Решение № 56 от 27.01.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Сливен, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Д. Каранашева при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова като разгледа докладваното от М. Д. Каранашева Гражданско дело № 20252230104307 по описа за 2025 година

В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника Стик Кредит АД е бил сключен договор за потребителски кредит и по силата на договора й е предоставена сумата от 200 лв. Твърди се, че в договора е посочено, че следва да се предостави обезпечение на кредита. Сочи се, че ищцата е заявила кредит без обезпечение и съответно в договора е предвидено заплащане на неустойка за това в размер на 44.28лв. Твърди се, че в резултат на това ищцата е следвало да заплати по договора 249.20лв главница, лихва и неустойка.

Развити са подробни съображения за нищожност на клаузата за неустойка по ДПК първо, че накърнява добрите нрави, второ неравноправна е по смисъла на чл.143.5,т.19 от ЗПК Поискано е, да бъде прогласяване нищожността на ДПК, а при условията на евентуалност да бъде прогласена нищожността на клаузата за неустойка на основание чл.26,ал.1 пр.3 от ЗЗД и при условията на чл.143,ал.1 от ЗЗП.

Съдът е квалифицирал така предявения иск, като такъв с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 и чл.146, ал.1 от ЗЗП вр.чл.24 от ЗПК от ЗЗД, а именно иск за прогласяване на нищожност на договора за предоставяне на потребителски кредит.

Съдът е квалифицирал така предявения при условията на евентуалност иск за прогласяване на нищожност на клаузата за неустойка, като такива с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 и чл.143, ал.1 от ЗЗП, а именно иск за прогласяване на нищожност на клаузата за неустойка по договора за предоставяне на потребителски кредит.

Указано е на ищцата, че доказателствената тежест по отношение на твърденията й за сключен договор за потребителски кредит, твърдените от него клаузи на договора за потребителски кредит, предоставената на ищеца сума от 200лв, уговорката за неустойка по 1

ДПК,размера на договорената неустойка, клаузите по договора за потребителски кредит, е нейна.

В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника Стик Кредит АД, е постъпил.

В отговора е заявено, че договора е сключен по надлежен начин.Ищцата е създала личен профил, попълнила е заявление за кандидатстване и след одобрение е сключен ДПК.Твърди се, че неустойка не е начислявана и събирана от ответното дружество, но се сочи, че клаузата за неустойка е валидна и представлява самостоятелен договор.Изложени са подробни съображения за валидност на клаузата за неустойка.

Поискано е да бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, в писмено становище, подадено от адвокат пълномощника му се моли, да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответното дружество Стик Кредит АД, редовно призовано, представител не се явява. От тяхно име е постъпило писмено становище, да бъдат отхвърлени предявените искове и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние от 8.06.2022г., сключен между Стик Кредит АД, като кредитор, и М. М. Р., като кредитополучател е уговорено отпускането на заем в размер на 200лв,, с годишен лихвен процент в размер на 29.52%, с размер на погасителната вноска с неустойка 248.28лв, плащане 8.07.2022г., една погасителна вноска.Като срок на договора е посочено 12 месеца, обща сума за плащане 249.20лв, ГПР 33.86%.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

По предявения иск с правно чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД. Безспорно се установи в процеса, че ищецът е сключил договор за потребителски кредит с ответното дружество на 8.06.2022 г., по силата на който ответното дружество Стик Кредит АД му е предоставило сумата от 200 лв.

Съдът констатира,че съдържанието на договора за потребителски кредит от разстояние е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен годишен процент на разходите в размер на 42.58%.Този годишен процент на разходите е неточен и заблуждава потребителя с оглед задължението в договора, потребителя да осигури поръчител или банкова гаранция за обезпечение на ДПК. Уговорената, между страните неустойка, води до това, че реално в настоящото производство има драстична разлика между посочения в договор ГПР и реално приложения от ответното дружество. По този начин ответното дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 61.25% .Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от 2

ЗПК, която предвижда, че ГПР по договора за потребителски кредит не може да бъде по висок от 5 пъти размера на законната лихва.Договора за потребителски кредит е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита.

С оглед изложеното, съдът приема, че предявения иск за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит от 8.06.2022 г е основателен и следва да бъде уважен.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка чл.38,ал.1, т.2 от ЗА, ще следва да бъдат присъдени на адвокат пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 70лв и да бъде осъдено Стик Кредит АД да му заплати сумата.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Стик Кредит АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление гр.Ш......... и М. М. Р., ЕГН **********, от гр.........., че сключеният договор за потребителски кредит №911622 от 8.06.2022 г. е нищожен, тъй като противоречи на чл.26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

ОСЪЖДА Стик Кредит АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление гр.Ш......... ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. Е. Г. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38,ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за предявения иск в размер на 70лв.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.

Препис от решението да се връчи на страните!

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

3