Решение № 319 от 12.11.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Пловдив, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20255001000451 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №48/10.06.2025г., постановено по т.д. №80/2024г. по описа на окръжен съд Хасково, „ЗД „Бул инс““ АД ЕИК 831830482 – гр. София е осъдено да заплати на А. Ш. О. от гр. ****** с ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000лв. и имуществени вреди 951,20лв., причинени в резултат на ПТП станало на 10.05.2023г. на път 1-8 посока от гр.Хасково към гр.Харманли, при управление на автомобил „Опел Корса“, с водач А. А. О., ведно със законната лихва, считано от 14.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

„ЗД „Бул инс““ АД ЕИК 831830482 – гр.София е осъдено да заплати на Адвокатско дружество „Г. и М.“, регистрирано по ДДС адвокатско възнаграждение в размер на 4 620лв. с ДДС, на основание чл.38 ал.2 от ЗА.

„ЗД „Бул инс““ АД ЕИК 831830482 е осъдено да заплати направените 1 деловодни разноски в размер на 1 650лв. - д.т. по сметка на ОС Хасково.

С решение №60/16.07.2025г. е допълнено решение №48/10.06.2025г. в частта за разноските, като „ЗД „Бул инс““ АД ЕИК 831830482 е осъдено да заплати на А. Ш. О. деловодни разноски в размер на 695лв.

Срещу решение №48/10.06.2025г. е подадена в срок въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – „ЗД „Бул инс““ АД.

Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която искът за неимуществени вреди е уважен над сумата от 20 000лв. до сумата от 40 000лв., ведно със съответната законна лихва. Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Изложени са подробно съображения. Въведено е оплакване за необоснованост на фактическите констатации на окръжния съд, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в размер на 40 000лв., тъй като, според жалбоподателя, по делото липсвали доказателства този факт де се е осъществил. Оспорват се констатациите на първостепенния съд, въз основа на които е прието, че ищецът е пътувал с обезопасителен колан. Твърди се, че окръжният съд не е обсъдил в достатъчна степен всички доказателства по делото, включително и заключението от СМЕ, като определеният размер обезщетение не е съобразен с релевантните за определянето му общи и индивидуални критерии. Твърди се неправилна преценка на депозираните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля А. О., в нарушение на разпоредбата на чл.172 от ГПК и конкретно относно факта дали ищецът е бил с поставен предпазен колан. В обобщение оплакванията на жалбоподателя се свеждат до прекомерност на определеното и присъдено обезщетение за неимуществени вреди и несъгласие с възприетата от съда липса на съпричиняване от страна на пострадалия. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен за разликата над 20 000лв. до 40 000лв., ведно със законната лихва, считано от 14.12.2023г.

С постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата страна – А. Ш. О., се оспорва подадената въззивна жалба.

С въззивната жалба и постъпилия отговор не са заявени доказателствени искания.

Страните претендират сторените по делото разноски, като от 2 въззиваемата страна се претендират такива по реда на чл.38 от ЗА.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, като предмет на въззивното производство е искът за обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Ищецът в първоинстанционното производство – А. Ш. О., е изложил фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: На 10.05.2023г., на път 1-8 посока от гр. Хасково към гр. Харманли, автомобил „Опел Корса“ рег. №********, с водач А. А. О., самокатастрофира.

Ищецът се позовава на съставен за произшествието Констативен протокол, както и на образувано досъдебно производство – прекратено, тъй като виновният водач А. А. О. е син на пострадалия ищец. Описани са понесените от ищеца увреждания вследствие на процесното ПТП, между които травма на гръдния кош счупване на четвърто, пето, шесто и осмо ребра, девето и десето ребра в ляво. Твърди се, че непосредствено след ПТП ищецът е откаран по спешност и настанен в болнично заведение - МБАЛ Хасково за период от 10.05.2023г. до 12.05.2023г. Възстановителният период продължил трудно за около 3-4 месеца. Произшествието се отразило изключително отрицателно върху психика, самочувствие и спокойствието в живота на ищеца. Описани са подробно преживените неудобства. Изложени са фактически обстоятелства и за понесени имуществени вреди.

