Решение № 426 от 16.03.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. Бургас, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Нася Ив. Япаджиева

Кристиян Ант. Попов като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20232100500495 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.435 и сл.ГПК.

Постъпила е жалба от Т. Н. И. – длъжник по делото, против действията на Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Ивелина Божилова, с район на действие района на Бургаски окръжен съд (БОС), извършени по изп.д.№913/2022г., съставляващи отказ за прекратяване на изпълнителното производство, на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

В жалбата се излагат съображения, за наличието на основание за прекратяване на делото поради изтекла перемция и поради изтичане на погасителна петгодишна давност.

Според жалбоподателя, от образуването на делото въз основа на изпълнителния лист от 2014 г. на 11.06.2014 г., в продължение на осем години няма провеждани никакви действия, няма дори връчена ПДИ до 12.09.2022 г., когато е депозирана молба за препращане изпълнителното дело от ЧСИ Делян Николов на ЧСИ Ивелина Божилова. В този срок, според длъжника, е налице и погасяване на правото за принудително изпълнение, тъй като след настъпилата първоначални перемция от м. юли 2016 г. поради липса на каквито и да е конкретни действия е започнала да тече погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, която е изтекла през м. юли 2021 г., още докато делото е било на производство при ЧСИ Дилян Николов.

Жалбоподателят се позовава на т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г., според което с изтичането на две години от последното валидно действие прекратяването настъпва по силата на закона, без да е необходимо искане или произнасяне от страна на съдебния изпълнител, поради което считам, че не се дължи такова. Намира, че всички последващи действия като връчване на ПДИ и наложени запори след приемане делото на производство при ЧСИ Божилова не произвеждат вече правно действие, тъй като е изтекла предвидената в чл. 110 от ЗЗД давност. Според длъжника, по делото установява продължително бездействие на взискателя, довело до изтичане на предвидената в закона погасителна давност, което е пречка за водене или продължаване на предприетото принудително изпълнение. Производството по делото е прекратено поради изтичане на двете години бездействие на взискателя и това е настъпило на 12.06.2016 г., а всички следващи действия от когото и да е, са такива без правна стойност.

1

Взискателят „ЕВН България Електроснабдяване“ – ЕАД не представя писмени възражения по жалбата.

Във връзка с обжалваното действие, на осн. чл.436, ал.3, изр.ІІ ГПК, ЧСИ Божилова излага подробни мотиви: описва хронологията от образуване на делото пред ЧСИ Николов, до преобразуването му пред ЧСИ Божилова и извършените действия. Намира жалбата за недопустима – както като просрочена, така и като насочена не срещу отказ на ЧСИ да прекрати делото, а на отправен отговор до длъжника. Намира жалбата за неоснователна, предвид това, че не е изтекъл двугодишен срок, в който взискателят да е бездействал.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, по допустимостта на жалбата, с оглед процесуалното качество на жалбоподателя в изпълнителното производство, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред Частен съдебен изпълнител Делян Николов, с район на действие района на Бургаски окръжен съд, на 04.07.2014г. по молба на взискателя „ЕВН България Електроснабдяване“ - ЕАД, на основание изпълнителен лист от 11.06.2014г. , е образувано изп.дело №20148040400814/2014г., срещу длъжника Т. Н. И. . С молбата за образуване взискателят е възложил на съдебния изпълнител правомощия по чл. 18, ал.1 от ЗЧСИ, като е поискал да бъде извършено цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, в т.ч. да се правят справки, да се набавят документи, книжа и други, както и да се определя начина на изпълнение. По делото е направено пълно проучване на имуществото на длъжника. Изготвено е Уведомление с изх. №23992/14.07.2014г. до длъжника, за дължимите задължения, със срок за доброволно изпълнение. Изпратеното писмо с обратна разписка, е върнато на 04.09.2014г. в цялост като „ непотърсено от получателя“. Изготвено е ново Уведомление изх. №27680/06.08.2014г., адресирано до длъжника на постоянния адрес в ***, като по сведения на съседи длъжникът е бил под наем и е изведен принудително от имота от служители на реда. На 28.08.2014г. е залепено Уведомление на входната врата на сградата намираща се на адреса.

Н а 18.05.2015г. по делото е постъпила молба от взискателя „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с искане да се пристъпи към изпълнение с всички предвидени способи в ГПК, включително и чрез изпълнение върху притежаваните от длъжника Т. Н. И. недвижими имоти и движими; заплатена и дължимата авансова такса за опис по т. 20 в размер на 60.00 лв. На длъжника е из-пратена призовка за принудително изпълнение за насрочения за 17.11.2015г. опис на движими вещи, находящи се на адреса в ***, установен чрез справка ГРАО. Призовката е изпратена чрез писмо с обратна разписка, върнато в цялост с отбелязване „пратката не е потърсена от получателя“. На 17.11.2015г. адресът е посетен, установено е, че длъжникът не живее на адреса, поради което опис на движими вещи не е извършен.

