Определение № 5274 от 08.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5274 гр. София, 08.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Христова

Членове:

Пламен Колев

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Въззивно частно гражданско дело № 20251100514629 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. Ж. П. срещу разпореждане № 180987/26.11.2025г., постановено по гр. д. № 26209/2025г., СРС, 40 състав, с което съдът е върнал частна жалба вх. № 320493/02.10.2025г. на жалбоподателя срещу разпореждане за връщане на частна жалба вх.№ 221827/24.06.2025г. срещу определение 23595/30.05.2025г., с което исковата молба е била върната и производството по делото прекратено на основание чл.130 ГПК.

Жалбоподателят счита, че разпореждането представлява отказ от правосъдие. Самата жалба е написана върху съобщението, с което е било връчено разпореждането на съда (обжалвания акт), като логическата връзка е трудно проследима, доколкото са вписани имена на лица, които не са страни по делото. Независимо от горното, е ясна волята на жалбоподателя да се отмени атакувания съдебен акт.

Софийски градски съд, като обсъди данните по делото и заявените искания, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Софийски районен съд е образувано по искова молба на П. Ж. П. срещу множество ответници. С разпореждане от 12.05.2025г. докладчикът е дал указания до ищеца за отстраняване нередовности на исковата молба, които не са отстранени своевременно.

Извършена е била и служебна справка в ЕИСС, от която е било установено, че в кратък период от време ищецът е депозирал 95 броя искови молби с 1 идентични или сходни искания на тези, заявени с исковата молба, по която е било образувано гр.д.№ 26209/2025г. на СРС, 40 състав. Горното е дало основание на съда с определение от 30.05.2025г. да приеме, че е налице злоупотреба с право от страна на този ищец, обосновано с липсата на легитимна цел от така предявената искова молба – чл.3 ГПК, съответно чл.35, § 3 (а) от ЕКПЧ, като изводите на съда са обосновани с практика на ВКС и на СЕС.

Срещу определението е постъпила частна жалба от П. Ж. П., която е оставена без движение с разпореждане от 25.06.2025г. с указания за внасяне на държавна такса за разглеждането й по сметка на въззивния съд – Софийски градски съд. Повторно разпореждане в същия смисъл е било постановено и на 10.07.2025г., като на жалбоподателя е указано, че в случай, че желае да бъде освободен от заплащането на държавна такса, следва да представи декларация относно имущественото и гражданското си състояние. Препис от разпореждането е бил връчено на ищеца, ведно с образец на декларация по чл.83, ал.2 ГПК, като адресатът е декларирал, че ще внесе държавната такса, ако бъде посочена банкова сметка на съда (л.58 от делото). С разпореждане от 01.08.2025г. на жалбоподателя са били дадени за трети път указания за внасяне на държавна такса за разглеждане на частната жалба, като този път е посочена и банковата сметка на СГС. Разпореждането от 01.08.2025г. е било връчено лично на адресата на 08.08.2025г., като в дадения срок указанията на съда не са били изпълнени – липсва декларация по чл.83, ал.2 ГПК с искане за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса, респ. молба с приложени доказателства за плащане на държавната такса или поне твърдения за това. С разпореждане от 10.09.2025г. частната жалба е била върната, срещу което разпореждане е постъпила частна жалба от П. Ж. П., оставена без движение с разпореждане от 24.10.2025г. отново с указания към подателя, че следва внесе държавна такса за разглеждането й по сметка на СГС в размер на 15.00 лева. И тези указания не са били изпълнени от съда, поради което с разпореждане от 26.11.2025г. частната жалба на П. П. срещу разпореждането за връщане на частната жалба срещу прекратителното определение също е била върната. Именно това разпореждане е предмет на настоящата частна жалба. Същата е изпратена на въззивния съд без внесена държавна такса при преценка на съдията докладчик, че именно неизпълнението на последователни указания препятства надлежното администриране, в който смисъл е налице и съдебна практика, която допуска произнасяне на въззивния съд в такава хипотеза.

При така установените факти, съдът намира обжалваното разпореждане за правилно.

На жалбоподателя са били давани ясни и конкретни указания, които не са били изпълнени и които са наложили връщане на частната му жалба срещу прекратителното определение на съда. Не са били изпълнени и указанията за отстраняване нередовност на частната жалба срещу разпореждането на съда за връщане на частната жалба срещу прекратителното определение. Тези 2 указания не изискват специални правни познания, което да налага допускането на правна помощ. Тя се явява неоправдана. Указанията се свеждат до това, че адресатът е бил напътен да заплати държавна такса в изрично указан размер по посочена банкова сметка на СГС. Тези указания са останали неизпълнени, поради което като правилно разпореждането на СРС от 26.11.2025г. следва да бъде потвърдено.

Всички бележки на жалбоподателя, че с актовете на съда се „нарушава материалния закон“ са декларативни и несвързани с дадените конкретни и ясни указания на съда.

Предвид изложеното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна, частната жалба (вх.

