Решение № 282 от 02.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Пловдив, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева при участието на секретаря Валентина Василева като разгледа докладваното от Иван Анастасов Въззивно гражданско дело № 20255300503251 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Т. Д. Т. против решение № 4474/17.10.2025г. по гр.д.№ 4828/2025г. на ПдРС, V гр.с., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове против ОД на МВР- гр. *** за това ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3299,05 лева, представляваща сбор от дължими допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд при приложението на коефициент 1,143 за приравнявания на нощен към дневен труд, за периода 13.03.2022г.13.03.2025г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на предявяване на иска- 13.03.2025г. до окончателното й изплащане, както и сумата 601,34 лева, представляваща сбор от обезщетенията за забавено плащане върху всяко отделно неизплатено месечно допълнително възнаграждение. Във въззивна жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и несправедливо.

Безспорно в първоинстанционното производство се установило, че жалбоподателят- ищец е служител на МВР, който през процесния период полагал нощен труд. От приетото по делото заключение по ССЕ също така категорично се установило, че при приложение на коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се получавала разлика от 259,10 часа, които не били платени на жалбоподателя.

Подробно е мотивирано защо той счита, че е приложима посочената разпоредба от наредбата, както и разпоредбите на общото трудово законодателство, а не специалният Закон за МВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Набляга се на това, че ако посоченият коефициент не бъде приложен, жалбоподателят ще бъде поставен в неравноправно положение спрямо останалите служители на МВР, които не полагат нощен труд, както и спрямо всички работници и служители в частния сектор, вкл. и сектори, извършващи аналогична на тази на служителите на МВР дейност по охрана. Цитирана е и коментирана практика на Съда на ЕС, като се набляга на това, че според правото на ЕС и съдебната практика на СЕС лицата, полагащи нощен труд трябва да получават специална закрила, вкл. и чрез заплащане на адекватно допълнително възнаграждение. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.

От въззиваемата страна ОД на МВР- гр. *** е подаден отговор на въззивна жалба, с 1 който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Изложени са подробни доводи в подкрепа на правните изводи напърво-инстанционния съд. Също и в отговора на въззивната жалба е коментирана съдебната практика на Съда на ЕС. Иска се потвърждаване на обжалваното решение.

ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 4828/2025г. на ПдРС, V гр.с. е образувано по искова молба от Т. Д. Т.против ОД на МВР- гр. ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2, вр. чл. 187, ал. 3 във вр. с ал. 7 ЗМВР и чл.

86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1887,90 лева, представляваща сбор от дължими допълнителни възнаграждения за положен, но неизплатен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на нощен труд от 2161 часа към дневен с коефициент 1,143, за периода 13.03.2022 г.- 13.03.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска- 13.03.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 267,79 лева- сбор на обезщетения за забава върху всяко отделно месечно неизплатено допълнително възнаграждение за положен, но неизплатен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на нощен труд, приравнен към дневен за периода от края на всяко тримесечие, включено в исковия период от 13.03.2022 г. до 13.03.2025 г. до датата, предхождаща датата на предявяване на исковата претенция. С протоколно определение воткрито съдебно заседание, проведено на 01.10.2025г., е допуснато изменение на размерите на предявените искове, както следва: от 1887,90 лева- главница на 3299,05 лева; и от 267,79 лева- обезщетение за забава на 601,34 лева. В исковата молба се твърди, че ищецът е държавен служител, работещ по служебно правоотношение при ответника, като предвид характера на заеманата длъжност, ***** Т. Д. Т., полагал труд и през нощта, съгласно утвърдени графици, като отработеното работно време до този момент било изчислявано сумарно, без часовете положен от него нощен труд да са преобразувани в дневен труд и съответно да му бъде изплатено възнаграждение за полагания извънреден труд. Твърди се, че съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавнитеслужители в МВР се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения, сред които е предвидено и допълнително възнаграждение за извънреден труд по смисъла на чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 187, ал.7 от ЗМВР, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсирала с допълнително възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период. Извънредният труд се заплащал с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В ал.10 било предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определяли с наредба на министъра на вътрешните работи. През периода от 01.04.2015г. до 16.11.2022г. последователно били издадени различни наредби, които били отменяни от ВАС.

