Решение № 1097 от 23.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1097 гр. Пловдив, 23.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Анг. Стефанова

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Е. П. Димова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20245300501738 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК във вр. с чл. 127а, ал.2 от СК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Е. Т. К., ЕГН **********, чрез адв.А. Е., против Решение № 1582/10.04.2024г. по гр.д.№ 9887/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, II бр.с., в частта, с която е отхвърлен предявения от нея иск за разрешаване на детето С. В.. М., ЕГН **********, да пътува с майка си Е. К. до *** до навършване на пълнолетие от детето, без да е необходимо за целта съгласието на бащата В. С. М., ЕГН ********** от гр. Х. ул.“***, както и в частта, с която е осъдена да заплати на В. С. М., сумата от 166,00 лв. – направени разноски по делото съобразно с отхвърлената част от исковете.

Моли да бъде отменено в обжалваните части и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи иска за разрешаване на детето С. В. М. да пътува с майка си до *** до навършване на пълнолетие от детето без да е 1 необходимо за целта съгласието на бащата.

Въззиваемата страна В. С. М., ЕГН ********** от гр. Х., ул.“***, в***, чрез адв.И. И., не депозира писмен отговор, но в открито съдебно заседание се явяват и оспорват жалбата, молят решението в обжалваната част да бъде потвърдено.

Окръжен съд – Пловдив, констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна по делото в законния срок по чл.

259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от Е. Т. К. е заведена искова молба против В. С. М., с която посочва, че тя и ответника са родители на децата Т.

М., родена през ***г., и С.М., роден през ***. Твърди, че са в граждански брак с ответника от *** сключен в Лондон, където първоначално се установили да живеят. Към момента там е само детето Т., която учи там в английско и в българско училище. През 2017г. ответникът се завърнал трайно в България, като взел със себе си и сина им С.. Впоследствие ищцата разбрала, че бащата е записал С.в 1-ви клас в училище в ***, въпреки, че детето е завършило 1-ви клас в Лондон. Твърди, че особено в последните две години ответникът не позволявал на С. да се чуват и виждат с майката. Контактът със С. според ищцата е невъзможен поради наложена забрана за това от бащата. Счита, че нарушаването на контактите между С. и майката вредят на интересите на това дете. Ответникът до момента не е давал писмено съгласие за издаване на международен паспорт на децата С. и Т. и пътуването им в чужбина. Майката в момента живее и работи на постоянна работа в Л.... Твърди, че заедно с Т. редовно пътували до България, където детето можело да се вижда с баща си, с брат си и с другите си роднини. Същата счита, че всяко дете има право на свободно придвижване и пътуване в чужбина, да опознава други страни.

Майката разговаряла с ответника за доброволно уреждане на този въпрос да подпише той декларация, той дал такава, но непосредствено преди полета на Т. до Лондон, бащата я оттеглил. При тези доводи от съда е искано да постанови решение, с което да се замести съгласието на бащата за издаване на задгранични паспорти на децата С. и Т. както и да се разреши на двете деца да пътуват зад граница до Великобритания, придружено от майка си без да е необходимо съгласието на бащата до навършване на пълнолетие от двете деца.

2

Районният съд е отхвърлил искането за разрешаване на детето С.

В. М., да пътува с майка си Е. К. до *** до навършване на пълнолетие. В останалата част, Районният съд е уважил исканията, включително и да бъде издаден паспорт за задгранично пътуване, без да е необходимо съгласието на бащата.

За да отхвърли искането за разрешаването на детето С. В. М. да пътува с майка си Е. К. до К***, Районният съд излага основни съображения, че по делото се събраха както писмени, така и гласни доказателства за това, че емоционалната връзка между С. и майка му е компрометирана. Според социалния доклад самото дете при изслушването му многократно е заявило, че не желае да пътува при майка си в Лондон, защото се страхувало, че тя ще го вземе там. С. учи в ***, предстоят му матури и кандидатстване и живее в комфорт при баща си и 6 неговите родители. Затова, според Районния съд, не е в интерес на детето към настоящия момент от развитието му да бъде предоставяне разрешение.

С въззивната жалба Е. Т. К. се изтъква, че страните Е. К. и В. М. живеят разделени от 2017година. От този период и до сега детето С. М. живее при бащата в България, а детето Т. М.а живее при майката в Англия.

