Решение № 543 от 20.10.2025, Районен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 543 гр. Видин, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, II СЪСТАВ НО, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника В. Станкова при участието на секретаря Полина Ст. Въткова като разгледа докладваното от Вероника В. Станкова Гражданско дело № 20241320102341 по описа за 2024 година

Производството по настоящото дело е образувано по предявени от С. В. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, бл. „Чавдар” № 9, вх. Д, ет. 1, ап. 52, чрез адвокат пълномощник Д. Дикова от АК – Видин, съдебен адрес: гр. Видин, ***, ет. 3, ап. 9 против П. Л. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ***, ет. 1, ап. 2 , установителни искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 9 от ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че ищцата С. В. С. е придобила с Нотариален акт за покупко- продажба, вписан в Служба по вписванията - гр. Видин с вх. рег.№ 1536 от 09.04.2014г., акт № 178, том 4, дело № 732/ 2014 г. жилище с идентификатор №***, с адм. адрес: гр. Видин, ***, ет.1, ап.2 и гараж с идентификатор №***, като имотите са закупени с кредитни средства, отпуснати й от „Уникредит Булбанк“ АД съгласно Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 572/ 0029/ 27117210 от 08.04.2014 г. За обезпечение по кредита била учредена законна ипотека, вписана в Служба по вписванията - Видин с дв. вх. рег. № 1537/ 09.04.2014 г. върху двата самостоятелни обекта в сградата.

Сочи се, че по настояване на ответника П. Л. П. с Нотариален акт № 123, том 5, рег.

№ 7604, дело № 604 от 2022 г., вписан в Служба по вписванията - Видин с вх. рег.№ 4222 от 12.09.2022 г., ищцата прехвърлила безвъзмездно горепосочените имоти на децата на страните - Димитър П.ов Л. и Моника П.ова Л.а, като било запазено правото на ползване върху двата имота на ответника П. Л. П..

Излага се, че преди сделката, на 09.09.2022 г., между С. В. С. и П. Л. П. било 1 подписано Допълнително споразумение с нотариално заверени подписи, с което двамата се договорили да продължат да заплащат заедно ипотеката, учредена в полза на „Уникредит Булбанк“ АД за обезпечаване на задължението по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 572/ 0029/ 27117210 от 08.04.2014 г.

Поддържа се, че малко след прехвърлителната сделка ищцата била отстранена от имотите, като й бил забранен какъвто и да е достъп до тях. Кредитът продължил да се погасява единствено от нея, като ответникът отказал да изпълнява подписаното между страните споразумение. Същият не изпълнявал редовно задължението си, като последната заплатена от него сума била внесена на 06.07.2023 г. и касаела припадащите му се като задължение вноски за месеците февруари, март, април, май и юни 2023 г.

Твърди се, че считано от м. юли 2023 г. всички месечни вноски по кредита и ипотеката са се заплащали единствено от С. В. С..

Посочва се, че погасените от ищцата общо суми, дължими по кредита за периода от 01.07.2023 г. до 31.03.2024 г. са в общ размер на 3883.49 лева, половината от които би следвало да са поети от ответника, а именно сумата от 1941.75 лева.

Твърди се, че от кредитора е подадено заявление по чл. 410 от ГПК и е образувано ч. гр. д. № 1244/2024 г. по описа на Районен съд – Видин, по което е издадена заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение от длъжника.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че П. Л. П. дължи на С. В. С. сума в общ размер на 1941.75 лв. (хиляда деветстотин четиридесет и един лева и седемдесет и пет стотинки) - главница, дължима съгласно сключеното между страните Допълнително споразумение от 09.09.2022 г., с нотариално заверени подписи рег. № 7603/ 09.09.2022 г. на нотариус Надежда Ангелова, представляваща половината от заплатените от ищцата дължими вноски за периода от 01.09.2023 г. до 31.03.2024 г. по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 572/ 0029/ 27117210 от 08.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2024 г. до окончателното й изплащане, за което парично вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.дело № 1244/ 2024 год. по описа на Районен съд- Видин.

Претендират се направените разноски по заповедното производство и в исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който предявеният иск се оспорва по основание и размер.

