Решение № 11969 от 30.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11969 гр. София, 30.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА при участието на секретаря СИМОНА Г. Н.А като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело № 20211110126074 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

„Топлофикация София“ ЕАД е предявило срещу О. Г. Р., Е. Г. Р.а и Г. В. Р. искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца всеки от тях сумата в размер на по 1433,35 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот с адрес гр. София, ж.к. „Овча купел 1“, бл. 508, вх. Д, ап. 132, аб. № 314296, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.01.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на по 167,12 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 06.01.2021 г., сумата в размер на по 28,65 лева – стойност на дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.01.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на по 4,93 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 06.01.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4571/2021 г., по описа на СРС, 74 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на купувача на съответните месечни фактури.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците, с които се оспорват претенциите за начислените суми за ползвана топлинна енергия с твърдения за липса на облигационна връзка между страните. Позовават се на изтекла погасителна давност. Оспорват по основание претенциите за начислени суми за дялово разпределение и тези за лихви.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото 1 доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Основният спорен по делото въпрос е дали е налице твърдяното от ищеца облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия в процесния имот през исковия период.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

В разглеждания случай при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не се установява при дължимото от ищеца главно и пълно доказване ответниците да са притежавали право на собственост върху процесния имот, респ. вещно право на ползване, съответно да са се намирали в облигационно правоотношение с ищеца за доставка на топлинна енергия през исковия период.

За установяване на тези обстоятелства ищецът се позовава на подадена от ответника Г.

Р. данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ, в която твърди ответникът да е посочил, че е собственик на процесния имот, като данни за такава декларация се съдържат единствено в приложено към исковата молба писмо на Столична община, изготвено да послужи в друго съдебно производство. Такава декларация обаче не е представена като доказателство в настоящото производство, за да бъде извършена оценка на същата. Въпреки това следва да бъде отбелязано, че данъчната декларация не е предвиден в закона способ нито за придобиване, нито за доказване правото на собственост върху недвижим имот (в този смисъл Решение № 972 от 06.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г. на IV ГО), а декларирането на един имот като собствен или съсобствен пред данъчните власти има само административно-правно значение, но няма гражданскоправни последици и не поражда последици относно възникването или прекратяването на правото на собственост върху същия. Не се установява наличието на облигационно правоотношение между страните и от останалите събрани по делото доказателства – нещо повече в постъпилото по искане не ищеца писмо от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, изрично се сочи, че в архива на последната не се съхранява продажна преписка. При направено изрично оспорване от ответниците относно наличието на твърдяното от ищеца облигационно правоотношение между страните, ищецът дължи пълно и главно доказване на същото, каквото с ангажираните по делото доказателства не е осъществено. Ето защо ищецът следва да понесе последиците от разпределението на тежестта на доказване и отнасяне в негова вреда неустановяването на посочения правопораждащ претендираното право факт – наличието на облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия между него и ответниците, като исковете за главници за потребена топлинна енергия бъдат отхвърлени изцяло.

При това положение с оглед неоснователността на главната претенция, неоснователни се явяват и претенциите на ищеца за заплащане на стойността на услугата дялово разпределение, както и акцесорните претенции за мораторна лихва, поради което същите също следва да бъдат отхвърлени изцяло.

По разноските:

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. В случая е претендирано адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна адвокатска помощ на всеки от ответниците. Определено по реда на Наредба № 1/2004 г. за 2 минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото в полза на процесуалните представители на всеки от ответниците адвокатско възнаграждение е в размер от по 344,38 лева. Следователно в полза на процесуалния представител на ответника Г. Р. и на ответника Е. Р.а – адвокат И. Н., следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство в общ размер на 688,76 лева, а в полза на процесуалния представител на ответника О. Р. – адвокат С. К., следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство в размер на 344,38 лева. В полза на адвокат И. Н. следва да бъде присъдено и адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ответниците Г. Р. и Е. Р.а в заповедното производство, което определено по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата в общ размер на 100 лева (по 50 лева за подадените възражения от всеки от двамата длъжници).

Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу О. Г. Р., с ЕГН ********** и адрес гр. Костинброд ул. „Иван Вазов“ № 9, Е. Г. Р.а, с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Овча купел“, бл. 508, вх. Д, ап. 132 и Г. В. Р., с ЕГН ********** и и адрес гр. София, ж.к. „Овча купел“, бл. 508, вх. Д, ап. 132, за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца всеки от тях сумата в размер на по 1433,35 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот с адрес гр. София, ж.к. „Овча купел 1“, бл. 508, вх. Д, ап.

132, аб. № 314296, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК – 26.01.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на по 167,12 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 06.01.2021 г., сумата в размер на по 28,65 лева – стойност на дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.01.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на по 4,93 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 06.01.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4571/2021 г., по описа на СРС, 74 състав.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, да заплати на адв. И. А. Н., адвокат от САК, с адрес на кантората гр. Ботевград, ул. „Свобода“ 3В, ет. 1, офис 6, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 688,76 лева – адвокатско възнаграждение за настоящото производство и сумата в размер на 100 лева – адвокатско възнаграждение за заповедното производство.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, да заплати на адв. С. К. К., адвокат от САК, с адрес на кантората гр. София, ул. „Владайска“ № 35, ет. 3, офис 1, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 344,38 лева – адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД – „Техем сървисис“ ЕООД.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3