Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протоколно определение № 306 от 27.04.2026, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Частно наказателно дело 308/2026
Вид
Протоколно определение № 306
Подписан
27.04.2026
В сила
01.05.2026
Състав
ФИЛИП ЖЕЛЯЗКОВ ФИЛИПОВ

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 306 гр. ********, 27.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ********, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ при участието на секретаря П. Д. Д.А-Ш. и прокурора Н. Б. В.

Сложи за разглеждане докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Частно наказателно дело № 20265600200308 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ********, уведомени, се явява прокурорът В..

ОБВИНЯЕМИЯТ К. Й. Н., доведен от органите ОЗ „Охрана“, се явява лично и със защитникът си адв. П. Д. от АК-********.

По хода на делото:

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Не съществуват процесуални пречки, да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ К. Й. Н.: Да се гледа делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Сне се самоличността на обвиняемия:

1

ОБВИНЯЕМИЯТ К. Й. Н.– роден на *********г. в гр.**********, ********* гражданин, *******, ******, ******* образование, *****, с ЕГН **********, живущ в гр. **********, кв. „*****“ бл.*, вх.*, ет.*, ап.**.

На осн. чл.274 ал.1 от НПК се разясниха на страните правото им на отвод против членовете на състава на съда, прокурора, защитника и секретаря.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.

АДВ.Д.: Нямам искания за отводи.

ОБВИНЯЕМИЯТ К. Й. Н.: Нямам искания за отводи.

На основание чл. 274, ал. 2 от НПК, съдът разясни на обвиняемия правата му, предвидени в НПК.

ОБВИНЯЕМИЯТ К. Й. Н.: Наясно съм с правата, които имам в настоящото производство.

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО.

АДВ.Д.: Поддържам молбата за изменение на мярката на моя подзащитен. Нямаме доказателствени искания към момента. Да се приобщят материалите, съдържащи се по досъдебното производство.

ОБВИНЯЕМИЯТ К. Й. Н.: Поддържам молбата за изменение на мярката. Нямам доказателствени искания.

ПРОКУРОРЪТ:

Оспорвам искането и молбата.

Нямам доказателствени искания. Да се приобщят материалите съдържащи се по досъдебното производство.

Предвид становищата на страните, съдът намира, че следва да се приобщят материалите изпратени от прокурора чрез ДП № 503/2025 г. по описа на РУ – **********, поради което,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИОБЩАВА като доказателства по делото, съдържащи се в ДП № 503/2025 г. по описа на РУ **********.

2 материалите

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за събиране на други доказателства.

Намирам делото за изяснено и моля да се приключи.

АДВ.Д.: Нямам искания за събиране на други доказателства.

Намирам делото за изяснено,моля да се приключи.

ОБВИНЯЕМИЯТ К. Й. Н.: Присъединявам се към казаното от защитника ми. Да се приключи делото.

Предвид становищата на страните, съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА съдебното дирене за приключено.

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин Председател, както посочих, оспорвам молбата, считам същата за неоснователна и като такава, ще Ви моля да я оставите без уважение. Само преди около два месеца Окръжен съд – ********, ревизира взетата по отношение на обвиняемия Н. мярка за неотклонение, като не намери основание за нейната промяна. Към този момент, а и от първоначалното задържане на обвиняемия, са събрани множество доказателства по делото, като считам, че анализирани в тяхната съвкупност същите не налагат извод и не обуславят промяна на взетата по отношение на обвиняемия, мярка за неотклонение. Към настоящия момент считам, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки по смисъла на чл.63 ал.1 от НПК. Обоснованото предположение, че обвиняемият Н. е извършител на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, не е разколебано. Нито едно от уличаващите го доказателства не е било оборено. Недискредитирани от нищо остават както показанията на пострадалата, които изцяло се подкрепят от заключенията на съдебно медицинската експертиза, видеотехническата експертиза, лицево идентификационната експертиза и техническата експертиза, от показанията на свидетеля А. и на свидетеля И.. От тези доказателствени източници ясно се установява поведението на обвиняемия Н., който на инкриминираната дата влачейки със сила за косата пострадалата, насилствено я е натикал в процесния автомобил, с който противно на волята й, е променено нейното 3 местоположение. При така установените и необорени фактически обстоятелства считам, че по делото все още е налично обоснованото предположение, че обвиняемият е извършител на престъплението за което е привлечен към наказателна отговорност, за което и законодателя предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 10 г. до 20 г. или „доживотен затвор“.

