Решение № 63 от 26.05.2022, Административен съд - Шумен
- Съд
- Административен съд - Шумен
- Дело
- Административно дело 94/2022
- Вид
- Решение № 63
- Подписан
- 26.05.2022
- В сила
- 05.01.2023
- Състав
- СНЕЖИНА ПЕТКОВА ЧОЛАКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.118 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.137 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.43 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.55, ал.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.10 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.108, ал.1, т.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.108, ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.10, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.115 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.117, ал.1, т.2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.118, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.4 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.46, ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.48а · Кодекс за социално осигуряване
- чл.4, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.4, ал.3, т.4 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.4, ал.4 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.4а, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.50 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.50, ал.8 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.51 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.53 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.53, ал.5 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.5, ал.4, т.1 · Кодекс за социално осигуряване
- §1, ал.1, т.3 · Кодекс за социално осигуряване
- §1, ал.1, т.5 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.11, ал.1 · Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване
Р Е
Ш Е Н
И Е
№............. град Шумен, 26.05.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Снежина
Чолакова при участието на секретаря Иванка Велчева, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 94 по описа за 2022 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Съдебното производство по делото е образувано по жалба на С.Б.М. с ЕГН **********, с адрес ***, депозирана чрез адвокат Д.Д.от ШАК, със съдебен адрес ***, срещу Решение № 2153-27-35/08.02.2022г. на Директора на ТП на НОИ-гр.Шумен. С обжалваното решение административният орган е отхвърлил жалба, подадена от оспорващата срещу Задължителни предписания № ЗД-1-27-01051039/20.12.2021г. на контролен орган на НОИ, с които е предписано да бъдат заличени данни за осигурителен стаж и доход за периода от 20.08.2012г. до 16.04.2015г. и от 10.07.2017г. до 19.12.2019г. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, немотивирано и дискриминационно, поради което се отправя искане същото да бъде отменено. В тази връзка се сочи, че оспорващата е регистрирана като земеделски производител, внесени са дължимите осигурителни вноски и е подадена Декларация № 5 от ОКД за започване на дейността, което е достатъчно основание да се приеме, че притежава качеството "осигурено лице", респективно с настъпване на осигурителното събитие „майчинство“ е придобила право на съответните парични обезщетения. Счита се също, че съгласно разпоредбата на чл.2, т.1 от Търговския закон, физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност, не се смятат за търговци, поради което лицата, произвеждащи земеделска продукция, не могат да бъдат определени като предприятия по смисъла на Закона за счетоводството и нямат задължение да водят счетоводна отчетност, респективно нямат задължение за доказване на разходите си с първични документи.С настъпване на осигурителното събитие „майчинство“ е отпаднала възможността на оспорващата да престира пазарно ориентиран труд. Отглеждането на малко дете е осигурителният случай, който лишава физически работоспособната майка да работи, поради което при настъпването на това събитие тя има право на парично обезщетение, ако е осигурено лице и обратно – майката, регистрирана като земеделски производител, има право на обезщетение по чл.53 от КСО, когато е прекъснала дейността си като земеделски производител, за да отгледа детето си, докато то навърши 2-годишна възраст.
Счита се също, че административният орган не е обсъдил факта, че в действащото законодателство липсва нормативен акт, задължаващ земеделския производител, прекъсващ трудовата си дейност поради определено правно значимо събитие, да установява това обстоятелство. Твърди се и, че постановеното решение противоречи на чл.46, ал.3 от КСО, тъй като в случай, че С.Б.М. беше упражнявала трудова дейност като земеделски производител при настъпило осигурително събитие „майчинство“, би нарушила цитираната разпоредба, което би изключило изплащането на същата на парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане. Релевират се и доводи за противоречие на решението с чл.53, ал.5 от КСО, както и, че същото се явява дискриминационно, поради наличие на непряка дискриминация. Като самостоятелно основание за неправилност на обжалваното решение се сочи, че е налице изтекла погасителна давност. По изложените в жалбата съображения С.Б.М. отправя искане за отмяна на Решение № 2153-27-35/08.02.2022г. на Директора на ТП на НОИ – Шумен. В съдебно заседание оспорващата се представлява от адв.Д.Д., който от името на своята доверителка заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания. В пледоарията по същество аргументира тезата за незаконосъобразност на оспорения административен акт и по изложените съображения моли за неговата отмяна, както и за присъждане на деловодни разноски.
Ответникът
– Директорът на Териториално поделение на НОИ – Шумен, представляван в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител гл.юрисконсулт Л.И., оспорва жалбата. Сочи, че С.Б.М. не е извършвала дейност като земеделски производител, поради което същата не се явява осигурено лице по смисъла на КСО.
Предвид констатацията за липса на извършване на трудова дейност, за която лицето да подлежи на задължително осигуряване, контролният орган е издал задължително предписание за заличаване на подадени данни с декларация обр.1, жалбата срещу което е отхвърлена с решението на директора на ТП на НОИ - Шумен.
По мотивите, изложени в обжалваното решение, счита оспорването за неоснователно и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата.
Шуменският административен съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото, относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е образувано по повод проверка от контролен орган на НОИ, възложена със Заповед № ЗР-5-27-00928404/31.05.2021г. на ръководителя на ТП на НОИ – Шумен.
В хода на проверката е установено, че С.Б.М. е регистрирана като земеделски производител в ОД „Земеделие“ на 20.08.2012г., със собствена земя с площ 0,0100 ха, намираща се в землището на с.Ясенково, със засети картофи.
Пререгистрирала се е на 07.01.2013г. със собствена земя с площ 0,0100 ха в землището на с.Ясенково с форма на стопанисване "други" и намерение за засаждане на картофи на същата земя. Пререгистрирала се е отново на 09.01.2015г., отново с намерение за засаждане на картофи на същата земя. Прекъснала е дейността, считано от 17.04.2015г. Последвала е повторна регистрация в ОД"Земеделие", гр.Шумен на 10.07.2017г., със земя с площ 0,010 ха в землището на с.Венец, със засети краставици - градински. Пререгистрирала се е на 29.12.2017г. със земя с площ 0,010 ха в землището на с.Венец, с намерение за засаждане на домати – градински и на 08.01.2019г. – отново в землището на с.Венец, със същата площ и намерение за засаждане на домати - градински. Представени са и договори за наем - от 07.01.2017г. за ползване на земеделска земя с площ 850 кв.м. в землището на с.Ясенково за стопанската 2014/2015г.; от 04.01.2017г. за ползване на 0,010 дка от дворно място в с.Венец за стопанската 2016/2017г.; от 20.12.2017г. за ползване на 0,010 дка от дворно място в с.Венец за стопанската 2017/2018г. и от 01.10.2018г. за ползване на 0,01 дка от дворно място в с.Венец за стопанската 2018/2019г. Оспорващата е прекъснала дейност, считано от 20.12.2019г.
Според данните, съхранявани в информационната система на НАП, оспорващата не е подавала годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за получени доходи (вкл. и от субсидии) за 2019г. и 2020г., няма внесен авансов данък по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и няма данни за регистрирани фискални устройства за 2019г. и 2020г.
Декларации обр.1 „Данни за осигуреното лице“за С.Б.М. са подавани през 2019г. с вид осигурен "13", от упълномощеното лице Б.Р.Х., посочено като автор за КЕП.
По първата регистрация са представени болнични листове с обстоятелства за изплащане на парично обезщетение поради бременност и раждане по чл.48а от КСО за периода от 26.02.2013г. до 11.07.2013г.; обезщетение по чл.50 от КСО с начална дата на исканото изплащане 11.07.2013г. и по чл.53 от КСО с начална дата на исканото изплащане от 16.04.2013г. По отношение на посочените периоди оспорващата е посочила, че към датата на настъпване на обезщетенията е осигурена за съответния риск.
