Решение № 1041 от 12.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1041 гр. Пловдив, 12.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20255330205678 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу Наказателно постановление (НП) № 25-0333-001098 от 27.08.2025г., издадено от началник група в РУ Стамболийски при ОДМВР Пловдив, с което на Р. П. Т., ЕГН **********, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лева /с еврова равностойност от 51,13 евро/, за нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Р. П. Т., чрез своя процесуален представител, в депозираната до съда жалба и в съдебно заседание, обжалва цитираното НП като неправилно и незаконосъобразно. Навежда доводи за това, че в НП се съдържат противоречия и неясноти относно индивидуализацията на МПС, които ограничават правото на защита. Поради това се претендира за отмяна на обжалваното НП, с присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, Началник РУ Стамболийски, чрез молба – становище изпратена до съда, моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Редовно и своевременно призована, не изпраща представител. Разноски не се претендират.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства 1 поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява

НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

Жалбоподателят Р. П. Т., на 01.08.2025г. около 16:40ч., в с. Йоаким Груево, ул. „1-ва“ № 80, управлявал ППС: лек автомобил марка Хюндай Терекан с рег. № ** **** ** – лична собственост, към което било прикачено ремарке за лек автомобил – марка ЛМЦ450 К, с рег. № ** **** ** – лична собственост.

По това време служебните си задължения по контрол на пътното движение, изпълнявал свид. И. Д. Ю. съвместно с Н. Г. И. - служители на РУ Стамболийски. Свид. Ю. спрял превозното средство за проверка и установил, че водачът Т., не притежава категория ВЕ за управление на ППС в състав, както и няма вписана подкатегория с хармонизиран код 96, а единствено категория В.

Технически допустимата максимална маса на лек автомобил марка Хюндай Терекан с рег. № ** **** ** била 2590 кг, а технически допустимата максимална маса на ремарке за лек автомобил – марка ЛМЦ450 К, с рег. № ** **** **, била 1 100 кг. Технически допустимата максимална маса на ППС в състав била 3 690 кг.

Свидетеля Ю. приел че с осъщественото жалб. Т. осъществил състава на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, тъй като не притежавал нито категория ВЕ, нито в СУМПС е вписано че притежава хармонизиран код на общността 96 към категория В, за което бил съставен АУАН серия GA, бланков № 4200370 от 01.08.2025г., който бил връчен на нарушителя за което подписал нарочна разписка. В графата за възражения било вписано че жалбоподателя няма възражения.

Въз основа на издадения АУАН, било издадено обжалваното НП, в което нарушението било описано и квалифицирано по сходен начин с описанието и квалификацията дадени в НП.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява основно от показанията на актосъставителя И. Ю. и писмените доказателства - АУАН серия GA, бланков № 4200370, справка за нарушител водач, от която се установява че жалбоподателя към дата на извършеното нарушение е притежавал СУМПС валидно за категория В, С, АМ, М, В1, С1, Ткт, писмо с вх. № 132433 от 23.12.2025г. и приложеното към него извлечение от информационната система на МВР относно лек автомобил марка Хюндай Терекан с рег. № ** **** ** и ремарке за лек автомобил – марка ЛМЦ450 К, с рег. № ** **** **, оправомощителна заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г.

Съдът намира показанията на свидетеля за логични, непротиворечиви и 2 обективни, поради което им дава вяра в частта за установените факти, но не и по тълкуването на нормите.

Не се въведоха или доказаха обстоятелства, които да оспорват установената фактическа обстановка.

Относно приложението на процесуалните правила:

Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като материалната компетентност на административнонаказващия орган (т. 3.8) и актосъставителя (2,1 вр. с 1.3.2) следва от така представената заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г. на МВР.

В императивната норма на чл. 42, т.2 от ЗАНН са поставени минималните изисквания за съдържание на АУАН. Същите са необходима гаранция за спазването на правото на защита на нарушителя и като част от строго формалното административно наказателно производство са необходими за законосъобразното му протичане. Съдът намира, че са спазени изискванията за съдържание на АУАН и НП, като правилно и изчерпателно е посочено мястото и времето на извършване на нарушението, посочени са неговите индивидуализиращи белези и същото е достатъчно описано, за да посрещне законовите изисквания на чл. 42 от ЗАНН.

Не се споделя възражението направено от жалбоподателя, че бил направен единствено правен извод за липсваща категория като това очевидно не се подкрепя от доказателсвата. Видно от текста в АУАН подробно е описано и какво е било ППС в състав от лек автомобил и ремарке и от кое се е определило каква категория се изисква, а именно ремарке с максимално допустима маса над „750 кг.“ и именно каква - „1 100 кг.“, както и каква е била изискваната категория, а именно „ВЕ“, респективно вписана подкатегория В 96.

Съдът намира за неоснователно и възражението че органът не е приложил доказателство за максимално допустимата маса на автомобила и ремаркето. по делото са приложени разпечатки от информационната система на МВР относно регестрацията на лек автомобил марка Хюндай Терекан с рег.

№ ** **** ** и ремарке за лек автомобил – марка ЛМЦ450 К, с рег. № ** **** **, от които е видно че максималната им допустима маса е именно отразената в АУАН и НП - 2590 кг. за лекия автомобил и 1 100 кг. за ремаркето, или обща маса на състава от 3 690 кг.

