Решение № 342 от 24.10.2022, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. гр.Несебър, 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Р.Г.М. като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20222150100612 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

От ищеца „В.и К.” ЕАД срещу В. К. К. са предявени искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 514,62 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, както и по чл. 422 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 106,70 лв. – обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 27.11.2019г. – 11.03.2022г. (с изключение на периода 13.03.2020г. – 13.05.2022г.) Главницата се претендира за потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период 22.06.2019г. – 14.09.2021г. до имот в к. к. „Слънчев бряг“, комплекс „Р.“, сгр. ***, с аб. № ***. Изложено е, че ищецът и ответницата са страни по валидно възникнало облигационно отношение, по силата на което за цитирания отчетен период неплатените задължения възлизат на 514,62 лв., от които 494,02 лв. по фактура № 0039255841 от 28.10.2019г. за отчетен период 22.06.2019г. – 18.10.2019г. и 20,60 лв. по фактура № 0042482411 от 27.09.2021г. с отчетен период 21.04.2021г. – 14.09.2021г. Посочено е, че сумите е следвало да бъдат заплатени в 30 дневен срок от издаване на съответната фактура, като в посочените срокове не са постъпили плащания. На това основание се отправя претенция и за присъждане на лихва за забава.

С тези доводи до съда е отправено искане да уважи исковете. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от В. К. К., чрез особен представител, е депозиран отговор, с който исковете се оспорват като неоснователни. Твърди се, че липсва подписан договор по чл. 8, ал. 8 от Наредба № 4. Излага се, че ответницата не е потребявала твърдяните услуги, тъй като е закупила имота на 30.08.2019г. Сочи се, че справката извлечение не представлява доказателство, а фактурите не са подписани от потребителя. Отправя се възражение за погасяване на претенциите по давност. От съда се иска да отхвърли претенциите.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следнoто от фактическа и правна страна:

По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД :

В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества.

Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот (на л. 48 – л. 49 от делото) се установява, че на 30.08.2019г. ответницата придобила собствеността върху имот в к. к. „Слънчев бряг“, комплекс „Р.“, сгр. ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** Съдът намира за доказано, че между страните е действал договор за доставка на вода, по силата на който за ответника е открита партида с посочения клиентски номер - ***. В тази връзка не се приемат за основателни възраженията, че липсва облигационна връзка, тъй като не е представен договор по смисъла на чл. 8, ал. 8 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ И ЗА ПОЛЗВАНЕ НА ВОДОСНАБДИТЕЛНИТЕ И

КАНАЛИЗАЦИОННИТЕ СИСТЕМИ. От прочита на чл. 3, ал. 1 вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4 става ясно, че облигационната връзка възниква по силата на придобиване на качеството „собственик“ на водоснабден имот, като договорните отношения се уреждат чрез общоизвестните и публикувани надлежно Общи условия на съответния оператор. Т. е. съдът намира за доказано по делото, че между страните е възникнала облигационна връзка, по силата на която ответникът (в качеството си на собственик на процесния недвижим имот, което е доказано с представения нотариален акт) е бил потребител на вода. Наред с това не са оспорени и са общоизвестни за страните Общите условия, действали за процесните периоди, поради което съдът намира за доказано, че за процесните периоди са действали общите условия и същите са обвързали (по силата на облигационна връзка) ищеца и ответника. Договорът по чл. 8, ал. 8 от Наредба № 4 не е задължителен елемент от възникването на облигационната връзка, тъй като (както става ясно от цитираната разпоредба) такъв може да бъде сключен по воля на отделен потребител и оператора – именно с цел уговоряне между тях на допълнителни условия, които са извън действащите общи условия.

Съдът не споделя и второто възражение на особения представител на ответницата, че за процесния период тя не е бил собственик на имота. От справка извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер (на л. 8 от делото) е видно, че на монтирания в имота водомер (1478/45), за който изрично е отразено, че има сезонен характер, са правени отчитания на 22.06.2019г. и 18.10.2019г., като на последната дата водомерът е „видян“ от служител на оператора и е отчетено потреление от 165 куб. м. С оглед сезонният характер на обекта, отчитането е направено при спазване на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия, а именно: два пъти годишно. Вярно е, че ответницата е придобила собствеността в рамките на периода 22.06.2019г. – 18.10.2019г. (на 30.08.2019г.). Това обаче не означава, че тя не е имала качеството „потребител“ по смисъла на Наредба № 4. Това е така, тъй като към момента на отчитането – 18.10.2019г. тя вече е била собственик, респ. е била надлежен субект, който дължи заплащане на потребеното количество вода. Въпрос на уредба във вътрешните отношения между продавача и купувача е било (при липса на отчитане към 30.08.2019г.) да договорят начина, по който ще се заплати консумираното 2 количество вода за периода 22.06.2019г. – 30.08.2019г. Не е имало пречка страните по договора за покупко-продажба да направят за собствено ползване отчитане на водомера, до който собственикът на имота има безпрепятствен достъп и да уредят впоследствие отношенията помежду си. Не е имало пречка и да изискат от водния оператор извършване на отчитане преди предаване на владението по реда на чл. 23 – чл. 24 от Общите условия. След като не са представени доказателства, че операторът е уведомен на 30.08.2019г. за смяната на собствеността и от него е изискано да направи отчитане към тази дата, то единственият начин купувачът и продавачът да уредят отношенията си е бил чрез вътрешни договорки между тях. Това обаче няма как да се отрази на извода, че към 18.10.2019г. ответницата е била задължено към оператора лице и тя е следвало да заплати цялото фактурирано количество вода към водния оператор, а (както се посочи) при претенция, че част от него е потребено от предходния собственик – да изиска възстановяване на съответната сума от него. Ето защо съдът намира, че с нотариалния акт се установява качеството на ответницата „потребител“ и възраженията в обратната посока са неоснователни.