Предвид липсата на настъпили нови обстоятелства относно другата кумулативно изискуема предпоставка, считам, че с оглед индивидуалните характеристики, както на процесното деяние, така и на извършителите му и в частност на обвиняемия Н., липсва основание за ревизия на мярката за неотклонение и на това основание. И към настоящия момент, процесното деяние продължава да бъде едно от най-тежко наказуемите в Наказателния кодекс и с много висока обществена опасност. Предвид изключително лошите характеристични данни на обвиняемия, обремененото му съдебно минало, това че настоящото деяние е извършено при условията на „опасен“ рецидив и то в срок малко повече от година, от изтърпяване на предходно наказание „лишаване от свобода“ въпреки и другите такива изтърпявания на наказания „Лишаване от свобода“, считам, че се налага един безпротиворечив извод, че обвиняемият Н. е личност с висока степен на обществена опасност. Това, обусловено и с угрозата с наказание „лишаване от сводова“ в по- висок размер, считам въпреки изтеклия период от време от първоначалното му задържане, че не намаля по никакъв начин интензитета на тези опасности.

Относно наведените в жалбата възражения за бездействие на разследващия полицай, следва да се посочи,че въпреки, че досъдебното производство не му е било на разположение за времето от 05.02. до 18.03.2026г., с оглед последователно инициираните и от тримата обвиняеми производства в Окръжен съд-********, за изменение на мерките им за неотклонение, всички необходими следствени действия по разследването вече са извършени.

Разпитани са били допълнително свидетели, изискана е и приобщена и допълнителната информация от „EasyPay“. Заключенията на всички изготвени по делото експертизи вече са налични и са по делото. В посочения смисъл считам, че отправения упрек за бездействие е изцяло неоснователен, а и несъстоятелен. Такъв е и този за липсата на взето отношение досежно направените доказателствени искания от страна на обвиняемия Н. и защитата, за които по делото е налично постановление на разследващия полицай от 08.04.2026г. Предвид разпоредбата на чл.227 от НПК, ясно и 4 конкретно се посочва момента в който страните се запознават с материалите по делото и считам, че органите на досъдебното производство няма как да търпят укор и в тази насока. На следващо място, при оценка на обществената опасност на обвиняемия Н., няма как да не бъдат взети предвид и трите допълнително обединени досъдебни производства, в които ясно се съдържат доказателства за извършени от него други престъпления от общ характер.

Макар към настоящия момент по делото да са извършени всички следствени действия и обективната истина да е разкрита, по делото предстоят именно процесуално следствените действия с тримата обвиняеми и в частност с обвиняемия Н., а именно предстои предявяването на прецизните обвинения.

Това са действия със задължително тяхно участие и в посочения смисъл считам, че въпреки изтеклия период от първоначалното задържане, интензитета на опасностите от укриване не са преодолени, нито са занижени.