Не се споделя и възражението че НП било немотивирано, напротив максимално подробно и ясно е описано извършеното нарушение, като описанието съдържа всички изискуеми от обективна страна елементи на твърдяното нарушение.

От правна страна съдът намира следното:

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че по делото категорично се установява извършване на нарушението описано в атакуваното постановление.

3

Правната норма на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, относима към настоящия случай, гласи, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.

Категориите са разяснени в следващите алинеи на същата норма, а именно: За определяне правоспособността на водачите моторните превозни средства се делят на следните категории, различни от тези по чл. 149, обозначени с латински букви.

Видно от доказателствата водачът има валидно СУМПС за категория В, С, АМ, М, В1, С1, Ткт, както е отбелязано в АУАН и НП.

Категория В му дава право съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, да управлява: моторни превозни средства с допустима максимална маса, която не надвишава 3500 kg, проектирани и конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача моторните превозни средства от тази категория образуващи състав с ремарке с допустима максимална маса, която не надвишава 750 kg, без да се нарушават разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, моторни превозни средства от тази категория образуващи състав с ремарке с допустима максимална маса, надвишаваща 750 k g , при условие, че допустимата максимална маса на състава не надвишава 4250 kg.

Видно от разпоредбата има възможност водачът да управлява само МПС - то, негова собственост, а именно лек автомобил марка Хюндай Терекан с рег. № ** **** **, като за този факт не е ангажирана неговата отговорност.

На следващо място обаче, отговорността на водача е ангажирана за управление на състав от МПС-та. В случай че допустимата максимална маса на ремаркето не надвишава 750 кг., случаят щеше да попада във втората хипотеза на цитираната алинея. Но това не е така, а ремаркето надвишава тази маса като видно от приложената по делото справка от информационната система на МВР относно ремаркето, същото е с допустима максимална маса 1 100 кг., както правилно е посочено в АУАН и НП.

Действията на нарушителя обаче попадат в третата хипотеза, а именно с категория В може да се управлява състав от ППС, чието ремарке надвишава допустимата максимална маса от 750 кг, но общата маса на състава е под 4 250 k g . Видно от доказателствата по делото тази обща допустима максимална маса е 3 690 кг.

В чл. 155, ал. 9 от ЗДвП е упоменато, че състав от пътни превозни средства, състоящ се от моторно превозно средство от категория В и ремарке с допустима максимална маса над 750 k g , когато допустимата максимална маса на състава надвишава 3500 kg, но не надвишава 4250 kg, се управлява от 4 лица, преминали обучение и издържали съответния изпит. Правото да се управлява такъв състав се указва в свидетелствата за управление чрез съответния код на Общността - 96. Това е уредено в Наредба № I-157 от 1 октомври 2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, където в чл. 7, е посочено, че код 96 се изисква за управление на превозни средства от категория В, в композиция с ремарке с максимално допустима маса, която превишава 750 k g , когато максимално допустимата маса на такава композиция превишава 3500 kg, но не превишава 4250 kg.

Видно от сбора на общата допустима максимална маса на лекия автомобил и ремаркето която е 3 690 кг., тя попада в тази категория. Поради което за да управлява такъв състав от МПС, жалб. Т. е следвало да притежава подкатегория В96 или категория ВЕ, което категорично се установява че не е било налице. Жалбоподателя в последствиел след датата на извършеното нарушение – 01.08.2025г., е придобил и категория ВЕ, но това е станало почти девет месеца по-късно, на 20.04.2026г. Поради изложеното и правилни се явяват изводите на актосъставителя и АНО, че лицето няма право да управлява ППС в състав с технически допустимата максимална маса на ППС в състав била 3 690 кг. без да притежава категория ВЕ или подкатегория В 96.

За категория ВЕ законът е посочил следните предпоставки, без да се нарушават разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, състав от пътни превозни средства, с теглещо превозно средство от категория В и ремарке или полуремарке, когато допустимата максимална маса на ремаркето или полуремаркето не надвишава 3500 kg.

В тази връзка съдът намира за нужно да посочи че:

За единични МПС от категория В, се изисква СУМПС с категория В, За ППС в състав, като ремаркето е с допустима максимална маса помалка от 750 кг. - СУМПС с категория В За ППС в състав, с ремарке с допустима максимална маса над 750 кг., но с допустима максимална маса на състава под 3500 кг. - СУМПС категория В.

За ППС в състав, като ремаркето е с допустима максимална маса над 750 кг., но допустимата максимална маса на състава е от 3500 до 4250 се изисква СУМПС подкатегория В96

За ППС в състав с допустима максимална маса над 4250 кг., но допустимата максимална маса на ремаркето не надвишава 3500 кг. тогава СУМПС категория ВЕ.

В конкретния случай управлението на състав от МПС категория В и прикачено към него ремарке с максимално допустима маса над 750 кг. (1 100 кг), но с обща максимална допустима маса на състава над 3 500 кг. – в случая 3 690 кг., попада в последната хипотеза на чл. 150а, ал. 1 т. 6 ЗДвП и в изключението на чл. 155, ал. 9 от ЗДвП (относимо към категория В96).