Определение № 2866 от 16.11.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2866 гр. София, 16.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20231000502994 по описа за 2023 година

Производство по чл.248 ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена частна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД срещу определение № 349/31.08.2023г. постановено по т.д. № 116/2022г. по описа на СОС, ТО, V състав, с което е оставена без уважение молбата на „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД да се измени решение №77/12.07.2023г., постановено на 12.07.2023г., в частта за разноските, присъдени на адв.В. В. П. и на адв.С. Б. П., представляващи определено от съда адвокатско възнаграждение, по реда на чл.38, ал.2 ЗА, в размери от по 12650 лв. за всеки от тях.

Определението е било надлежно съобщено на страната на 18.09.2023г.

Частната жалба е депозирана на 25.09.2023г. чрез еисс т.е. преди изтичане на преклузивния срок за обжалване на същото.

Жалбоподателят ЗК „Лев Инс“ АД изтъква факта, че в конкретния случай не е налице цитираната норма, предвид факта, че по делото е налице сливане на качествата на ищец и адвокат - процесуален представител. В производството по делото ищците са защитавали себе си в лично качество като пострадали от ПТП, настъпило на 21.10.2019г. с предмет застрахователно обезщетение за събитие по застраховка „Гражданска отговорност“. В. и С.

П., не са осъществили труд по смисъла на ЗА, който да бъде възнаграден. Дейността на адвоката е регламентирана в цитирания нормативен акт, като в частност чл.24 от ЗА са посочени и дейностите, които представляват упражняване на адвокатската професия - устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото, изготвяне на всякакви книжа молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа, 1 представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица. В конкретния случай, ищците не са извършвали нито една от тези дейности в качеството си на адвокат - процесуален представител на страна, а са действали в личното си качество на лица, имащи право да получат застрахователно обезщетение. Фактът, че ищците взаимно са се упълномощили да се представляват, в случай на невъзможност някой от тях да се яви лично, не следва да се тълкува като преупълномощаване на адвокат за процесуално представителство. Нещо повече, видно от протоколите от проведените открити съдебни заседания, всеки от ищците е действал именно в това си качество, а не като адвокат - процесуален представител на страна.

На отделно основание, счита, че в случая е налице сливане на процесуалните качества на ищец и процесуален представител, тъй като всеки един от ищците притежава съответната квалификация да се защитава сам в процеса. Взаимното преупълномощаване на ищците по същността си може да бъде преквалифицирано като своеобразно нарушение на закрепения в чл.3 ГПК принцип за добросъвестност. В тази връзка СОС неправилно е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение на всеки от тях, тъй като същото се явява недължимо и неоснователно. В процеса, всеки от ищците е осъществявал представителство за другия именно в процесуалното си качество на страна в процеса, а не на адвокат - процесуален представител на страна в производството по делото.

Ответниците по ч.ж. В. и С. П. оспорват същата и молят съда да потвърди определението като правилно и законосъобразно. Посочват, че В. П. е представлявала своя съпруг, а всички действия, които е извършила по делото упълномощената от ищеца, при условията на чл.38, ал.1, т.З ЗА, попадат в обсега на чл.24, ал.1, т.2 и 3 ЗА и са конкретно свързани и касаят интересите му в производството по предявените от него искове по чл.432, ал. 1 КЗ против ответника, като представляват дейност по упражняване на адвокатска професия, във връзка с което тя е отправила изрично искане с молба вх. №1466/21.02.2023г. по делото /което искане, с оглед изложеното, не може да бъде прецеН. като „недобросъвестно“, по квалификацията в ч.ж./ и, при спазване изискванията на чл.38, ал.2 ЗА вр. чл.36 ал.2 ЗА вр. чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС, съдът е осъдил ответника да й заплати посоченото в решението адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство и защита на ищеца С. Б. П. по делото.

Оспорват изложеното в частната жалба протИ.речие с разпоредбите на чл.24 и чл.36 ЗА на определението по чл.248 ГПК в частта му, отнасяща се за разноските, присъдени на адв.В. В.

П. - пълномощник на ищеца С. Б. П., и молят да се приеме за неоснователно, твърдението, че: „ищците взаимно са се упълномощили да се представляват, в случай на невъзможност някой от тях да се яви“, което не следва „да се тълкува като преупълномощаване на адвокат за процесуално представителство“ и, че „видно от протоколите от проведените открити съдебни заседания, всеки от ищците е действал именно в това си качество, а не като адвокат - процесуален представител на страна“. Оспорват твърдението че е налице сливане и/или припокриване на качеството й на пълномощник с това на страна в производството по тези 2 искове. Това би било налице, ако искът е един и ищцата и нейният пълномощник „взаимно са се упълномощили да се представляват“ като съищци, но не е налице в настоящия случай, тъй като отделните искове са предявени при условията на субективно съединяване - по чл.432, ал.1 КЗ, предявени от С. Б. П., пълномощникът му адвокат В. В. П. няма качеството на ищец /както и по исковете по чл.432, ал.1 КЗ, предявени от В. В. П., пълномощникът й адв.С. Б. П. също няма качеството на ищец/.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира молбата за редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 248 ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните, може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските. СРГ за решението, връчено на застрахователя на 01.08.2023г., молбата по чл.248 ГПК е от 15.08.2023г.

