Решение № 586 от 25.07.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 586 гр. Бургас, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20252120201779 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от В. Б. К., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 24-0769-****** от ******** г., издадено от началник група в ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция” Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал.

2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв., а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП са наложени наказания „глоба” в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Жалбоподателят оспорва изложените в АУАН и НП фактически констатации. Твърди, че е спрял автомобила веднага щом е видял пешеходците, както и че пресичащата пешеходна умишлено е ударила автомобила с бебешката количка. Поддържа, че с автомобила е превозвал по спешност до болнично заведение лице, имащо нужда от оказване на медицинска помощ. Сочи, че веднага след като е закарал болното лице в медицинско заведение се е върнал на мястото на инцидента и е оказал пълно съдействие за установяване на последиците от произшествието. С тези доводи моли обжалваното НП да бъде отменено.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юрисконсулт Ж.. Поддържа писмено становище в преписката и моли за потвърждаване на наказателното постановление.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На ******** г., около 11:05 часа, в гр. Бургас, ж.к. „С.“, по ул. „Г. М.“ до бл. *** в посока *** жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил марка „Фолксваген Голф”, с рег. № ********. Същевременно през намираща се по пътя на движение на жалбоподателя пешеходна пътека предприела преминаване пешеходка, бутаща бебешка количка. На отсрещната страна на пешеходната пътека се намирал свидетелят Г. М., който изчаквал преминаването на управлявания от жалбоподателя автомобил. В този момент жалбоподателят не пропуснал преминаващите по пешеходната пътека пешеходци – Г.П.С. и намиращото се в бебешка количка бебе, като настъпил лек удар между управлявания от жалбоподателя лек автомобил и бебешката количка, бутана от Г.С.. Жалбоподателят спрял автомобила, след което веднага продължил движението, като напуснал мястото на настъпилото ПТП. На подаден сигнал на спешен телефон 112 на място на инцидента бил изпратен да окаже съдействие свидетелят И. Г. – служител в сектор „Пътна полиция“, както и медицински екип, като бебето е било отведено за преглед в болнично заведение, където му е била поставена диагноза „Контузия на глава“.

Чрез дежурен служител в ОД на МВР- Бургас е бил издирен жалбоподателят и същият се върнал на мястото на настъпилото ПТП. Свидетелят Г. съставил протокол за ПТП и АУАН срещу жалбоподателя за това, че жалбоподателят не е пропуснал преминаващи пешеходци и е настъпило ПТП, както и за това, че не е останал на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР. Впоследствие е било издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на свидетелите Г. и М. са обективни, логични, последователни и изцяло се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. Показанията и на двамата свидетели са информационен носител на данни за причинено от жалбоподателя ПТП между управлявания от него лек автомобил и бебешка количка на пешеходната пътека. В тази връзка съдът намира за недоказана поддържаната от жалбоподателя защитна теза в жалбата, че не е ударил количката и не е причинил настъпване на процесното ПТП. Всички събрани по делото доказателства оборват в пълна степен твърденията на жалбоподателя. Показанията на разпитани свидетели Г. и М. са последователни, логични и непротиворечиви и сочат на реализиране на едни и същи факти, приети от съда за осъществили се. Свидетелят М. е очевидец на настъпилото ПТП, като в показанията си категорично посочва, че е настъпил лек удар между автомобила и бебешката количка. Свидетелят М. дава показани и в насока, че след удара жалбоподателят не е слязъл 2 от автомобила, а е напуснал мястото на ПТП. Показанията на свидетеля М. за тези факти изцяло се потвърждават от показанията на свидетеля Г., който споделя, че от видеозапис от камера за видеонаблюдение в района се установява, че по средата на пешеходната пътека,след като е предприела пресичане пешеходката с бебешката количка и с куче, преминавайки покрай бебешката количка автомобилът на жалбоподателя я избутва леко настрани. Свидетелят Г. потвърждава, че от видеозаписа се констатира, че жалбоподателят не е спрял на мястото, а е продължил движението си с управлявания от него автомобил.

Свидетелските показания се подкрепят от събраните писмени доказателства и в своята доказателствена съвкупност допринасят за безспорно установяване на изложената по-горе фактическа обстановка.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обуславят отмяна на обжалвания акт.

Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи (съгласно Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи) в сроковете по чл. 34 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Процесното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено са описани в пълна степен. В НП изцяло е намерила отражение изложената в АУАН фактическа обстановка.

В случая жалбоподателят е бил санкциониран за нарушения по чл. 119, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 2 , б. „б“ ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.

От събраните по делото доказателства по категоричен и безспорен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, като не е пропуснал като водач на МПС преминаващите по пешеходната пътека пешеходци – Г.С. и П.О., намиращ се в бебешка количка, при което е настъпил удар между автомобила и бебешката количка, като жалбоподателят е допуснал настъпване на ПТП с бебешката количка. Настъпилото съприкосновение между автомобила, управляван от жалбоподателя и бебешката количка на 3 пешеходната пътека категорично се установява от показанията на свидетелите М., който е бил очевидец на случилото се и Г., който е наблюдавал видеозапис от камера за видеонаблюдение. Следователно съдът приема за доказано извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.

За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП предвижда наказание глоба от 100 лв. до 200 лв. Санкционната норма правилно е приложена от наказващия орган като относима към процесния случай и на жалбоподателя е била наложена глоба в размер от 200 лева. Правилно е бил индивидуализиран размерът на наказанието в предвидения максимум, като се има предвид множеството извършени от жалбоподателя нарушения на ЗДвП, видно от представена справка за водач в преписката.

Съдът счита, че с така наложеното наказания ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл.

12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава и на второто му вменено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП. От показанията на разпитаните свидетели М. и Г. се установява, че след като е причинил настъпването на процесното ПТП, при което е пострадало намиращото се в бебешката количка бебе, жалбоподателят е напуснал мястото на произшествието вместо да остане да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. От показанията на свидетеля Г. се установява, че бебето е било прегледано в болнично заведение и му е била поставена диагноза „Контузия на глава“. Тук следва да се отбележи, че по делото се поддържа защитно възражение, че жалбоподателят е превозвал нуждаещо се лице от медицинска помощ и е бързал за болнично заведение. В преписката са налични писмени доказателства за влошено здравословно състояние на трето лице. Дори да се допусне, че в действителност са се реализирали сочените от жалбоподателя факти, същият като участник в ПТП е бил длъжен да изпълни задълженията си, предвидени в чл.

123, ал. 1, т. 2 ЗДвП, като при необходимост да се потърси съдействие от спешна медицинска помощ за оказване на необходимите медицински грижи за превозваното лице. Ето защо според съда жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП

За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП предвижда наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 лв. до 200 лв. Санкционната норма правилно е приложена от наказващия орган като относима към процесния случай и на жалбоподателя е била наложена глоба в размер от 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Наложените наказания се явяват справедливи предвид обществената опасност и тежестта на деянието и ще постигнат целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.

4

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0769-****** от ******** г., издадено от началник група в ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция” Бургас, с което на В. Б. К., ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв., а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т.

2, б. „б“ ЗДвП са наложени наказания „глоба” в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5