Решение № 13321 от 03.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13321 гр. София, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20261110100023 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба срещу ответника Н. П. И. , с която, по реда на чл. 422 ГПК, са предявени за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ищецът има вземане спрямо ответника за сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 13418/07.05.2025 г. по ч.гр.д. № 23356/2025 г. по описа на СРС, 76 с-в, а именно: 2 214,73 лева – стойност на доставена от дружеството топлинна енергия в имот в гр. София, ***, аб.№ 229430 за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 23.04.2025 г. до изплащане на вземането; 330,61 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2023 г. до 11.04.2025 г.;

59,21лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 23.04.2025 г. до изплащане на вземането; както и 13,57 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.07.2022 г. до 11.04.2025г.

Ищецът твърди, че в рамките на исковия период, между него и ответника Н. П. И. е съществувало облигационно правоотношение по силата на сключен договор при общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, възникнало по силата на закона – вследствие от притежаваното от ответника право на собственост върху топлоснабдения недвижим имот.

Твърди, че е доставил топлинна енергия в топлоснабдения имот за процесния период, но същата не е заплатена от потребителя – ответник по 1 настоящото дело.

Сочи, че с оглед на това е подал заявление по чл. 410 ГПК, уважено от СРС, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение за гореописаните вземания. Твърди, че с оглед подаденото в срок възражение от длъжника по чл. 414 ГПК, както и предвид дадените от заповедния съд указания, предявява настоящите установителни искове. Моли за уважаване на претенциите и установяване дължимостта на сумите, така както са описани в заповедта за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. П. И. не подава отговор на исковата молба.

В депозираното мотивирано възражение по чл. 414 ГПК в заповедното производство оспорва предявените искове по основание и размер, като сочи, че претендираните от ищеца суми не отговарят на реално потребената в имота топлинна енергия.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Директ“ ЕООД не взема становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД .

По предявения иск за заплащане на цена на потребена топлинна енергия, в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/, като за ответника, в качеството на собственик на процесния имот, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

В конкретния случай, установява се от представените по делото писмени доказателства – Договор за продажба на държавен недвижим имот /л.

11/ и удостоверение от Столична община за лице с различни имена /л. 63/ че процесният имот е закупен от ответника Н. П. Т., с настояща фамилия – И., на 25.03.1991 г.

Установява се, че през 2003 г. е подадена декларация от Н. И., в качеството й на собственик, пред ищеца – „Топлофикация София“ ЕАД, с искане за откриване на партида на топлоснабдения имот на нейно име.

2

С оглед на това, предвид липсата на данни за последващо разпореждане с процесния имот, съдът намира, че ответникът се легитима като негов собственик в рамките на исковия период.

Предвид цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, ответникът - като собственик на топлоснабдения имот, е обвързан по силата на закона от облигация с ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота му топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, поради което и същият дължи заплащане на цената на доставяната до имота му топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

По отношение на обема на доставената топлинна енергия, съдът намира следното:

Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.

При кредитиране заключението по приетата СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия.

Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.

Съгласно експертизата, както и видно от приетите писмени доказателства, в рамките на процесния период за имота на ответника са начислявани суми за потребена топлинна енергия за отопление със 2 броя отоплителни тела с поставени индивидуални ИРРО и с 1 броя щранг-лири, при спазване на нормативната уредба за начисляване на потреблението на топлинна енергия при неосигурен достъп. Видно от заключението на вещото лице, количество начислена служебно топлинна енергия възлиза на сумата от 2195.01 лева /1122.29 евро/, до която стойност съдът намира, че предявеният 3 иск се явява основателен.

За горницата над тази сума до пълния размер на претенцията от 2214.73 лева искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се установява от представените писмени доказателства и от изготвената експертиза, че за исковия период от начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 59.21 лева, поради което този иск се явява изцяло основателен за пълния му предявен размер, равняващ се в евро на сумата от 30.27 евро.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и забава в погасяването на същите.

По отношение на претенцията за заплащане на мораторно обезщетение върху главницата за потребена топлинна енергия:

Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.

В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.

Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.

С оглед липсата на спор между страните, че ответникът не е изплатил процесните задължения на падежа, искът по чл. 86 ЗЗД за мораторно обезщетение върху главницата за топлинна енергия се явява основателен за сумата от 327.30 лева /167.35 евро/, /изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК 4 само въз основа на приетия за основателен размер на главницата.

За горницата над тази сума до пълния размер на претенцията от 330.61 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен.

По отношение на претенцията за мораторно обезщетение върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, съдът намира следното:

По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ на „Топлофикация София“ ЕАД не е предвиден срок за изпълнение, поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага /чл. 69, ал. 1 ЗЗД/.

Изискуемостта на вземането обаче няма за пряка последица неговото забавено изпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.

В конкретния случай, предвид липсата на определен падеж за изпълнение на задължението в самия договор, ответникът би изпаднал в забава едва след надлежно отправена му покана за плащане.

Такава покана не се твърди и не се установява да е била изпращана в момент, предхождащ подаването на исковата молба, поради което съдът намира, че не се дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение в претендирания от ищеца размер и така предявеният иск подлежи на отхвърляне.

По разноските:

С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни в производството – съразмерно на уважената, респективно, отхвърлената част от исковете, като съдът дължи произнасяне и по отговорността за разноски в заповедното производство.