Решение № 763 от 25.07.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 763 гр. Добрич, 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Соня Т. Дженкова при участието на секретаря Калинка М. Христова като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело № 20213230100993 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж, рег.№ 542097902, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, ЕИК: 204915054, със седалище и адрес на управление на клона– гр. С., с която срещу Д. Й. Д. с ЕГН: **********, от гр. Д., е предявен иск по реда на чл.422 от ГПК, за установяване дължимостта на вземането, обективирано в издадената по ч. гр. д. № 3221/2020г. по описа на Районен съд Добрич заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс .

В исковата молба се излага твърдение, че вземането на ищеца се основава на договор за кредит № ... сключен на .... г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ като кредитор и Д. Й. Д. като кредитополучател. Договорът е сключен за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 12 месеца, до 05.07.2018 г., съгласно погасителен план, включваща падежните дати на месечените погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата главница.

След сключване на договора сумата за закупуване на стоки е била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор. Извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на горепосочения търговски партньор от кредитополучателя и създава задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора 12 месечните погасителни вноски всяка в размер на 100.68 лева. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен годишен процент на разходите, като е посочена и общата стойност на плащанията.

1

Месечните погасителни вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка съставляваща печалбата на кредитора (чл. 2). Надбавката (възнаградителна лихва) се формира съобразно приложимите по договора ГЛП и ГПР.

На основание на чл. 2 във връзка с чл. 3 от договора за ответника възниква задължението да погаси заема на 12 месечни вноски, всяка по 100.68 лева, като в чл. 3 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

На основание чл. 3 от договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска.

Д.Д. преустановил редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на 05.11.2017 година, към която дата са били заплатени 3 броя погасителни вноски.

На основание чл. 3 от договора, вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“станава изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 05.12.2017, от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора било изпратено изрично уведомление до длъжника на 17.04.2018.

Предвид изложеното от кредитора е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд Добрич за следните дължими суми по договор за отпускане на потребителски кредит № .... както следва:

807.88 лева - главница;

95.06 лева - възнаградителна лихва за периода от 05.11.2017 г. до 05.07.2018 година;

224.86 лева - мораторна лихва за периода от 05.12.2017 г. до 16.10.2020г. законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Завлението е уважено в цялост.Със съобщение по ч. гр. д. № 3231/2020 г. по описа на Районен съд - Добрич „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България е уведомена за възможността да предяви установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване на обективираното в издадената по ч. гр. д. № 3231/2020 г. заповед вземане, което обуславя правния интерес на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България от предявяване на настоящата искова претенция.

В срока по чл 131 от ГПК , ответникът представляван от назначения му особен представител депозира отговор на исковата молба. Исковете се оспорват изцяло като неоснователни, като се правят следните релевантни възражения:

- кредитът не е станал предсрочно изискуем, защото ответникът не е бил надлежно уведомен от ищеца за това. "Последна покана" до ответника е изпращана на адрес в гр. Л., а в предявеният иск е посочен адрес на ответника в гр. Д. Не е налице надлежно уведомяване на ответника за предсрочната изискуемост на кредита на адреса на ответника.

2

Дори да се приеме, че адресът на ответника към онзи момент е бил в гр. Л., то не се доказва от представените от ищеца доказателства, че пратката е съдържала именно тази покана за доброволно изпълнение, както и че същата е била връчена лично на ответника.

- уговорените лихви са в твърде високи размери .Договорът е сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.7 ит.9 от ЗПК, като клаузите са нищожни като противоречащи на закона и на добрите нрави, тъй като не са уговорени индивидуално, а са предварително изготвени от ищеца и потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието им. Това води до неравноправност в правата и задълженията на страните по договора.

Съдът следва да извърши и служебна преценка за наличието на неравноправни клаузи в потребителския договор. В параграф 13а, т.9 ДР на ЗЗП изрично е посочено, че с него са въведени в националното ни законодателство разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

-договорът е нищожен и на осн. правилото на чл.10, ал.1 от ЗПК, съгл. което договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер на шрифта, съответно не по-малък от 12, в два екземпляра. Използваният при съставянето на процесния договора за кредит от 19.06.2019 г. и на приложението към него шрифт е по-малък от 12. Изискването за размер на шрифта е относимо към формата за валидност на договора за потребителски кредит.