От фактура № 0039255841 от 28.10.2019г. за отчетен период 22.06.2019г. – 18.10.2019г. се установява, че посочените в справката количества (от 165 куб. м.) били остойностени, като била начислена сума за плащане от сумата от 494,02 лв., а по фактура № 0042482411 от 27.09.2021г. – сумата от 20,60 лв. за 7 куб. м. – от разпределение от централния водомер.

Видно от Решение № Ц-20 от 28.12.2018г. на КЕВР цената за услугата доставяне вода на потребителите към 2019г. била без ДДС: 1,399 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води – 0,477 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,619 лв. на куб. м. От Решение Ц-46 от 30.12.2020г. се установява, че тези цени за 2021г. били, както следва: за доставяне - 1,248 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води – 0,467 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,586 лв. на куб. м. В двете цитирани фактури, касаещи периодите 2019г. и 2021г., били начислени суми според посочените цени.

Налага се извод, че до процесния период е доставено фактурираното количество вода. В случая отчитането на процесния водомер е станало на основание чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия. Процесните суми са фактурирани по отчитания при спазване на тези правила. Впрочем подобно отчитане е изцяло в интерес на потребителя, тъй като след като отчетникът е „видял“ показанията на водомера, на практика са отчетени действително потребните количества вода. В противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би следвало да се начислят прогнози количества по реда на чл. 49 от Общите условия, които не биха съответствали на реалното потребление.

Налага се извод, че процесното отчитане е извършено при спазване на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия, като са избегнати по-неблагоприятни последици за ответника (отчитане по чл. 49 от ОУ) и е отчетено действително потребеното количество вода. Непосредствено след извършване на отчетите са издадени и съответните фактури – на 28.10.2019г. и 27.09.2021г. (в рамките на до един месец от отчета), като по арг. от чл. 33, ал. 2 от Общите условия сумите по фактурите са станали изискуеми на 27.11.2019г. и 27.10.2021г. По арг. от чл. 84, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността е започнала да тече именно от тези моменти и към датата на изпращане на заявлението (която следва да се счита дата на подаване на исковата молба по смисъла на чл. 422, ал. 1 от ГПК) – 22.03.2022г. (арг. от чл. 62, ал. 2 от ГПК), не е била изтекла. Периодът, за който са начислени съответните суми, е с начална дата 22.06.2019г., поради което дори и по отношение на него към 22.03.2022г. не е била изтекла погасителната давност.

3

Съдът намира, че се доказа и реално потребление. Очевидно за процесния апартамент е въведено т. нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Отразеното в справката и фактурите следва да се кредитира от съда. Както се установява отчитането е осъществено от служител на „ВИК” ЕАД, който лично е видял водомера.

Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално потребени.

Неоснователни са и възраженията, свързани с оспроване на фактурите и справката, тъй като става въпрос за частни документи, които макар и да не са подписани от ответника имат доказателствена стойност за процеса и следва да се обсъждат ведно с всички събрани доказателства. В случая от отчетника е декларирано, че водомерът е „видян“, което установява реално отчетено количество вода, а представените фактури и справки съответстват изцяло на представения от особения представител на ответницата нотариален акт, според който именно тя е придобила собствеността върху имота. Ето защо посочените документи са кредитират изцяло от съда и няма основание да бъдат игнорирани въпреки направеното оспорване, тъй като същото не е подкрепено с никакви доказателства.

Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на ответника са определени и съответните дължими суми за отчетните периоди, като размерът на неплатени задължения възлиза общо на 514,62 лв., поради което искът се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава за посочения период – 27.11.2019г. – 11.03.2022г. С оглед изводите на съда във връзка с иска за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Наред с това издадените фактури са с краен срок за плащане до 27.11.2019г. и 27.10.2021г., поради което ответникът действително е изпаднала в забава още към 27.11.2019г. За посочения в исковата молба период размерът на дължимата лихва е от 106,70 лв. (с изключение на периода 13.03.2020г. – 13.05.2022г.