Решение № 224 от 11.05.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Пловдив, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20225001000032 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №260142/03.11.2021г., постановено по търг. д. №111/2019г. по описа на Окръжен съд П., „Д.О.З.“ ЕАД ЕИК ********* е осъдено да заплати на Л. В. К. ЕГН ********** сума в размер на 14 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 23.01.2019г., в гр. П., предявен като частичен иск oт сумата - 60 000лв., както и сумата в размер на 1 662лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 23.01.2019г. в гр. П., ведно със законната лихва върху главниците, считано от депозиране на исковата молба – 12.06.2019г. до окончателното изплащане. Отхвърлен е искът за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 23.01.2019г., в гр. П., за разликата над 14 000 лв. до претендираните 35 500лв., представляващи част от предявен като частичен иск oт сумата - 60 000лв. „Д.О.З.“ ЕАД е осъдено да заплати на адв.С.Е.С. от АК – С., сумата от 950лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., съразмерно на уважената част от иска. „ Д.-О.З.“ ЕАД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд – П. сумата от 560лв. – държавна такса, както и 5лв. – 1 за служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение. Л. В. К. е осъдена да заплати на „Д.-О.З.“ ЕАД 1 723лв., представляваща разноски с оглед отхвърлената част от иска.

Решението е обжалвано от ищцата в първоинстанционното производство Л. В. К.. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлена за разликата над 14 000лв. до 25 000лв., предявен като частичен иск от 60 000лв., ведно със законната лихва, считано от 12.06.2019г.

Жалбоподателката счита, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Изложени са подробно оплаквания и съображения за нарушение на принципите на справедливост, визирани в чл.52 от ЗЗД, като жалбоподателката сита, че съдът не е съобразил в пълна степен интензитета и продължителността на претърпените от нея болки и страдания, както и общественоикономическата обстановка. Счита, че справедлив паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди е сумата от 50 000лв. Изразено е оплакване за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно приетото съпричиняване от страна на пострадалата в нарушение на материалноправната норма – чл.51 ал.2 от ЗЗД. Без да се оспорва факта на съпричиняване, основно е изразено несъгласие с възприетата от първоинстанционния съд степен на съпричиняване, която на практика е от 60%. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен до размера на сумата от 25 000лв., предявен като частичен иск от сумата 60 000лв., ведно със законната лихва, считано от 12.06.2019г. до окончателното изплащане.

Въззиваемата страна – „Д.О.З.“ ЕАД ЕИК *********, в представения отговор на въззивната жалба в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло същата.

Решението е обжалвано в срок и от ответника в първоинстанционното производство - „Д.О.З.“ ЕАД. Въззивната жалба е срещу осъдителната част на решението, с която исковата претенция за неимуществени вреди е уважена за сумата от 14 000лв. и за имуществени вреди – 1 662лв., ведно със законната лихва, считано от 12.06.2019г. Счита, че в обжалваната част решението е 2 неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Възразява се срещу изводите на първоинстанционния съд за наличие на виновно поведение от страна на водача на МПС и са наведени доводи, че се касае за „случайно събитие“. Изложени са подробни доводи и съображения в тази насока, като се оспорват констатациите, съдържащи се в съдебноавтотехническата експертиза, изготвена от вещо лице инж. П.. Твърди се, че съдът правилно е обосновал извода за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата, но е въведено оплакване, че степента на съпричиняване е занижена. Освен това се твърди, че не е ясно какъв е определеният от съда процент на съпричиняване, както и че не е извършен сравнителен анализ между поведението на двамата участници в движението. Извърша е съпоставка между поведението на водача на МПС и това на пострадалата, като се твърди, че степента на съпричиняване от страна на последната е 90%. Наведено е оплакване и за прекомерност на определения от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго, с което исковите претенции за неимуществени и имуществени вреди да бъдат отхвърлени изцяло или, като се определени съпричиняване в степен от 90%, искът за неимуществени вреди да бъде уважен само до размера от 2 500лв.

С отговора на въззивната жалба, подадена от „Д.О.З.“ ЕАД, насрещната страна – Л.К., я оспорва изцяло.

С въззивните жалби и постъпилите отговори не се предявяват доказателствени искания.

Страните претендират сторените по делото разноски.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивните жалби са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

3

Същото е постановено по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ.

