защитник не е изписано от мен или от подзащитният ми.

След като бе направен отказ за подписване на постановлението за привличане, за удостоверяване на това мое и на клиента ми действие върху самият протокол за предявяване не беше извършено. Напротив, видно от самия протокол за разпит на обвиняем, което по същество е отделно процесуално следствено действие със самостоятелно значение, е отбелязано като мое и на ***** Н. изявление, че след като сме се запознали с предявеното ни постановление сме отказали да го подпишем. Отказа за подписване, е именно защото липсва практическо предявяване за запознаване. Допълнително на изложеното не става ясно, самите свидетели, отказа за подписване и на защитника, и на обвиняемия ли са удостоверили, или само на един от двамата, 3 т.е. не става ясно, че отказ да подпише постановлението въпросните свидетели са удостоверили. На самото постановление за привличане на обвиняем е отбелязано, че е връчен препис от същото, но това в никакъв случай не отменя императивно предвиденото задължение на разследващия орган да предяви същото, а в случая на отказ, то това право на обвиняемия да бъде удостоверено по надлежния ред в рамките на съответното процесуално следствено действие, а не да бъде смесвано с последващото такова - разпит на обвиняем, като разпита на обвиняемия, да придобива характер на протокол за нещо съвсем различно.

На следващо място: в заглавната част на обвинителния акт е посочено, че лицето се обвинява за престъпление по чл.339, ал.2, вр.ал.1. Същото цифрово изражение откриваме в диапозитива на обвинението. Както добре знаем обаче, състава на чл.339, ал.2 от НК, включва в себе си седем отделни предложения. В настоящето обвинение в четири от тези общо седем възможни хипотези, т.е. налице е несъответствие между цифровото и текстово изражение на обвинението. Безспорно въпрос на суверенна преценка на наблюдаващия прокурор е, в кое предложение от възможните в случая по чл.339 от НК ще приеме, че е осъществено с оглед на наличните доказателства, но негово задължение е ясно, точно и последователно да дефинира обвинението като не се допускат несъответствия между обстоятелствената част, т.е. словесното описание на обвинението и цифровото му изражение. Предвид факта, че обвинението е по чл.339, ал.2 но във вр. с ал.1, то следва и да се посочи, че ал.1 съдържа три проявни форми на престъпното поведение, а именно придобие, държи или предаде. В обстоятелствената част на обвинението се сочи като форма на изпълнително деяние „държи“, но това не съответства на коректното цифрово изражение на обвинението, което на практика предполага обвинение за всички три проявни форми на изпълнителното деяние. Следва да се отбележи и, че в постановлението за привличане на обвиняем е посочено, че ***** Н. се привлича като обвиняем за „държане на боеприпаси за огнестрелни оръжия“, а в диспозитива на обвинителния акт е посочено единствено и само боеприпаси. В третия абзац на страница 14 от обвинителния акт е посочено във връзка с умисъла на подсъдимия следното: „държане на оръжие, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия по начин забранен от закона“. Предмет на обвинението в диспозитива на обвинителният акт обаче в „държане без да има надлежно разрешение“, в случая считам, че по начин по начин забранен от закона е своего рода препратка към чл.338, ал.1 от НК, където е необходимо дееца да държи правомерно огнестрелно оръжие и боеприпаси, но да не е спазил мерките за сигурност по съхранението и боравенето с тези предмети. Очевидно е обаче, че предмет на престъплението не е деяние свързано с нарушаване мерките за сигурност. Апропо, никъде в обвинителния акт и в постановление за привличане на обвиняем не става ясно, откъде произтича въпросното изискване за получаване на разрешение за държане на оръжие, боеприпаси и т.н. Подобна разпоредба, а именно например какъв е максималният брой боеприпаси от даден вид, които може да притежава едно лице липсва в Наказателния кодекс.

4

Считам, че коректното изготвяне на обвинителния акт предполага и коректно позоваване на нормативната уредба, което служи като основание за квалифициране на деянието. Това, не е сторено от държавното обвинение.

Следва и да се посочи, че от обвинителният акт не става ясно, как държавното обвинение достига до категоричният извод за наличие на пряк умисъл в дееца, тъй като значение за изясняване на същия имат редица обстоятелства, като например място на съхранение на инкриминираните вещи, дейността - в случая на подсъдимия, която е свързана със служебни задължения по работа с оръжия и боеприпаси, качеството му спортен съдия по стрелба, ловец и т.н., това са обстоятелства, които не са изяснени в обвинителният акт, но са в пряка корелация по изясняването на въпроса по умисъла, тъй като макар и по същество, въпроса ако бяха уважени нашите доказателствени искания в досъдебното производство за справки от спортните клубове в които твърдим, че членува Н., щеше да стане ясно, че например би намерила приложение разпоредбата на чл.6, ал.4, т.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, която сочи, че за спортносъстезателните нужди, ловен туризъм и промишлен лов, освен боеприпаси по ал. 2 и ал.3, могат да се придобиват и съхраняват и допълнителни количества според доказаните потребности. От друга страна считам, че не е изяснено в достатъчно степен деянието и от обективна страна. Доколкото единствено се сочи, че подсъдимия е държал съответните инкриминирани вещи без надлежно разрешение за това, но държането в случая и съгласно съдебната практика, означава трайна фактическа власт върху предмета на престъплението, която трайна фактическа власт следва да бъде изяснена в хода на разследването. За такава трайна фактическа власт, държавното обвинение говори единствено спрямо иззетите боеприпаси в служебния кабинет на подсъдимия, който обаче се явява и място за съхранение на боеприпаси и взривни вещества и лаборатория за изготвяне на балистични експертизи, като по време на претърсването, там е имало и други боеприпаси и взривни вещества, които дори се виждат на изготвения фотоалбум, които не са иззети, и възниква въпроса защо е преценено да бъдат иззети точно тези боеприпаси.