Посочва се, че искът е неоснователен, тъй като в допълнителното споразумение е записано, че е поет ангажимент от страна на ответника П. да заплаща заедно с ищцата С. ипотеката към „Уникредит“, както това било правено и до преди подписването на Допълнителното споразумение, но не е описано в каква част е поет ангажимент за плащане, понеже плащането заедно не значи автоматично плащане на половината от вноската по кредита. Посочено е, че да плащаш заедно значи да плащаш с общи усилия с другото лице, 2 но нищо повече. Твърди се, че от написаното в споразумението не може да се направи категоричен извод, че се касае за разделяне на вноската по кредита наполовина между страните и е недопустимо, според ответника, да се допуска разширително тълкуване на волята на страните, тъй като така написано, според него, значи, че не може да бъде фиксирана сумата, която евентуално той е поел като ангажимент за плащане. Посочва, че вложеният смисъл от негова страна при подписването на това споразумение е, че той ще помага със средства, с които разполага, но не и че ще поеме половината от тази ипотечна вноска.

Излага се, че друго потвърждение на тезата на ответника, че договорката между страните не е за плащане поравно на вноската по кредита е фактът, че самата ищца е потвърдила, че ответникът е изпълнил „задълженията“ си за месеците 02, 03, 04, 05 и 06.2023 г., но не е съобразила, че тези вноски не са еднакви по стойност, което е потвърждение, че ответникът не е поел ангажимент, ако въобще може да се каже, че се ангажирал, да заплаща кредита поравно с ищцата.

Поддържа се, че самият факт, че документът, с който страните са се споразумели е наименуван Допълнително споразумение значи, че следва да има друго предхождащо споразумение, към което настоящото да се явява допълнително. В случая от страна на ищцата не се твърди да има такова, а и такова не е предоставяно към иска, поради което ответникът твърди, че това споразумение е лишено от всякакъв юридически и житейски смисъл, а и неспазването му не води до никакви правни последствия между страните, а найвече за ответника П. П..

Сочи се, че самото Допълнително споразумение е относно Договор за наем на земеделска земя /както е посочено на втори ред от документа/, какъвто не е предоставен с исковата молба. Ответникът твърди, че на практика е бил заблуден при подписване на документа, тъй като му е било обяснено, че същият е във връзка с наем на земеделска земя, какъвто договор са искали страните да подпишат по друг повод, нямащ нищо общо с процесните ипотекирани имоти. Ответникът е въведен в заблуждение при подписването на въпросното споразумение, тъй като не е знаел какъв е смисълът на заложеното в него.

Освен това, ответникът твърди, че с въпросното Допълнително споразумение не са възникнали никакви задължения за плащане на вноските по ипотечния кредит от негова страна, тъй като последния не е страна по договора за кредит, а освен това Споразумението нямам никакъв задължителен характер и от неговото неспазване не може да се извлече какъвто и да било негативен характер, който да води до основание за търсене на съдебна отговорност поради неизпълнението му. Със Споразумението страните са се споразумели, че ще продължат да плащат заедно, като в документа не е поето задължение за това, същото има само декларативен и доброволен характер, но не и задължителен, а още повече на база на него да бъде търсена съдебна отговорност при неспазване на договорките в него, тъй като ответникът няма каквото и да било отношение към подписания договор за кредит, което е и безспорно по делото. Освен това, не ставало ясно в какво съотношение е поет ангажиментът за заедно плащане, както и по отношение на кое споразумение то е допълнително, и какво е 3 основанието за подписването му.

Ответникът твърди, че въобще ако следва да възникне плащане на въпросните вноски по кредита, то следва първо те да са платени от ищцата, а чак след това същата на свой ред да ги претендира от него. По този повод оспорва факта, че вноските за посочените периоди са заплатени от ищцата, тъй като видно от приложеното извлечение е, че сумите не са платени от нея в цялост, поради което и всеки месец са начислявани наказателни лихви от страна на Банката.

Оспорва се твърдението, че ищцата е била отстранена от имота и, че й е бил забранен достъпа до него. Ответникът твърди, че тя сама е напуснала имота, тъй като си е намерила нов приятел, с който е заживяла заедно.