Отговорността на ответника се ангажира на основание наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица №*********, със срок на покритие от 08.0 3.2023г. до 06.06.2023г. На 14.12.2023г. ищецът предявил извънсъдебна претенция към 3 застрахователя, но получил отказ от последния да определи и изплати обезщетение за понесените вреди.

Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000лв. и обезщетение за имуществени вреди за направените разходи във връзка с назначеното му лечение в общ размер на 951.20лв., ведно със законна лихва, считано от 14.12.2023г. датата на предявяване на застрахователна претенция пред ответното застрахователно дружество. Фактическите твърдения и заявената претенция се поддържат и с допълнителната искова молба, като, в допълнителната искова молба се възразява срещу оспорванията, въведени с отговора на исковата молба.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба, както и с представения отговор на допълнителната искова молба, ответникът „ЗД „Бул инс““ АД оспорва същата. Не се оспорва фактът на настъпилото ПТП, както и фактът на валиден договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за МПС, по причина на което е настъпило ПТП. Относимите за настоящето производство възражения по основателността на предявения иск за обезщетение неимуществени вреди касаят размера на претенцията и те се поддържат под формата на оплаквания и във въззивната жалба. С въззивната жалба се поддържа и своевременно въведеното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в нарушение правилата за движение по пътищата, визирани в чл.137а, ал.1 от ЗДвП – неизползване на обезопасителен колан.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се 4 ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Установено в първоинстанционното производство и неспорно в настоящето е наличието на претърпени, вследствие на ПТП от 10.05.2023г., неимуществени вреди от страна на ищеца – телесни увреждания, изразяващи се в травма на гръдния кош счупване на четвърто, пето, шесто и осмо ребра, девето и десето ребра в ляво, множество охлузвания по лицето, множество рани по крайниците, травматичен джоб на дясна подбедрица, контузия в ляво рамо- болезнено отвеждане /съгласно заключението от съдебномедицинската експертиза/. Няма спор, че вредите са причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на водача на л.а. автомобил „Опел Корса“ рег.

№********* - А. А. О., както и наличието на причинна връзка между противоправното поведение на водача и причинената вреда. Не е спорен специфичният елемент на визираната в чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ безвиновна отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” – застрахователна полица №************, със срок на покритие от 08.03.2023г. до 06.06.2023г.

При наличието на установени травматични увреждания, посочени погоре, като спорен, на първо място, според предметните предели на въззивната жалба, се очертава въпросът относно справедливия паричен еквивалент за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие получените увреждания.

Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение, 5 дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в хипотезата на упражнено по реда на чл.432 ал.1 от КЗ пряко право е приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.

Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта на увредения, общественото му положение. При определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася вредите. Релевантни в тази насока са депозираните по делото гласни и писмени доказателства – медицинска документация и преди всичко констатациите, съдържащи се в приетото при първоинстанционното разглеждане на делото заключение от съдебномедицинска експертиза.

Непосредствени и убедителни относно характера и интензитета на търпените от ищеца болки и страдания, са показанията на свидетеля А. А. О. – син на ищеца /и водач на л.а. автомобил „Опел Корса“ рег. №******/. Същият депозира непосредствените си впечатления относно съС.ието на ищеца след болничния му престой. Възстановяването в домашни условия било изключително трудно, като около 3-4 месеца ищецът се нуждаел от чужда помощ. Свидетелят депозира показания и че впоследствие ищецът изпитва затруднения при движение на лявата ръка. Показанията на свидетеля А. А. О., като непосредствени и убедителни, преценени и съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК, се кредитират изцяло. Същите се подкрепят от заключението на допуснатата при първоинстанционното разглеждане на делото съдебномедицинска експертиза.