Решение № 132 от 09.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Пловдив, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20255330206057 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от Х. Н. Б., против наказателно постановление № 25-1030-005791, издадено на 14.08.2025г. от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.175а ал.1 пр.2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 (дванадесет) месеца, за извършено нарушение по чл.104б т.1 от ЗДвП. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било незаконосъобразно и неправилно. Моли съда да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба.

Намира същата за неоснователна. Не били допуснати съществени процесуални нарушения. Доказало се извършването на нарушението. Излага подробни съображения за неоснователност на подадената жалба. Моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди наказателното постановление. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с адв.Т.

Т. от АК- Пловдив, който поддържа жалбата. Излага подробни съображения.

Не се установило извършеното нарушение. Моли съда да отмени 1 наказателното постановление.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за установено следната фактическа обстановка- на 22.07.2025г. в 23.40 часа в гр.

Пловдив, на бул. „Пещерско шосе“ до номер 135, жалбоподателят, като водач, управлява лек автомобил марка БМВ 328 ЦИ, с рег.№ **, посока на движение от запад към изток, като извършва следното нарушение: Водачът участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, с лек автомобил БМВ с рег. № РВ 0657 ХР, управляван от З. М. М.. Нарушен е чл.104б т.1 от ЗДвП.

От показанията на свид. Г. Х. актосъставител и свид. И. Н. полицейски служител свидетел на АУАН се установява, времето, мястото, начинът и механизмът на извършване на нарушението. Установява се, че при изпълнение на служебните си задължения като полицейски служители на инкриминираната дата и място са установили два автомобила, които се състезавали „Дават газ и ту единия изпреварва другия, ту другия изпреварва другия и се гонят. Те обясниха, че съжаляват…Може би скоростта е била повече от 75 км/ч. Около 150 -200 метра се състезавах“ (свид. Х., стр.16 и 16 гръб),“….същите се движеха успоредно един до друг с висока скорост и видимо за нас се състезаваха….Чуваше се от единия автомобил, който беше със спортно гърне, силен шум на двигател. Макар, че ние бяхме в нашия автомобил, се чуваше. И се вдигаше прах“ (свид. И.ов, стр.38 и стр.39). В показанията си актосъставителят и свидетелят потвърждават изцяло фактическата обстановка посочена в съставения АУАН и последвалото го наказателно постановление. Поддържат изцяло констатациите посочени в 2

АУАН. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като са логични, последователни, вътрешнонепротиворечиви, взаимно допълващи се, с липса на индиции за предубеденост. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочените гласни доказателства са пряко относими към мястото, начинът и времето на извършената проверка.

Противоречие в така посочените гласни доказателства не се наблюдава, като същите описват застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите събития са станали непосредствени очевидци. Не се установява превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не без значение е и обстоятелството, че единият от участниците в състезанието лично е признал за извършеното нарушение пред актосъставителя и свидетеля, което представлява извънпроцесуално признание на извършеното нарушение и се ползва с висока доказателствена стойност. Ето защо, съдът дава вяра на показанията на актосъставителя и свидетеля като достоверни и обективни.

В показанията си свид. З. М. (стр.23 гръб)- другият участник в състезанието управлявал автомобил марка БМВ сочи, че при шофиране в градски условия полицейски служители са го спрели и са му съставили акт.

Съдът приема показанията на свид. И.ов за частично недостоверни, необективно дадени, неотговарящи на обективно случило се във външната действителност, и не на последно място заинтересован от изхода на делото, предвид служебно известният факт, че и на свидетеля също е съставен АУАН, НП, по което е образувано АНД № 5336/ 2025г. по описа на Районен съдПловдив. Нелогично и неотговарящо както на житейската, така и на формалната правна логика, жалбоподателят заедно със свидетеля да са извършвали изпреварване един на друг няколко пъти със скорост над ограничението, а в същото време това само по себе си да не е състезание.

Напротив, изпреварването многократно с висока скорост представлява именно състезание. Показанията му в тази част са изцяло опровергани и разколебани от показанията на свид. Г. Х. актосъставител и свид. И. Н. полицейски 3 служител, чиито показания в тази част са изцяло логични и последователни и съдът вече посочи, че ги приема с доверие. Показанията на свидетеля представляват неуспешен опит да оправдаят жалбоподателя, а и самия себе си, в извършеното административно нарушение и имат за цел единствено разколабаване на тезата на нарушението.