Ищцата в първоинстанционното производство – Л.К., е изложила фактически твърдения за наличие на предпоставките по 432 ал.1 от КЗ, а именно: На 23.01.2019г., около 18:10ч., в гр. П., по бул. „А.С.“, с посока на движение от бул. „Х.Б.“ към бул. „Ц.О.“, се движило МПС марка „Ш.“, модел „Ф.“, с peг. № *********, управлявано от Т.П.С.-Й., която, поради несъобразяване с пътните условия и неполагане на достатъчно внимание, в района на № **, блъснала пресичащата от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила пешеходка Л. В. К. - ищцата. В резултат на инцидента Л.К. получила тежки телесни увреждания. За настъпилото ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг.

№*******/24.01.2019г., по описа на ОД на МВР – П. и е образувано ДП №***/2019г., по описа на ОД на МВР - П., прокуроска преписка №***/2019г., по описа на РП - П.. Непосредствено след произшествието пострадалата била транспортирана по спешност в „МБАЛ – П.“АД и хоспитализирана в лечебното заведение за периода от 23.01.2019г. до 30.01.2019г. След проведените медицински прегледи и изследвания са констатирани следните травматични увреждания: счупване на горния край на тибията /голям пищял/, закрито; счупване на носа /фрактура нази/. По решение на медицинските специалисти ищцата била подложена на оперативна интервенция, състояла се на 25.01.2019г., като било извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула, след което й била поставена гипсова имобилизация. Впоследствие ищцата продължила лечението си в домашни условия, при постелен режим. В областта на увредите тя изпитвала болки с висок интензитет, което налагало перманентен прием на обезболяващи и седативни медикаменти. Претърпяната оперативна интервенция в колянната област не позволявала па ищцата да извършва активни и пасивни движения с долния си крайник, поради което се налагало да й бъде оказвано съдействие от нейни близки за задоволяване на ежедневните й битови потребности.

Освен това, получената фрактура на носа създавала сериозен дискомфорт за ищцата, тъй като били засегнати дихателните й функции. Понастоящем все още ищцата не се е възстановила напълно от претърпяната травма на коляното - чувства болка и изтръпване в колянната област, особено интензивни при натоварване и промяна на времето, има накуцваща походка и 4 затруднени движения. Процесният пътен инцидент се отразил негативно и върху менталното й здраве, същата се оплаква от понижено настроение, тревожност, страда от нарушение на съня и вниманието, често се връщала към спомена за злополуката, станала асоциална и не излизала често от дома си, предвид наличните белези в областта на лицето и оперираното коляно.

Във връзка с лечението си ищцата е извършила разходи в общ размер на 1662лв. за които са издадени: Фактура №*********/25.01.2019г., на стойност 1390лв., издадена от „МБАЛ –П.“ АД, касаеща разходи за медицинско изделие - тибиална плака, ведно с фискален бон; Фактура №****/30.01.2019г., на стойност 32лв., издадена от „Л.“ ЕООД, касаеща разходи за закупуване на патерици, ведно с фискален бон; Фактура №**********/30.01.2019г., на стойност 40,60лв., издадена от „МБАЛ –П.“ АД, касаеща разходи за потребителска такса, ведно с фискален бон; Фактура №**********/30.01.2019 г., на стойност 199,44лв., издадена от „А.**“ ЕООД, касаеща разходи за лекарствени медикаменти, ведно с фискален бон.

Отговорността на ответника се основава на твърдения, че за увреждащия л. а. е сключен валиден договор по застраховка „Гражданска отговорност“ с „Д.-О.з.“ ЕАД, с полица №****************, валидна от 06.12.2018г. до 05.12.2019г. С молба с вх. №0-92-3082/26.02.2019г. ищцата е отправила претенция пред ответника за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от нея вследствие на процесното ПТП. След проведена кореспонденция със застрахователя, последният не е изплатил дължимото се застрахователно обезщетение.

Искането, с което е сезиран съдът, е да постанови решение, с което да осъди „Д.-О.з.“ ЕАД да заплати на Л.В. К. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея в резултат от ПТП, настъпило на 23.01.2019г. в размер на 35 000лв., предявен като частичен иск oт сумата - 60 000лв., както и имуществени вреди в размер на 1 662лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от депозиране на исковата молба в съда – 12.06.2019г. до окончателното изплащане.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът „Д.О.З.“ ЕАД е оспорил така предявените искове по основание и по размер. Възраженията по основателността на исковете за имуществени и неимуществени вреди се поддържат под формата на оплеквания и във 5 въззивната жалба, посочени по-горе, а именно липса на вина у водача на МПС, завишена степен на съпричиняване от страна пострадалата, прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432 ал.1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и останалите предпоставки, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.