През процесния период действала Наредба № 8121з407/ 11.08.2014 г. за реда и за организацията за разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Единствено в тази наредба било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22,00 часа и 6,00 часа за отчетния период се умножавали с коефициент от 0,143 / това било предвидено в чл.31, ал. 2/. В следващите наредби липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31, ал. 2. Липсата на изрична норма в Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. представлява празнота в уредбата на реда за организацията и за разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. При наличието на такава непълнота съдебната практика приемала, че следва да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбите на тази наредба, при подневно отчитане на работното време и при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното, трудовото възнаграждение, се увеличавало с коефициент, равен на отношението между нормалната 2 продължителност на дневното и нощното работно време. Предвид изменението на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време през нощта била 8 часа за всеки 24-часов период. Създадената нова ал. 4 предвиждала нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1. Така този коефициент се равнявал вече на 1, а не на 1,143, какъвто коефициент бил приложим по правилото, уредено в чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Твърди се, че е налице различно третиране на нощния труд, полаган от служителите в МВР, и работниците и служителите в други сектори, полагащи аналогичен труд. С Решение на СЕС по дело № С- 262/2020 г., образувано по запитване от българския съд, бил установен стандартът, който следвало да бъде приложен при преценката за съответствието на националната правна уредба с принципа на равно третиране, който представлява общ принцип на Съюза. Също така с Определение от 29.07.2024 г. по дело С435/23 съдът постановил, че чл. 12, б. а от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществени задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварена със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерии, тоест е свързана с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел; чл. 12, б.а от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на основните права трябвало да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането й води до резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и по – специално до разлика на третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий. В полза на такива работници от публичния сектор, включително полицаите и пожарникарите, трябвало да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Сочи, се че с промяната на ЗМВР не са предвидени такива мерки, поради което следва да се приеме, че 187, ал.1, изр. 2 –ро е несъвместим с правото на Съюза и следва да се приложат същите правила действали, преди изменението на ЗМВР от юли 2020г. Съгласно директния ефект от нормите на Директивите на ЕС, СЕС определял като задължение на националния съдия да остави неприложена всяка една вътрешно- правна норма, която противоречи на Директива на ЕС или ХОПЕС, каквото противоречие се твърди, че е налице в настоящия случай. Както КТ, така и ЗМВР, правели ясно разграничение между нощния труди и извънредния труд, които се заплащали по различен ред. През периода от 13.03.2022г. до 13.03.2025г. Т. Т. изпълнявал служебните си задължения на смени /дневни- от 07.00 часа до 19.00 часа и нощни от 19.00 часа до 07.00 часа на следващия ден/, всяка от които с продължителност от 12 часа, съгласно изготвените и утвърдени от Началника на РУ месечни графици при сумирано отчитане на работното време. Положеният нощен труд се отчитал за периоди от три месеца, като падежът на изплащането му бил края на всяко тримесечие. През процесния тригодишен период били налице общо 12 тримесечия, през който не бил преизчислен правилно с приложимия коефициент от 1,143 и съответно- не бил заплатен положения от ***** Т. Т. нощен труд.

От ответника ОД на МВР- гр. *** е подаден отговор на исковата молба, с който предявените искове са оспорени, както по основание, така и по размер. Твърди се, че не са налице всички предпоставки в разпоредбата на чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за увеличаване на трудовото възнаграждение за положен нощен труд с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, а именно подневно отчитане на работното време, работа на смени, продължителност на нощно работно време по- малка от продължителността на дневното, трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. От посочените четири предпоставки, последните две не били налице за служителите от МВР, 3 работещи на смени. Още повече, че прилагането на чл.9, ал.2 от НСОРЗ спрямо държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, изрично било изключено с Тълкувателно решение № 1/15.03.2023г. по тълк.дело № 1/2020г. на ВКС. Според чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР била осем часа дневно и 40 часа седмично при петдневна работна седмица. Според чл. 187, ал. 3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумарно за тримесечен период. При работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 часа и 6,00 часа, като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Трудът с осемчасова продължителност, полаган от работещите на смени държавни служители в интервала от 22,00 часа до 6,00 часа бил нощен. Съгласно чл. 187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта била 8 часа за всеки 24- часов период. При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта, т.е. с коефициент 1 / единица/.