В посочения смисъл, при евентуално друга мярка за неотклонение считам, че би се дала възможност на обвиняемия да се отклони, да осуети темпа на разследване, включително с напускане пределите на страната ни и по този начин да забави хода на разследването. Отделно от това, предвид тежестта на самото извършено престъпление, считам, че изцяло се презумира и опасността от реално укриване, като в посочения смисъл считам, че и целите на чл.57 от НПК, не биха могли да се изпълнят с друга мярка за неотклонение. Относно предложената алтернативна такава от страна на защитата „домашен арест“, по принцип тя винаги се взема по хуманни подбуди обусловени с влошено здравословно състояние, с неотменими семейни ангажименти и т.н. Очевидно е, че в случая не сме изправени пред такава хипотеза. Липсва каквато и да било данна, обвиняемият да е с влошено здравословно състояние, както и да е налице неотменим семеен ангажимент. В посочения смисъл, предвид всичко изложено и доколкото считам, че липсва промяна на обстоятелствата, както и намаляване интензитета на опасност по смисъла на чл.63 от НПК, считам искането за неоснователно и като такова, предлагам да го оставите без уважение.

АДВ.Д.: Уважаеми господин Председател, по отношение на подзащитния ми К. Й. Н. обвиняем по горепосоченото досъдебно производство, е взета първоначална мярка за неотклонение „Задържане под стража“ с определение № 496 на ОС –********, във връзка с повдигнато 5 обвинение за престъпление по чл.142 ал.3 пр.2, вр.чл.20 ал.2, вр. чл.29 ал.1 буква „а“ и буква „б“ от НК. Обстоятелствата при които бе взета тази мярка са се променили и при по-нататъшното прилагане би се отразило на законността на задържането по следните съображения: Мерките за неотклонение представляват законово регламентирани мерки за процесуална принуда, които се налагат с цел да обслужват развиващото се наказателно производство и нормалното им протичане и приключване. Според разпоредбата на чл.57 от НПК, мерките за неотклонение са насочени към преграждане възможността обвиняемия да се укрие, първо, да извърши престъпление и осуети изпълнението на влязлата в сила присъда. Формулировката на целите сочи, че при определяне на мярката за неотклонение, в зависимост от нейната тежест и вид, трябва да търсим баланс между съществуващия обществен интерес, наказателното производство да се развие и приключи нормално от една страна, и от друга страна - основните права на обвиняемия, като не следва да се допуска засягане на личната му сфера, което не е необходимо с оглед постигане целите на чл.57 от НПК. При преценката на тези два противоречиви интереса, може да бъде изведен модел съгласно, който мярката за неотклонение трябва да бъде определена на най-леката възможна, стига тя да осигурява постигането на посочените по-горе цели за наказателното производство. Видно от фактите по делото, първоначалната мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е постановена на 16.11.2025г., т.е. от нейното прилагане е минал доста голям период от време над около 5 месеца.

По делото действително са извършени оглед на веществени доказателства, изискани са справки и има разпити на двама свидетели, като въпреки нашите искания, бяха отказани с лицето А. Н. И., който е свидетел и е подал сигнала на телефон 112, да бъде извършена очна справка между него и моя подзащитен, но не знам поради какви съображения. Може би прокуратурата се притеснява да не би да чуе някои по-различни неща, които между другото цялата обстановка е малко по-различна в хода на цялата интерпретация на събраните факти, включително и от показанията на свидетелката К. А. В., която много лаконично дава сведения от 13.11., а на 14.11. съответно с повереника си адвокат, вече стават по-подробни и по-задълбочени. В настоящото заседание, можем да обсъдим фактите и събраните доказателства приобщени по делото, а именно това са свидетелските показания на свидетелите К. А. и А. Н. И., които са от най-съществено значение, като видно 6 е, че действително има някаква форма, но по-скоро на принуда и тъй като не смятам ,че е и правилно квалифициран състава на престъплението, може би се цели нещо друго с него, а именно по-дългосрочен престой в следствения арест, тъй като действително не оспорваме факта, че е качена насилствено в колата. Но пък същата свидетелка няколко пъти разговаря със свидетеля А. Н.

И. като свободно си ползва телефона. Дори при пристигането на полицейските служители, когато вратата не е била заключена в с.*******, където се твърди от обвинението, че е била държана насилствено, също телефона е бил до нея.