От приложената по делото заповед № 81213- 1632/02.12.2021г. Министъра на вътрешните работи, се установява, че АУАН и НП са издадени от упълномощени за това длъжностни лица.

От приложената по делото справка нарушител/водач се установява, че на жалбоподателя са налагани и други санкции за същото по вид нарушение,а именно за извършване на състезание.

В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН и НП, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на противното. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда потвърди с детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка, която е възприел лично и непосредствено. Поради изложеното съдът намира, че са налице основания да се даде пълен кредит на доверие на показанията на актосъставителя при съставяне на АУАН.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително на датата, начинът и мястото отразени в АУАН и 4

НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.

При правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложен материалния закон. Съгласно вменената за нарушена норма на чл. 104б, т.1 ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване.

При преценка дали извършеното е съставомерно по чл. 104б, т.1 ЗДвП във всеки конкретен случай следва съвкупно да се отчитат: вида и характера на предприетите действия, маневри и техники с МПС и дали те по естество са присъщи на нормалното движение по пътищата. За съставомерност на деянието следва да се има предвид, че законодателят не поставя изискване за минимална продължителност на състезанието, като е напълно възможно: деецът първоначално да се движи правомерно по пътя, отворен за обществено ползване; да достигне до мястото, където е решил да извърши състезанието, да го изпълни, след което отново да управлява съобразно правилата по ЗДвП.

В този случай деянието е съставомерно по чл. 104б, т.1 ЗДвП, доколкото: е налице момент (независимо от неговата продължителност), в който водачът е участвал в нерегламентирано състезание.

Точно такъв е процесният случай, в който при доказателствения анализ вече се установи, че първоначално жалбоподателят е управлявал автомобила си „БМВ“, като при срещата му с другият автомобил БМВ са се състезавали, като многократно единият автомобил е изпреварвал другия, и обратно, със скорост над ограничението – около 80 км/ч, в градски условия, с мощност над средната за автомобила, в близост до пещеходна пътека и светофар, с умишлено форсиране на двигателя. Участниците в състезанието са преустановили поведението си единствено заради факта, че са били забелязани от полицейските служители и принудително са били спрени с помощта на светлинен и звуков сигнал. Според съда, многокраното изпреварване един на друг автомобил с мощност над средната представлява именно състезание. Извършените от жалбоподателя действия по обективните си характеристики съставляват участие в нерегламентирано състезание.

В случая според съда от вида и последователността на установените обективни действия на нарушителя категорично говорят за умисъл в действията му, тоест за умишлено участие в състезание. В аналогичен смисъл 5 са и показанията на актосъставителя, който категорично потвърди на базата на дългогодишния му опит като полицейски служител по контролиране на правилата на ЗДвП, че с оглед особеностите на автомобилите, мястото на движение, скоростта им, с мощност над средната, описаните действия могат да бъдат квалифицирани единствено като участие в нерегламентирано състезание.

Приложена е коректната санкционна норма, като наложената санкция отговаря на фиксирания размер, предвиден в законовата норма. Въпросът за размера на санкциите, които са във фиксиран размер (и в този смисъл няма възможност за индивидуализация от съда) е такъв на законодателна политика и на оценка от законодателя на степента на обществена опасност на даден вид нарушение, като видно от завишения размер на предвидената санкция, в случая законодателят е счел, че с нарушения като процесното чувствително се засягат обществените отношения, свързани с безопасността на транспортната дейност.

Правилно и законосъобразно е провена цялата административнонаказателна процедура по ангражиране на административна отговорност, повдигане на административно обвинение и налагане на административно наказание. В този смисъл не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, които да водят до ограничаване или нарушаване на гарантираното от закона право на защита на нарушителя или да водят до невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно нарушение е обвинен.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. АУАН е връчен на нарушителя, подписан е от него, както и от актосъставителя и свидетеля по него. Предоставена е възможност на нарушителя за излагане на възражения, поради което и в максимална степен е охранено правото на защита на наказания субект.