№ 52163/10.12.2025г. на регистратура на ВКС) на П. Ж. П., ЕГН **********, срещу разпореждане № 180987/26.11.2025г., постановено по гр. д. № 26209/2025г., СРС, 40 състав, с което съдът е върнал частна жалба вх. № 320493/02.10.2025г. на жалбоподателя срещу разпореждане за връщане на частна жалба вх.№ 221827/24.06.2025г. срещу определение 23595/30.05.2025г., с което исковата молба е била върната и производството по делото прекратено на основание чл.130 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя – чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5274 гр. София, 08.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Христова

Членове:

Пламен Колев

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Въззивно частно гражданско дело № 20251100514629 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. Ж. П. срещу разпореждане № 180987/26.11.2025г., постановено по гр. д. № 26209/2025г., СРС, 40 състав, с което съдът е върнал частна жалба вх. № 320493/02.10.2025г. на жалбоподателя срещу разпореждане за връщане на частна жалба вх.№ 221827/24.06.2025г. срещу определение 23595/30.05.2025г., с което исковата молба е била върната и производството по делото прекратено на основание чл.130 ГПК.

Жалбоподателят счита, че разпореждането представлява отказ от правосъдие. Самата жалба е написана върху съобщението, с което е било връчено разпореждането на съда (обжалвания акт), като логическата връзка е трудно проследима, доколкото са вписани имена на лица, които не са страни по делото. Независимо от горното, е ясна волята на жалбоподателя да се отмени атакувания съдебен акт.

Софийски градски съд, като обсъди данните по делото и заявените искания, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Софийски районен съд е образувано по искова молба на П. Ж. П. срещу множество ответници. С разпореждане от 12.05.2025г. докладчикът е дал указания до ищеца за отстраняване нередовности на исковата молба, които не са отстранени своевременно.

Извършена е била и служебна справка в ЕИСС, от която е било установено, че в кратък период от време ищецът е депозирал 95 броя искови молби с 1 идентични или сходни искания на тези, заявени с исковата молба, по която е било образувано гр.д.№ 26209/2025г. на СРС, 40 състав. Горното е дало основание на съда с определение от 30.05.2025г. да приеме, че е налице злоупотреба с право от страна на този ищец, обосновано с липсата на легитимна цел от така предявената искова молба – чл.3 ГПК, съответно чл.35, § 3 (а) от ЕКПЧ, като изводите на съда са обосновани с практика на ВКС и на СЕС.

Срещу определението е постъпила частна жалба от П. Ж. П., която е оставена без движение с разпореждане от 25.06.2025г. с указания за внасяне на държавна такса за разглеждането й по сметка на въззивния съд – Софийски градски съд. Повторно разпореждане в същия смисъл е било постановено и на 10.07.2025г., като на жалбоподателя е указано, че в случай, че желае да бъде освободен от заплащането на държавна такса, следва да представи декларация относно имущественото и гражданското си състояние. Препис от разпореждането е бил връчено на ищеца, ведно с образец на декларация по чл.83, ал.2 ГПК, като адресатът е декларирал, че ще внесе държавната такса, ако бъде посочена банкова сметка на съда (л.58 от делото). С разпореждане от 01.08.2025г. на жалбоподателя са били дадени за трети път указания за внасяне на държавна такса за разглеждане на частната жалба, като този път е посочена и банковата сметка на СГС. Разпореждането от 01.08.2025г. е било връчено лично на адресата на 08.08.2025г., като в дадения срок указанията на съда не са били изпълнени – липсва декларация по чл.83, ал.2 ГПК с искане за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса, респ. молба с приложени доказателства за плащане на държавната такса или поне твърдения за това. С разпореждане от 10.09.2025г. частната жалба е била върната, срещу което разпореждане е постъпила частна жалба от П. Ж. П., оставена без движение с разпореждане от 24.10.2025г. отново с указания към подателя, че следва внесе държавна такса за разглеждането й по сметка на СГС в размер на 15.00 лева. И тези указания не са били изпълнени от съда, поради което с разпореждане от 26.11.2025г. частната жалба на П. П. срещу разпореждането за връщане на частната жалба срещу прекратителното определение също е била върната. Именно това разпореждане е предмет на настоящата частна жалба. Същата е изпратена на въззивния съд без внесена държавна такса при преценка на съдията докладчик, че именно неизпълнението на последователни указания препятства надлежното администриране, в който смисъл е налице и съдебна практика, която допуска произнасяне на въззивния съд в такава хипотеза.

При така установените факти, съдът намира обжалваното разпореждане за правилно.

На жалбоподателя са били давани ясни и конкретни указания, които не са били изпълнени и които са наложили връщане на частната му жалба срещу прекратителното определение на съда. Не са били изпълнени и указанията за отстраняване нередовност на частната жалба срещу разпореждането на съда за връщане на частната жалба срещу прекратителното определение. Тези 2 указания не изискват специални правни познания, което да налага допускането на правна помощ. Тя се явява неоправдана. Указанията се свеждат до това, че адресатът е бил напътен да заплати държавна такса в изрично указан размер по посочена банкова сметка на СГС. Тези указания са останали неизпълнени, поради което като правилно разпореждането на СРС от 26.11.2025г. следва да бъде потвърдено.

Всички бележки на жалбоподателя, че с актовете на съда се „нарушава материалния закон“ са декларативни и несвързани с дадените конкретни и ясни указания на съда.

Предвид изложеното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна, частната жалба (вх.

№ 52163/10.12.2025г. на регистратура на ВКС) на П. Ж. П., ЕГН **********, срещу разпореждане № 180987/26.11.2025г., постановено по гр. д. № 26209/2025г., СРС, 40 състав, с което съдът е върнал частна жалба вх. № 320493/02.10.2025г. на жалбоподателя срещу разпореждане за връщане на частна жалба вх.№ 221827/24.06.2025г. срещу определение 23595/30.05.2025г., с което исковата молба е била върната и производството по делото прекратено на основание чл.130 ГПК.