Взискателят „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, е подавал искания за предприемане на принудителни действия, както следва:

- на 06.10.2017г. - молба с вх. № 21646/06.10.2017г., с искане за пристъпване към изпълнения, като изрично са посочени и способите на изпълнение, а именно: справка към БНБ и налагане на запор на притежаваните от длъжника банкови сметки;

- на 01.11.2018г. - молба с вх. № 22351/01.11.2018г., с искане за пристъпване към изпълнение чрез справка и запор на притежаваните от длъжника банкови сметки и описа на движими вещи;

- на 19.08.2019г. - молба с вх. № 18867/19.08.2019г., с искане за пристъпване към изпълнения, като отново изрично са посочени и способите на изпълнение: справка към БНБ и залагане на запор на притежаваните от длъжника банкови сметки, запор на трудово възнаграждение или пенсия на длъжника, възбрана върху притежаваните от длъжника недвижими имоти, както и опис на същите и публична продан, запор върху притежаваните от длъжника МПС-та и описа на движими вещи, находящи се в дома на длъжника;

- на 08.10.2020г. - молба с вх. № 17226/08.10.2020г., с искане за пристъпване към изпълнение чрез справка и запор на притежаваните от длъжника банкови сметки, справка за трудово възнаграждение и пенсия и запор върху притежаваните от длъжника недвижими имоти и движими вещи и МПС;

- на 01.10.2021г. - молба с вх. № 34391/01.10.2021г., с искане за пристъпване към изпълнение чрез справка и запор на притежаваните от длъжника банкови сметки, справка за 2 трудово възнаграждение и пенсия и запор върху притежаваните от длъжника недвижими имоти и движими вещи и МПС.

По молба на взискателя с вх. № 33734/07.09.2022г., изпълнителното дело е изпратено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ Ивелина Божилова; с Разпореждане от 21.10.2022г. е образувано изп. дело №20228000400913/2022г.

Въз основа на възложените от взискателя правомощия на съдебния изпълнител съгласно чл. 18, ал.1 от ЗЧСИ, както и на основание всички посочени по-горе молби от взискателя за предприемане на принудителни действия, е извършено проучване на имущественото състояния на длъжника, в т.ч банкови сметки, трудово възнаграждение, недвижимо имущество и др.

До длъжника е изготвено съобщение с изх. №36275/25.10.2022г., е което същият е уведомен за преобразуване на изп. дело, както и за наложените обезпечения с оглед обезпечаване и удовлетворяване вземането на взискателя, а именно: за наложен запор на банкова сметка и наложен запор върху трудовото възнаграждение. Съобщението е връчено лично на адреса на длъжника на 26.10.2022г. от длъжностното лице по призоваване на кантората на ЧСИ Ивелина Божилова. Със запорно съобщение с изх. № 36282/25.10.2022г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение, както и върху всяко друго възнаграждение на длъжника Т. И., получавано от „АЗУРИС“ ЕООД - гр.Бургас, връчено на 26.10.2022 г.

Със запорно съобщение с изх. №36283/25.10.2022г. е наложен запор върху банковите сметки на Т. И. в „БАНКА ДСК“ - АД.

На 07.11.2022г. е постъпила молба с вх. № 20959/07.11.2022г. от длъжника И., с искане за предоставяне на копие от изпълнителен лист. На 15.07.2022г. е предоставено искането копие лично на молителя, за което се разписал, че го е получил. На 06.12.2022г. по изп. дело е постъпила молба с вх. № 23268/06.12.2022г. от адв, Сава Каров, в качеството му на процесуален представител на длъжника, с приложено пълномощно, с искане да му бъде предоставено делото за преглед. Делото е предоставено за преглед същия ден.

На 07.12.22г. е постъпило Заявление от длъжника , чрез адв. Сава Каров, с искане за прекратяване на делото поради настъпила перемиция и изтекла петгодишна давност. В отговор с вх. № 23798/14.12.2022г. взискателят е възразил по молбата, тъй като по делото са предприемани действия от негова - входирани са молби, с които са искани извършване на действия.

По молбата е изготвен отговор с изх. №40768/15.12.2022r. до длъжника, с който същият е уведомен, че искането не попада в хипотезата на чл. 433, ал.1, т.8 на ГПК и същото не следва да бъде уважено, като са изложени подробни мотиви за това. Отговорът е връчен на адв. Сава Каров на 19.12.2022г.

На 04.01.2023г. по изп. дело е постъпило о т н о в о Заявление с вх.№ 00010/04.01.2023г., с което адв. Каров изразява несъгласие с доводите на ЧСИ, с които е отказано прекратяване на производството и иска обосноваване на отказа за прекратяване на делото поради настъпила перемпция и изтекла петгодишна давност. По заявлението е изготвен отговор с вх. № 00379/09.01.2023г., в който подробно са описани и посочени основанията, предвид които искането за прекратяване на делото на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК е оставено без уважение.

На 18.01.2023г. отново е постъпило Заявление - вх.№00964/18.01.2023г. от длъжника, с искане да бъде посочено отново конкретно действие, дата и страница от изп. дело, което е прекъснало давността по същото. Изготвен е отговор с изх.

№01408/20.01.2023г. до длъжника, в който са описани причините поради които не е налице основание за прекратяване на делото съгласно чл.433, ал. 1 т.8 от ГПК и искането е оставено без уважение. Отговорът е връчен лично на процесуалния представител на длъжника на 27.01.2023г.

На 07.02.23г. е постъпило ново заявление - вх. №03382/07.02.2023г., с искане за произнасяне с разпореждане, респ. постановление на искането за прекратяване. Изготвен е отговор до длъжника с изх. №03758/09.02.2023г., с който същият в уведомен, че е отказано да се прекрати изп. дело на основан чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК. Отговорът е връчен лично на 09.02.2023г.

На 13.02.2023г. постъпила настоящата жалба с вх.№04181/13.02.2023г. от адв. С.

К., пълномощник на Т. И., против отказ на ЧСИ за прекратяване на производството по изпълнителното дело №20228000400913/2022г. на осн. чл. 433, а л.1, т.8 от ГПК.

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по изпълнителното и 3 настоящото дела доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона, намира, че жалбата е неоснователна; действията на съдебния изпълнител са правилни и законосъобразни.

Аргументите на жалбоподателя и на съдебният изпълнител са основани на изводите, направени в т.10 на ТР №2/15г. по ТД №2/13г. на ОСГТКВКС. Текстът гласи следното: „Съгласно чл.116, б.“в“ ЗДД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др“.