Предявени са субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр.чл.45 ЗЗД , както следва:

1. от В. В. П. против „ЗК Лев Инс“ АД, за заплащане на обезщетение в размер на 300 000 лв. за причинените й неимуществени вреди, душевни болки и страдания, вследствие смъртта на нейния син, причинена при ПТП на 21.10.2019г. в гр.Златица по вина на П. Д. Н., застрахован по застраховка „ГОА“, сключена с ответника, валидна към момента на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на уведомяването на застрахователя за настъпилото ПТП /25.10.2019 год./ до окончателното му изплащане, 2. от С. Б. П. против „ЗК Лев Инс“ АД, за заплащане на обезщетение в размер на 300 000 лв. за причинените й неимуществени вреди, душевни болки и страдания, вследствие смъртта на неговия син, причинена при ПТП на 21.10.2019г. в гр.Златица по вина на П. Д. Н., застрахован по застраховка „ГОА“, сключена с ответника, валидна към момента на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на уведомяването на застрахователя за настъпилото ПТП /25.10.2019 год./ до окончателното му изплащане.

С решение №77 от 12.07.2023г. по т.д№116/2022г. са присъдени обезщетения за причинени неимуществени вреди в размер на по 200 000 лв. за всеки от ищците, настъпили вследствие смъртта на техния син Б. С. П., причинена при ПТП, настъпило на 21.10.2019г. около 06.50 ч. в гр.Златица, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 25.10.2019г., до окончателното им изплащане. В тази част същото е влязло в сила.

Съдът е осъдил на основание на осн. чл.38 ал.2 ЗА, „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788 да заплати на адв.В. В. П. от САК, сумата от 12 650 лева /дванадесет хиляди, шестстотин и петдесет лв./, адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на С. П. определено по реда на чл.38, ал.2 ЗА, както и да заплати на адв.С.

Б. П. от САК, сумата от 12 650 лева /дванадесет хиляди, шестстотин и петдесет лв./, адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на В.

3

П., определено от съда по реда на чл.38, ал.2 ЗА.

С оглед разпоредбата на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ищците са освободени от заплащане на държавна такса и разноски в настоящото производство. Затова в хода на производството те не са направили разноски и такива не следва да им се присъждат. Тъй като ищците са се представлявали взаимно в качеството си на адвокати, а видно от представените по делото два договора за правна помощ от 14.10.2022г. и 17.11.2022г., сключени между ищците в различно качество, същите са за оказване на осн. чл.38, ал.1, т.3 ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 ЗА съдът е определил размер на адвокатското възнаграждение за всеки от тях, съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - в размер на по 12 650 лева /минималният размер по чл.7, ал.2, т.5 при интерес от 200 000 лева за всеки уважен иск/.

Затова е осъдил ответника да заплати тази сума на всеки от ищците, в качеството им на взаимни пълномощници, осъществили безплатно процесуално представителство по делото, без вкл.20% ДДС, доколкото не е удостоверено, че адвокатите са регистрирани по ЗДДС.

СОС е приел, че молбата на застрахователя по реда на чл.248 ГПК е неоснователна, тъй като ищците са се представлявали взаимно в качеството си на адвокати, а представените по делото два договора за правна помощ от 14.10.2022г. и 17.11.2022г., са сключени между ищците в различно качество.

Настоящата съдебна инстанция намира, че ч.ж. е частично основателна и като такава същата следва да бъде уважена.

В качеството му на ищец С. Б. П. е упълномощил за процесуално представителство, защита и съдействие в производството своята съпруга адв.В. В. П., обстоятелства установени безспорно /с приложените към пълномощното от 17.11.2022 г. и договор за правна защита и съдействие №763515 от 17.11.2022г., който е за безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл.38, ал.1, т.3 ЗА, удостоверение за семейно положение и копие от адвокатска карта, представени с молба вх. №8213 от 18.11.2022г. и приети в о.с.з. на 29.11.2022г./.

Едновременно В. П. е упълномощила своя съпруг С. П. да я представлява по делото с пълномощно на л.112 от 14.10.2022г., който договор също е за безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл.38, ал.1, т.3 ЗА, удостоверение за семейно положение и копие от адвокатска карта.

В хипотезата на чл.38 ал.1 т.3 пр. 2 ЗА адвокатът сам определя кои лица са от кръга на неговите близки, на които оказва безплатна адвокатска помощ. Не се касае за сключен възмезден договор с адвоката за оказване правна защита и съдействие, в който случай страната има право да бъде обезщетена за направените разноски, затова следва да докаже, че ги е направила, за да ги претендира по чл. 78 ГПК. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38 ал.1 т.3 пр.2 ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38 ал.2 ЗА 4 адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение съдът присъжда на адвоката. За да упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38, ал. 1 т. 3 пр. 2 ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък приятел на адвоката. За да упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение не е заплатено от подзащитния, а е безплатно на основание чл.38 ал.1 т.3 пр.2 ЗА, като не се нуждае от доказване отношението между клиент и адвокат. В този смисъл и константната практика на ВКС, която се споделя и от настоящия състав- напр. определение № 365 от 17.07.2017г. по ч.т.д.№ 894/2017 г. на ВКС, определение № 95 от 19.02.2015г. по ч.т.д. № 1451/2014 г. на ВКС и др. Отговорността на задължената и осъждана за разноски страна по делото се определя единствено от изхода по основния материалноправен спор, а не от вътрешните отношения между адвокат и клиент. В случай на оспорване от задължената за разноски страна, че насрещната страна, ползвала безплатно адвокатска помощ, не попада в посочената в договора категория лица по чл.38, ал.1 ЗАдв, тя носи тежестта да докаже, че записаното основание не отговаря на обективната действителност, но такива доказателства по делото не са ангажирани.