- от приложения към исковата молба договор, ГПР е в размер на 31%, при 27,31 % лихвен процент. Съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Не става ясно, как е формиран и какви компоненти включва ГПР от 31% по настоящия договор. В този смисъл, кредитополучателя не може да разбере действителния размер на годишния процент на разходите, има ли задължение за допълнителна такса по кредита, което противоречи на изискването за яснота, въведено с чл.11, т.10 от ЗПК, поради което процесният договор следва да се счете за недействителен и на това основание, съгласно изричната разпоредба на чл. 22 от ЗПК.

-неправомерно се претендират две лихви /възнаградителна и мораторна/, които препокриват частично един и същи период от време. Налице е основание за недействителност на договора за потребителски кредит по чл. 22 от ЗПК.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Д о г о в о р за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ...., сключен на 19.06.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ като кредитор и Д. Й. Д. с настоящ адрес гр.Л. като кредитополучател. Договорът е сключен за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 12 месеца, с краен падеж 05.07.2018г.

Отпуснатата сума в размер на 1034,41лв., като медсечната погасителна вноска е в размер на 100,68лв.

3

31%.

В графа „Параметри и условия” е вписан лихвен процент от 27,31% и ГПР В графа „Финансирани услуги” е отразено, че сумата се отпуска за покупка на смартфон ... и заплащане на застрахователна премия по групова полица№5/2008г.

Договорът инкорпориа и погасителен план, в който са посочени конкретните дати на месечните анюитети и размера на всяка вноска.

Ищецът представя и Сертификат № .... за сключена застраховка на закупената стока от Д. Й. Д..

Приложен е Стандартен европейски формуляр, носещ подписа на страните по делото, като в част ІІІ „Разходи по кредита” са описани годишен лихвен процент, годишен процент на разходите.

Видно от фактура №0084/19.06.2017г. ответникът е закупил мобилно устройство .... на стойност 949лв., като е удостоверено, че плащането на стоката е получено на 19.06.2017г. Фактурата носи подписана получател Д. Й. Д. и доставчик „.... ЕООД.

По делото е приложено уведомление от кредитодателя от 17.04.2018г. с изявление за предсрочно прекратяване на договора и настъпила изискуемост на целия дълг. Приложената разписка за връчване е подписана от получателя на 24.04.2018г. В графа „Съдържание на пратката” е посочено „Покана – пред.

Изискуемост”.

По гр. д. № 3231/2020г. по описа на Районен съд - Добрич кредиторът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, за следните суми:

807.88 лева - главница;

95.06 лева - възнаградителна лихва за периода от 05.11.2017 г. до 05.07.2018 година;

224.86 лева - мораторна лихва за периода от 05.12.2017 г. до 16.10.2020г. законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането, връчени му на 01.03.2021г. В едномесечния законово срок „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ е предявило установителн иск по реда на чл.422 от ГПК.

На ответника е назначен особен представител на осн.чл.47 ал.6 от ГПК, като на 07.03.2022г. последния е получил искова молба и доказателствата към нея, включително уведомление за предсрочна изискуемост.

По делото е изготвена и приета съдебно компютърно- техническа експертиза, неоспорена от страните по делото. Вещото лице установява, че извършеното графическо изследване на шрифта, с който е изпълнен процесния договор за кредит установява, че договорът е написан със шрифт „...”, .../размер/10.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск, предявен по реда на чл.415 от ГПК , с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 и сл. Закона за потребителския кредит и чл.86 от ЗЗД, за установяване в отношенията на страните 4 дължимостта на заявените в исковата молба суми, предмет на заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.№3231/2020г. по описа на РС Добрич.

Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, която не може да бъде връчена на длъжника реално поради отсъствието му от регистрианите постоянен и настоящ адрес и липса на актуален трудов договор, което налага съдебна проверка за дължимост на вземането по издадената заповед.

Разгледан по същество, същият се явява неоснователен на следните съображения:

Безспорно е по делото, че между страните са възникнали облигационни правоотношения въз основа на сключен договора за потребителски кредит, намиращ своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит . В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски кредит , съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане , с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, срещу задължение на длъжника потребител да заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал.