Решение № 2309 от 28.11.2019, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2019г., гр.Варна

В И М Е Т О Н

А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Двадесет и втори състав на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:

СЪДИЯ:

ЯНКА ГАНЧЕВА при секретаря Анна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Я.

Ганчева адм. дело № 2785 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с §8 от ПЗР на АПК.

Образувано е по жалба на Д.Л.Н. против мълчалив отказ на Началника на СГКК – Варна да извърши административна услуга „Издаване на скица на поземлен имот“ по заявление с вх. № 01-384348/26.08.2019 г. за УПИ VІІІ – 125, кв. 21 по регулационния план на вилна зона „Лазур“, с. Константиново, Община Варна, Област Варненска, идентичен с ПИ с идентификатор ************* по КК и КР на с.

Константиново.

В жалбата се сочи, че административното производство за издаване на скица е инициирано от Д. Н. във връзка с охранително производство пред нотариус за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Обжалва постановения от ответника мълчалив отказ като незаконосъобразен и неправилен. Доводите в подкрепа на основната теза са, че Началникът на СГКК – Варна е бил длъжен да изпълни заявената от Д. Н. административна услуга тъй като не са били налице материални предпоставки за постановяване на отказ – изричен или мълчалив, какъвто се оспорва в настоящото производство. Развити са конкретни съображения за това, че оспореният мълчалив отказ има характер на административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК. Сочи се, че при справка в деловодството на ответника е установено, че същият е уведомил Община Варна по реда на чл.26 от АПК за откриване на административното производство за издаване на скица и до датата на депозиране на жалбата срещу мълчаливия отказ Общината не е изразила становище. В тази връзка се подчертава, че няма данни Община Варна да е заинтересована страна в административното производство като собственик на имота, за който е поискана скицата, поради което неправилно е уведомена за откриването му. В допълнение се сочи, че отказът да се извърши административната услуга не може да се постановява с цел да се осъществи превантивна защита на право на собственост на трети лица.

Изразено е становище, че скицата като копие от действащ план отразява само фактическото положение на имота, но вещните права върху него не произтичат от самата скица. Още повече, че в тези производства органът не е компетентен да извършва самостоятелна преценка за наличието на вещни права върху конкретния недвижим имот, а има задължение единствено да издаде скицата като коректно отрази в нея данните от КК и КР досежно имота. В заключение е формиран петитум за отмяна на оспорения мълчалив отказ да се издаде скица за конкретно посочения имот. Иска се присъждане на сторените по делото разноски, в това число – и адвокатски хонорар.

В съдебно заседание жалбоподателката чрез процесуален представител адв. М. Й. поддържа жалбата на изложените в нея основания. Последната в пледоарията си по същество сочи, че вилната зона, в която попада имотът, във връзка с който е инициирано производството пред ответника, е в регулация от 1990 г., с оглед на което представеното с административната преписка Решение на Поземлената Комисия – Варна от 2006 г. е неотносимо към повдигнатия правен спор. Поддържа искането за присъждане на разноски.

Ответната страна – Началника на СГКК –Варна, редовно призован, не се явява представител в с.з. В писмено становище, представено с административната преписка, изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че след уведомяване за образуваното производство с писмо от 26.08.2019 г. в СГКК- Варна са постъпили две писма от Общината Варна – вх. № 02-1134/ 13.09.2019 г. и писмо вх.

№07-12444/ 01.10.2019 г., видно от които данни от предходни планове сочат, че имот с идентификатор ************* /идентичен с УПИ VІІІ – 125, кв. 21 по РП на вилна зона „*******“, с. *********, Община ******, Област ********/ е бил собственост на Б. М. К. и за същия имот има издадено решение на ПК- Варна в полза на наследниците му, поради което възразява срещу издаването на скица за този имот. Иска от съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в случай, че жалбата бъде уважена и се претендира хонорар за жалбоподателя в размер по-висок от определения в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство за дела от рода на настоящото.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало пред ответника на 26.08.2019 г. когато жалбоподателката Д.Л.Н., действаща чрез своя упълномощен представител – адв. М.

Й., е депозирала в деловодството на СГКК- Варна заявление вх. № 01-384348. С него е поискано да се извърши административна услуга като се издаде скица за имот с идентификатор *************, находящ се във вилна зона „*******“ на с. *************, Община ******, Област *******. Услугата е заявена като обикновена – за 7 работни дни. Към заявлението на Д. Н. са приложени във вид на копие следните документи: 1/ Молба-декларация до нотариус с район на действие РС –Варна за откриване на производство по реда на чл.587, ал.2 и ал.3 от ГПК и чл. 79 от Закона за собствеността; 2/ Удостоверение рег. № МД-Т19004600ВН/ 08.08.2019 г. от Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, удостоверяващо, че по партидата на имота, деклариран от Н. с декларация вх. № **********/ 03.07.2019 г. няма неплатени изискуеми задължения; 3/ пълномощно.

Във връзка с откритото производство СГКК- Варна е изпратила до Община Варна и до Областна управа – Варна писмо изх. № 24-24515 от 04.09.2019 г. В писмото е посочено, че за ПИ с идентификатор *************, във връзка с който е образувано производството, в КРНИ е отразено: „Няма данни за собственост“. Посочено е, че в 7-дневен срок уведомените могат да изразят становище във връзка с откритото производство.

Предвид горното писмо Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ /ОСИСД/ при Община Варна е изпратила до кмета на с. Константиново писмо рег. № ОСИСД19005004ВН_002ВН/ 12.09.2019 г. С него кметът на с. Константиново също е уведомен за производството пред СГКК- Варна. Дадено е указание да се извърши обстойна проверка, оглед на имота на място, както и копия от съществуващите и съхранявани в кметството кадастрални планове и разписни листи за посочения имот ведно със становище да бъдат изпратени по компетентност в Дирекция ОСИСД, на Община Варна и на Началника на СКГГ – Варна.

Също на

12.09.2019 г. Директорът на Дирекция ОСИСД при Община Варна е отправил до Началник СГКК-Варна писмо рег. № ОСИСД19005004ВН_001ВН, в което е направено възражение срещу издаването на скица за ПИ ************* в с. ************ до приключване на процедурата по проучване и изясняване собствеността на имота.

С последващо писмо рег. № ОСИСД19005004ВН_003ВН от

27.09.2019 г. Директорът на Дирекция ОСИСД повторно е изразил възражение срещу издаването на скица за ПИ ************* по заявлението на жалбоподателката Д. Н. от 26.08.2019 година. Към писмото е приложено копие от писмо изх. № ОСИСД19005004ВН_002ВН-002К от 20.09.2019 г. от Кмета на с. Константиново, от съдържанието на което е видно, че заявителката Д. Н. живее във вилна зона „Лазур“ на с. Константиново от 05.08.2019 г. в имот, който е в непосредствено съседство с ПИ *************, за който е поискала да ѝ бъде издадена скица. По сведения от жители на с. Константиново кметът на селото е установил, че ПИ ************* е собственост на С. Б. П..

Последната е уведомена за производството по издаване на скица за същия имот, с оглед на което тя е представила в кметството на с. Константиново копие от Решение на ПК- Варна, с което на нея и на останалите сънаследници на починалото лице Б. М. К. е признато правото на собственост върху три земеделски имота, находящи се в землището на с. Константиново, един от които – в местност „Лазур“. В писмото се твърди също, че имотът е поддържан и обработван от С. П. години наред, но поради влошаване на здравословно ѝ състояние през последните години не е могла да се грижи за него. Пред кмета П. е заявила, че не притежава нотариален акт за този имот, но желае да се снабди с такъв и моли да ѝ се даде такава възможност. От справките, направени в разписните листи, съхраняващи се в кметството на с. Константиново е установено, че за имот *************, стар номер *** в кв. 21 няма записан собственик. Към писмото на кмета на с. Константиново са приложени както следва: 1/ копие от разписен лист;

2/ копие-извадка от РП и КП на вилна зона „Лазур“ в землището на с.

Константиново; 3/ удостоверение за наследници на починалото лице Б. М. К. и 4/ Решение № 1320/10.02.2006 г. на ПК- Варна.

От приложената към административната преписка скица № 15-897145/03.10.2019г. на ПИ №************* се установява, че същата е извадка от действащата за имота КК и КР, одобрена със Заповед № РД-18-1897 от 27.11.2018 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър в гр. София; имотът е с площ 905 кв.м., Трайно предназначение на територията – Урбанизирана; начин на трайно ползване: „за вилна сграда“; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: 125, квартал 21, парцел VІІІ; собственици: няма данни; носители на други вещни права: няма данни.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

С оглед разпоредбата на чл.58 ал.1 от АПК, съгласно която непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде административен акт Административен съд Варна в настоящия си състав намира, че предмет на обжалване в настоящото съдебно производство е мълчалив отказ на Началник СГКК – Варна да извърши административна услуга като издаде официален документ - скица за ПИ с идентификатор *************, находящ се в с. Константиново, Община Варна, Област Варненска.

В настоящия случай жалбоподателката Д. Н. е заявител на конкретната услуга по смисъла на чл.7, ал.1, т.5 от Наредба № PД-02-20-4 от 11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри във р. с чл.58, ал.1 от ЗКИР. Съгласно чл.58 ал.1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде административен акт. Страните не спорят, че ответникът не е извършил заявената от Н. административна услуга, както в предвидения за това с нормативен документ срок, така и до приключване на съдебните прения. Предвид изложеното съдът намира, че оспорващата Д. Л. Н. разполага с правен интерес да оспори формирания мълчалив отказ на Началник СГКК – Варна.

Съгласно нормата на § 8 от ПЗР на АПК уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. В приложимия закон – Закона за кадастъра и имотния регистър, няма уредени специални правила за обжалване на отказите за извършване на административни услуги, предвид което се налага извода, че в настоящото производство са приложими общите разпоредби на АПК. Съгласно чл. 149, ал.2 от АПК мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Като се има предвид датата на подаване на Заявлението от оспорващата – 26.08.2019 г. и като съобрази, че жалбоподателката е заявила услугата като обикновена, което по аргумент от процедурата, разписана в Таблица 1 към Приложение №2 на Наредбата във вр. с чл.40, ал.1 от същия подзаконов нормативен акт, е 7 работни дни, срокът за изпълнение на услугата е изтекъл на 04.09.2019 г. (сряда) работен ден, респективно от следващия ден – 05.09.2019 г., е започнал да тече едномесечният срок за оспорване на мълчаливия отказ. Съответно този срок е изтекъл на 05.10.2019 г. (събота – неприсъствен ден). Жалбата до Административен съд – Варна е подадена по пощата с клеймо на приемащата пощенска станция от 07.10.2019 г. (понеделник), т.е. в първия работен ден след изтичане на срока. Съдът като съобрази разпоредбата на чл.60, ал.6 от ГПК, субсидиарно приложим на основание чл.144 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок, от лице, което има правен интерес от оспорването и при липса на процесуални пречки за разглеждане на делото.