В ТП на
НОИ по електронен път са постъпили удостоверения по образец, приложение № 9 към чл.11, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване за самоосигуряващото се лице С.Б.М., с декларирани обстоятелства за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност по болнични листове поради общо заболяване по чл.40 за периода от 13.07.2017г. до 14.10.2017г.; бременност и раждане по чл.48а за периода от 19.10.2017г. до 02.03.2018г. и Приложение № 11 към чл.11, ал.2 от с.н., с декларирани обстоятелства за изплащане на парично обезщетение по чл.50 от КСО с начална дата на исканото изплащане от 03.03.2018г. и по чл.53 от КСО, с начална дата от 03.12.2018г. В посочените удостоверения оспорващата декларирала, че е осигурена за съответните рискове към датата на настъпване на обезщетенията.
С.Б.М. е представила в ТП на НОИ – Шумен писмено обяснение вх.№ 1029-27-4192/04.05.2021г., в което посочила, че се е регистрирала на 10.10.2017г., била е ощетена и измамена от Б.Х., направила е пълномощно на дъщеря й Д.. Нищо не е продавала.
Не е упражнявала земеделска дейност, също не е работила земеделски производител. По първата си регистрация няма какво да каже.
При проверката е установено също, че на основание декларираните данни в приложенията, подаваната информация с декларация обр.1 "Данни за осигурено лице" и подадените в НАП данни за регистрация на С.Б.М. в качеството й на регистриран земеделски производител са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване и бременност и раждане, с което е причинена щета за фондовете на ДОО.
Резултатите от извършената проверка са обективирани в Констативен протокол № КП-5-27-01051016/20.12.2021г.
Въз основа на същите контролен орган при ТП на НОИ приел, че С.Б.М. не е упражнявала дейност като земеделски стопанин, която да е основание за осигуряване по чл.4, ал.3, т.4 от КСО и същата не се счита за осигурено лице по смисъла на КСО. В регистъра за осигурени лица неправомерно са подадени данни с декларация образец 1 за периодите 20.08.2012г.-16.04.2015г. с вид осигурен "13" и 10.07.2017г.-19.12.2019г., с вид осигурен "13", поради което издал Задължителни предписания № ЗД-1-27-01051039/20.12.2021г. за заличаване на данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за С.Б.М. за посочените периоди.
Задължителните предписания са оспорени пред Директора на ТП на НОИ – Шумен с жалба вх. № 1012-27-148/31.12.2021г.
По повод така подадената жалба, с оспореното Решение № 2153-27-35/08.02.2022г.
Директорът на ТП на НОИ – Шумен приел издадените задължителни предписания за правилни и законосъобразни. Административният орган възприел констатациите на контролния орган от извършената проверка, а като мотиви за потвърждаване на дадените задължителни предписания изложил, че съгласно определението за регистриран земеделски стопанин, дадено с разпоредбата на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, за да подлежи на осигуряване по предвидения от кодекса ред, не е достатъчно лицето само да е регистрирано по установения ред, а е необходимо да бъде изпълнено още едно условие, а именно – производство на растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. Този извод произтича и от разпоредбата на чл.10 от КСО, която гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването ѝ, а също така и от определението за „осигурено лице“, дадено в §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, според което „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 или чл.4а, ал.1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
Административният орган посочил, че регистрационната карта със заверка от ОД „Земеделие“ по никакъв начин не доказва, че лицето реално е извършвало селскостопанска дейност. Предвид липсата на каквито и да е данни, че лицето е упражнявало такава дейност, както и дадените писмени обяснения в тази насока, Директорът на ТП на НОИ – Шумен приел, че С.Б.М. не попада в обхвата на осигурените лица по смисъла на чл.4, ал.3, т.4 от КСО, поради което правилно и законосъобразно контролният орган е предписал заличаване на подадените данни с декларация обр.1 за същата за времето от 20.08.2012г. до 16.04.2015г. и от 10.07.2017г. до 19.12.2019г. Така мотивиран, ответникът отхвърлил подадената пред него жалба.
Разпечатката съдържа 35 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5741cfe6-9a71-4b44-a884-42ad097f03ea