Ответникът твърди, че по-голямата част от вноските по кредита са заплащани от него, но тъй като същият не е имал користни цели - не е имал за цел да формализира плащанията като основание, а са внасяни под свободна форма и от различни източници, което ответникът счита, че е било повече от логично с оглед на факта, че страните са живеели на семейни начела до скоро, и във въпросния имот са отглеждали двете си деца.

Моли съда да отхвърли иска като неоснователен на горепосочените основания.

В отговора на исковата молба е инкорпорирана насрещна искова молба, с която П.

Л. П. е предявил насрещни искове срещу С. В. С., като се иска от съда да осъди С. В. С. да заплати на П. Л. П., следните суми:

Сумата от 150.00 лева /като частичен иск от 3000.00 лева/, представляващи платени без основание вноски по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 572/0029/27117210 от 08.04.2014г. за периода 02.09.2019 г. - 09.09.2022 г., както и Сумата от 625.54 лева, представляваща платени без основание данък сгради и такси битови отпадъци за имот в гр. Видин, ул.“Оборище 1“ по два броя касови ордери - Приходна квитанция Серия К21 Номер **********/12.07.2021г. в размер на 278.02 лева и Приходен касов ордер Серия ББ22 Номер 5504003431/13.02.2022г. в размер на 347.52 лева.

Ищецът по насрещните искове счита, че същите са основателни доколкото с исковата молба, а и с допълнителното споразумение, е признат фактът, че ответникът П. П. е заплащал заедно с ищцата С. С. ипотеката към „Уникредит Булбанк“ АД до преди подписването на Допълнителното споразумение oт 09.09.2022 г., а в период преди тази дата не е имал каквито и да било ангажименти за плащане на ипотеката, но въпреки това е плащал ежемесечно част от вноските по ипотечния кредит на С. С.. На същото основание е претенцията на П. П. за палетни данък сгради и такси битови отпадъци за ипотекирания имот.

Ищецът по насрещните искове моли при уважаване на същите, съдът да направи прихващане с насрещно дължимите от С. В. С. към П. Л. П. суми.

Направени са доказателствени искания.

Претендират се направените в настоящото производство разноски, както и 4 направените от ответника разноски по заповедното производство - ч.гр.д. № 1244/2024г., във връзка с подаденото възражение.

Направено е възражение досежно размера на претендираните от ищеца разноски, счита се, че същите са прекомерни и се иска тяхното редуциране.

В срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор на насрещната искова молба от ответникът по насрещните искове С. С., с който исковете се оспорват като неоснователни.

В същия срок е подадена и молба за поправка на подаден отговор на искова молба, с която се сочи, че навсякъде в обстоятелствената част на отговора на насрещната искова молба при посочването на м.януари 2021 г. следва да се има предвид, че обстоятелствата се отнасят за м.януари 2022 г.

Посочва се, че страните по делото С. В. С. и П. Л. П. са живели на съпружески начала от 2009 г. до м. януари 2022 г.

Твърди се, че след придобиване на жилището с адм. адрес: гр. Видин, ул. „Оборище“ № 1, ет. 1, ап. 2 от ищцата, същото се е ползвало от страните по делото и двете им малолетни деца за целия период от 2014 г. до м. януари 2022 г., когато С. С. е преотстъпила ползването на апартамента на П. Л. П. и е заживяла на квартира. Излага се, че през целия този период С. С. се е грижила за общото им домакинство и общите им деца. Отношенията на страните през целия период до началото на 2022 г. са били като на семейство, с единствената разлика, че не са подписали акт за сключване на граждански брак. Освен ежедневните покупки, необходими за поддръжката на дома им, за храна, за плащане на битови сметки за вода и ел. енергия, за всичко необходимо за поддръжката на едно домакинство, страните по делото са си помагали и с погасяване на поетите от всеки от тях кредити, като се е случвало, както ответникът по първоначалния иск да преведе суми по кредита на С. В. С., отпуснат за закупуването на ползваното от тях като семейното жилище, така и тя е внасяла суми за погасяване на негови лични потребителски кредити в „Обединена българска банка“ АД и в „Уникредит Булбанк“ АД.