Решение № 2459 от 12.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2459 гр. София, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20231100502738 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба, вх. № 135291 от 22.12.2022 г. по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие СГС, подадена от ЗАД “ОЗК - З.“АД, ЕИК *******, с адрес: град София, ул.“*******, чрез пълномощника му адвокат С.С., като длъжник по изпълнително дело № 20228510403398 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие СГС, срещу отказ на ЧСИ М.П. да намали разноските по изпълнителното дело, обективиран в Постановление за разноски, изх. № 77111 от 02.12.2022 г.

В жалбата са наведени оплаквания, че размерът на приетото за събиране адвокатското възнаграждение на взискателя от ЧСИ П. е прекомерно завишен и значително надвишава минималния размер на адвокатското възнаграждение за водене на изпълнително дело, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (наричана по - нататък Наредба № 1 от 09.07.2004 г.). Сочи, че независимо от материалния интерес в изпълнителното производство, освен подадената молба за образуване на делото, не са извършвани други действия, обуславящи определяне на по висок от минималния размер на адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Излага, че извършените изпълнителни действия не са необичайни и не налагат определяне на по - висок размер на адвокатското възнаграждение, че не се касае за фактическа и правна сложност на делото, съответно за активно поведение на процесуалния представител на взискателя, като се позовава и на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 1 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК, според което съдът следва да намали възнаграждението на адвоката след като при преценка съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията за защита при упражняване на процесуалните права. Поддържа, че неправилно е изчислен и размерът на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, като към задължението по изпълнителния лист и разноските за адвокат в размер на посочената в договора сума, ЧСИ е начислил и съответната такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ. Искането е да се отмени обжалвания отказ и да се намалят сочените разноски. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.

Взискателят ЗД “Б.И.“АД, ЕИК *******, не е направил възражения в срока по чл.

436, ал. 3 ГПК по така подадената от длъжника жалба, връчена му на 03.01.2023 г. ЧСИ П. е представил мотиви по обжалваните действия, в които излага становище, че жалбата е допустима, но неоснователна.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени материалите по изпълнителното дело, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна – длъжникът по изпълнението, насочена е срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Разгледана по същество жалбата относно размера на приетия по делото адвокатски хонорар и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е основателна.

Изпълнително дело № 20228510403398 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по молба на взискателя ЗД “Б.И.“ АД, ЕИК *******, подадена чрез пълномощник адвокат М.Г., въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу длъжника ЗАД “ОЗК - З.“АД, ЕИК ******* за сумата от 112.26 лева – разноски в производство пред СРС. В молбата е направено искане за пълно проучване на имущественото състояние на длъжника и за налагане на запор върху банковите му сметки.

Към молбата са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие (л. 4 и л.

5 от изп. дело) за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лева на адвокат М.Г..

В покана за доброволно изпълнение , отправена до длъжника, ЧСИ П. сочи, че задължението по изпълнителното дело е в размер на 618.94 лева, от които 112.26 лева присъдени разноски, 360.00 лева разноски по изпълнителното дело и 146.68 лева такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 06.12.2023 г.

Жалбоподателят е подал възражение на 01.12.2022 г., с което е оспорил размера на адвокатския хонорар като прекомерен, и размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ като неправилно определена.

ЧСИ П. е оставал без уважение възражението, като е отказал да намали разноските, с Постановление, изх. № 77111 от 02.12.2022 г., съобщено на длъжника на 06.12.2022 г.

2

При тази фактическа установеност се налага извод, че единствените усилия на представляващия взискателя адвокат са сведени до подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, в част от съдържанието на която и без да съставлява отделно действие по защита е посочен способ за принудително изпълнение (в случая “запори на откритите банкови сметки“). От материалите по делото се установи, че други действия от пълномощника на взискателя, извън подаването на молбата по чл. 426 ГПК, не са извършвани. Ето защо настоящият състав на съда приема, че не са били осъществени съществени значими процесуални действия за защита и съдействие, респективно – не са извършвани действия с цел удовлетворяване на парични вземания, визирани в чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Допълнително следва да се посочи, че с нормата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата е въведено изискване адвокатският хонорар да бъде справедлив и обоснован. Последното означава, че размерът на възстановимите разноски следва да бъде разумен и справедлив от гледна точка на обективни критерии, част от които са извършените процесуални действия, необходимо време за подготовка на адвоката и т.н. Ето защо приетият за събиране по изпълнителното дело адвокатски хонорар следва да бъде намален до минимума, определен с чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., в размер на 200.00 лева за подаване на молба за образуване на изпълнително дело.

Неправилно е определен и размерът на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Пропорционалната такса се изчислява само върху размера на присъденото вземане по изпълнителния лист, без да включва такси и разноски по самото принудително изпълнение, включително и без приетото за събиране адвокатско възнаграждение. В процесния случай сумата по изпълнителния лист е 112.26 лева съдебни разниски. Съгласно т. 26, буква “б“ от ТТРЗЧСИ при материален интерес от 100.00 до 1 000.00 лева размерът на пропорционалната такса е 10.00 лева + 10 на сто за горницата над 100.00 лева. В конкретния случай размерът на пропорционалната такса, изчислен по реда на т. 26, буква “б“ от ТТРЗЧСИ, възлиза на 11.23 лева, върху която сума следва да се начисли 20% ДДС в размер на 13.48 лева или като краен размер дължимата пропорционална такса възлиза на 24.71 лева с ДДС, а не в размер на 146.68 лева, както неправилно ЧСИ е изчислил тази такса.

По изложените съображения обжалваният отказ на ЧСИ М.П. относно разноските, обективиран в Постановление за разноски, изх. № 77111 от 02.12.2022 г., се явява неправилен и следва да бъде отменен, като определеното адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя в размер на 360.00 лева се намали на 200.00 лева (липсват по делото доказателства за регистрация по ЗДДС), а пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ се намали от 146.68 лева с ДДС на 24.71 лева с ДДС.

По разноските в настоящото производство.

Искането на жалбоподателя ЗАД “ОЗК - З.“АД, представляван от пълномощника си адвокат С.С., за присъждане на разноски за настоящото производство е неоснователно, независимо от изхода на делото по жалбата. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено Решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу 3 действия на ЧСИ, като взискателят (ответник по жалбата) не е дал повод за съдебното производство със своето поведение или действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, за намаляване на адвокатското възнаграждение и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, обективиран в Постановление за разноски, изх. № 77111 от 02.12.2022 г. по изпълнително дело № 20228510403398, и вместо него ПОСТАНОВИ:

НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, сумата от 360.00 лева, представляваща адвокатското възнаграждение н а взискателя ЗД “Б.И.“АД, ЕИК ******* по изпълнително дело № 20228510403398 по описа на ЧСИ М.П., на 200.00 лева.

НАМАЛЯВА таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ по изпълнително дело № 20228510403398 по описа на ЧСИ М.П., от 146.68 лева с ДДС, на 24.71 лева с ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя – длъжник ЗАД “ОЗК З.“АД, ЕИК *******, за присъждане на разноски за настоящото производство, като неоснователно.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4