Решение № 216 от 10.07.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Търговско дело 574/2021
- Вид
- Решение № 216
- Подписан
- 10.07.2023
- В сила
- 16.07.2024
- Състав
- Радостина Костова Калиманова
Цитирани разпоредби
- чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 216 гр. Бургас, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Търговско дело № 20212100900574 по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковите претенции на „Димекс 2007“ ЕООД, ЕИК 128626064, със седалище град Ямбол и адрес на управление ул. „Г.С.Раковски“ № 23, ап. 7, представлявано от Димчо Димов чрез процесуалния му пълномощник, със съдебен адрес: град Варна, ул. „Драгоман“ № 29 против „Меркурий - 64“ ЕООД, ЕИК 147201872, със седалище и адрес на управление с. Деветак, община Карнобат, представлявано от М. М. за осъждане на ответната страна да заплати на ищцовата сумата от 16 650 лева, представляваща неустойка, съгласно глава V, чл. 1 от сключения между тях на 10.07.2021 година договор за покупко-продажба на пшеница, както и сумата от 71 653.02 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди от прекратяването на посочения по-горе договор, ведно със законната лихва върху втората претендирана главница от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.
Ищцовата страна твърди в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че с ответника сключили на 10.07.2021 година договор за продажба на пшеница, по силата на който същият се задължил да продаде на ищеца 500000 кг. пшеница, реколта 2021 година за цена от 333 лева на тон. На същата дата била издадена фактура № 0000000368/10.07.2021 година за сумата от 166 500 лева. Съобразно чл. 3 от договора, срокът за плащане по фактурите бил по споразумение между страните. На 19.07.2021 година и 20.07.2021 година били натоварени и получени от страна на ищеца 70940 кг пшеница. Това количество пшеница било платено частично с фактура № 368 от 10.07.2021 година, с три превода, от които два на 19.07.2021 година за обща сума от 100 000 1 лева и още един на 20.07.2021 година за сумата от 50 000 лева или общо плащане по фактурата в размер на 150 000 лева.
На 13.07.2021 година ищецът сключил договор №100 от 13.07.2021 година, с който се задължил да достави на „АДМ България Трейдинг“ ЕООД 1000 т. фуражна пшеница реколта 2021 година. Основната дейност на ищеца била изкупуване и продажба на земеделска продукция. С цел изпълнение на посочения договор той предварително подписал два договора с ответника за закупуване на 500 т. пшеница, реколта 2021 година на цена от 333 лева на тон и договор от 10.07.2021 година с друг доставчик за още 500 т. пшеница реколта 2021 година на цена от 333 лева.
На 20.07.2021 година ответникът издал кредитно известие № 373/20.07.2021 година за сумата от 142 876.98 лева за остатъчното количество от 429060 кг. пшеница. Целта на издаването му била прекратяване на договора за покупко-продажба на пшеница от 10.07.2021 година от негова страна поради отказ от изпълнение на уговорената в същия цена. На 27.07.2021 година ответникът възстановил сумата от 50 000 лева, а на 23.07.2021 година сумата от 26 376.98 лева. Като основание на преводите било записано посоченото погоре кредитно известие.
Процесния договор за покупко-продажба на пшеница бил прекратен едностранно от ответника поради отказ от изпълнение. Това представлявало неизпълнение на чл. 1 от глава V от договора. Общата стойност на договора била в размер на 166 500 лева, поради което размера на дължимата неустойката възлизал на 16 650 лева.
След едностранното прекратяване на договора от страна на дружеството - ответник, на ищеца му се наложило да търси други производители, за да закупи нужното количество пшеница, реколта 2021 година, за да изпълни договор № 100 от 13.07.2021 година и анекси № 1, 2 и 3 за удължаване на срока на договора. На 29.10.2021 година с фактура № 312 от 29.10.2021 година закупил 280 т. пшеница на цена от 500 лева на тон за сумата от 140 000 лева. На 01.11.2021 година с фактура № 10 от 01.11.2021 година той закупил 215 т. пшеница на цена от 500 лева; с фактура № 11 от 01.11.2021 година закупил още 105 т. пшеница на цена от 500 лева. На 17.11.2021 година с фактура № 165 от 17.11.2021 година той закупил 62620 кг пшеница на цена от 500 лева на тон за сумата от 31 310 лева. Общото количество продукция закупена по четирите фактури било 662.62 т. за обща стойност от 331 310 лева.
От закупената допълнително стока за изпълнение на договора с „АДМ България Трейдинг“ ЕООД ищецът претърпял загуби в размер на 71 653.02 лева, представляваща разликата между договорената с ответника цена и тази на новата закупена стока.
От прекратяването на договора ищецът претърпял вреди, които били пряка и непосредствена последица от поведението на ответника и които възлизали на сумата от 71 653.02 лева. Тази стойност била формирана на база разликата от 429060 кг. пшеница, която не му била доставена по договора и разликата в последващата закупена от него продукция, която била със 167 лева на тон по-висока. Всичко така казано обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на настоящите искове.
2
С оглед разпоредбата на чл. 367 от ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея на ответника по делото, като същевременно му е указал, че следва да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на такъв или неупражняването на права. В посочения по-горе и определен от закона срок ответната страна е депозирала отговор. С него е изразила становище, че същите са допустими, но неоснователни.
Оспорено е от нея твърдението, че на 10.07.2021 година между страните по делото бил сключен договор за покупко-продажба на пшеница. Сочи се в тази връзка, че в представения от ищеца такъв не бил положен подпис от него под „продавач“. Договорът бил нищожен поради липса на съгласие. Изтъква се, че положеният подпис върху приемопредавателния протокол от 20.07.2021 година също не бил положен от управителя на ответното дружество. Това се отнасяло и за декларацията за произход и съответствие с изискванията на посочените актове. Печатите върху процесния договор за покупкопродажба и приемо-предавателен протокол, както и върху разгледаната декларация не били печати на ответното дружество.
През месец юни 2021 година били установени заболявания на съпругата и на дъщерята на управителя на ответното дружество. Наложило се бързо и скъпо лечение. По този повод му били необходими значителни средства. Това станало повод за продажба на голямо количество пшеница. Поради тази причина на 10.07.2021 година се обадил на ищеца и предложил същият да закупи 500 тона пшеница на цена от 333 лева на тон. Уведомил го, че пшеницата е налична, намира се в стопанския двор на с. Деветак и може да бъде извозена веднага с негов превоз. Ищецът се съгласил на тези условия, както и осъществяването на продажбата да се осъществи веднага след издаване на данъчна фактура. Поради това, на 10.07.2021 година между страните бил сключен устен договор за покупко-продажба на пшеница.
В тази връзка на 10.07.2021 година ответникът издал данъчна фактура № 0000000368 от 10.07.2021 година за продажба на 500 тона пшеница за сумата от 166 500 лева, която изпратил на ищеца по имейла. Той започнал да извозва пшеницата, като на 19.07.2021 година извозил един път 32020 кг. и след това още 32920 кг.
След изпращането на данъчната фактура, започнали разговори за плащане на дължимата сума от 166 500 лева. Ищцовото дружество платило частично едва на 19.07.2021 година. На 20.07.2021 година ответникът уведомил ищеца, че прекратява договора за продажба на пшеница поради това, че не бил получил плащане на цялата сума. В тази връзка е оспорено твърдението по искова молба за извършени три плащания в общ размер от 150 000 лева, като се твърди, че плащанията са две и са в общ размер на 100 000 лева.
След направеното уведомление за прекратяване на договора, ответникът изпратил кредитно известие за сумата от 142 876.98 лева, т. е. за останалото количество неполучено зърно от 429060 кг. На 20.07.2021 година то било връчено лично на ищеца, също така му било изпратено и по имейла. Твърди, че извършил плащане по него във връзка с получените от ищеца суми за неполученото от същия количество пшеница и по-специално на 23.07.2021 3 година - 26 376.98 лева, а на 21.07.2021 година върнал по сметка на ищеца сумата от 50 000 лева предвид това, че плащането било извършено след издаване на кредитното известие и прекратяване на договора.
Ответникът твърди, че договор №100/1005878 от 13.07.2021 година не бил подписан от страните по него, както и анексите към него. Оспорва се, освен това, твърдението за закупуване от ищеца на допълнително количество пшеница на по-висока цена с цел изпълнение на задължението си към „АДМ България Трейдинг“ ЕООД с пояснение за липса на данъчни фактури, от които да била видна продажба между тях. Ищцовото дружество не било възпрепятствано да закупи пшеница през някой от следващите месеци юли, август, септември и до 29.10.2021 година.
С оглед на горното, не бил налице отказ от негова страна да изпълни задължението си за продажба на 500 тона пшеница на цена 333 лева предвид липсата на сключен писмен договор за покупко-продажба на пшеница, а наличието на устен такъв, който бил прекратен поради неизпълнение на ищцовото дружество да плати цената на пшеницата в размер на 166 500 лева в сроковете и по начина, уговорени между страните. Навежда твърдение за липса на уговорка между тях плащането да се извърши по споразумение, съобразно договора за покупко-продажба на пшеница от 10.07.2021 година и клаузата по чл. 3 от същия, като оспорва и постигането на уговорка за плащане на неустойка.
На ищцовата страна е било съобщено, че ответникът е депозирал отговор, като наред с това и е била предоставена възможност в срока по чл. 372 от ГПК да упражни дадените и с ал. 2 на цитираната разпоредба права. В този срок ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която е посочил, че договор между страните съществува. Твърди, че същият е автентичен и оспорването му в тази връзка е неоснователно.
Поддържа, че между страните съществува трайна търговска практика от години, като те спазвали едни и същи правила за продажба, използвали едни и същи бланки на договори и декларации. Такива отношения имали и с дъщерята на ответника в качеството й на земеделски производител. Договорът бил изготвен и подписан от представител на ответника, който го подписал като представител на М. М.. Същият съдържал всички необходими реквизити, включително положеният печат бил такъв от години.
Не бил налице устен договор. С ответника имали преддоговорни отношения, в хода на които уточнили всички клаузи. Липсвала уговорка, обаче за предварително плащане на стоката. Напротив, плащането трябвало да се осъществи след получаване на натовареното количество, което не било налично към момента на подписване на договора. Ответникът се забавил с жътвата и натоварването на останалото количество пшеница, тъй като приоритетно жънел рапицата. Поради това цената на пшеницата се вдигнала, което било причина ответникът да откаже изпълнението по договора.
При условията на евентуалност и ако се приеме, че нямало подписан валиден договор за продажба на пшеница, ищецът е заявил претенция за сумата от 71 653.02 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди /загуби/ от 4 недобросъвестното поведение на ответника, изразяващо се в неизпълнение на договорките по устния договор и връщане на заплатена уговорена цена за продажба на пшеница.
На ответната страна е било съобщено, че ищецът е депозирал допълнителна искова молба. Препис от същата и е бил изпратен, като същевременно и е било указано, че в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК може да предприеме действията, посочени в същата. Ответникът е депозирал допълнителен отговор, с който отново подчертава, че между страните има сключен устен договор за продажба на пшеница. Оспорва се ищцовото твърдение, че към момента на договора пшеницата не била налична. Ответното дружество не се забавило с жътвата, нито искало отсрочка. Оспорват се и твърденията за наличие на преддоговорни отношения между страните.
Разпечатката съдържа 28 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/57436aa9-d04c-40e2-842a-b3c9da9b8543