Възразява, че по този начин е нарушена връзката между майката и детето и С., както и между бащата и детето Т.. Районният съд в хода на производството е допуснал и приел социален доклад съставен от СП гр.Хасково според, който има изложени и възприети единствено факти сочещи отношения между майката и детето интерпретирани единствено от показанията на детето и неговия баща. Докладът не съдържа отговори на въпроси свързани с предмета на делото, а именно заместващото съгласие на бащата относно контактите на децата с родителите. В социалния доклад се коментирало отношението на детето С. към майката, което би могло да послужи като доказателство при определяне режим на лични отношения между деца и родители. В социалния доклад не е изследвано отношението на детето Т. с бащата и нейния брат.

Липсват данни касаещи предмета на спора относно въпросите за заместващото съгласие на бащата. В хода на производството е допуснато изслушване на детето С. М.. Изложеното от С. при проведеното изслушване има твърдения, които са били продиктувани в следствие с общуването на детето единствено с бащата. Очевидно е настъпилото отчуждение между 3 майка и дете, както и отчуждение между него и сестра му. Посочва се също, че децата не могат да осъществяват контакти по между си ,както и да общуват с родителите си. Не оспорва, че Районният съд правилно е възприел, че е необходимо и е в техен интерес да се издадат задгранични паспорти и за двете деца, но неправилно е постановил решение само в частта, с която отказва да разреши С. В. М. да пътува с майка си за Великобритания.

Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 1/03.07.2017г. на ВКС по т.д.№ 1/2016г., ОСГТК – Съдът може да разреши по реда на чл.127а от СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ. до държави, чийто кръг е определяем. От събраните доказателства по делото се установява, че действително на този етап майката и детето се намират в напрегнати отношения. С. М. е разпитан в съд. заседание на 21.06.2023г. /протокол на л.87/ и категорично е заявил, че изобщо не иска да ходи в Лондон. Уточнил е, че не иска да ходи там на екскурзия, защото го е страх, че майка му ще го раздели от баща му, при когото се чувства много добре. С. М. е пояснил, че вече е живял и учил в Лондон една година, но там изобщо не му е харесало. Детето е споделило, че като е бил малък родителите на майка му, които също живеели в Лондон, са го гонили да се връща в Хасково.

Към делото е приложен и Социален доклад, изготвен от АСП, с който е констатирано, че основните грижи за С. се полагат от бащата и с подкрепата на бабата по бащина линия. По време на срещата детето е било облечено в чисти и подходящи за възрастта и сезона дрехи, в добро здравословно състояние е. С. е казал, че има телефонен контакт със сестра си Т., която живее и учи в ** с майка му, също така си играели заедно и на 4 компютърни игри. За майка си детето е споделило, че тя не го е търсила. В началото на м.ноември, 2023г., С. е потърсил по телефона майка си, като тя дори не познала, че е той, а след няколко общи въпроса започнала да се изказва против баща му и разговорът приключил. Пред социалния работник С. е заявил, че желае да пътува в чужбина само и единствено с баща си, а не и с майка си.

Въззивната инстанция намира, че са правилни изводите на Районния съд, че към настоящия момент от развитието на момчето е по-добре да не се разрешава пътуване без съгласието на баща му, тъй като емоционално връзката между майка и син е силно влошена, и евентуално разрешение би допринесло за повишаване на напрежението, което не е в интерес на С., предвид на запазване на психиката му и душевния комфорт. Според съда не е желателно на този етап да се обтягат допълнително отношенията в семейството, след като С. е толкова категоричен, че не иска да пътува до Великобритания, още повече, че той е живял и учил вече там една година, тоест действително има представа къде биха го завели.

Решението в обжалваната част е законосъобразно и подлежи на потвърждаване.

Разноски.

Съобразно правния резултат жалбоподателката Е. Т. К. ще бъде осъдена да заплати на В. С. М. сумата 500 лв. за направени разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено в брой, съгласно ДПЗС и Списък по чл.80 от ГПК.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз.гр.с.

РЕШИ:

Потвърждава Решение № 1582/10.04.2024г. по гр.д.№ 9887/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, II бр.с., в частта, с която е отхвърлен предявения от Е. Т. К., ЕГН **********, иск за разрешаване на детето С. В.М., ЕГН **********, да пътува с нея до *** до навършване на пълнолетие от 5 детето, без да е необходимо за целта съгласието на бащата В. С. М., ЕГН ********** от гр. Х** е*, както и в частта, с която е осъдена Е. Т. К., ЕГН **********, да заплати на В. С. М., сумата от 166 лв. – направени разноски по делото съобразно с отхвърлената част от исковете.

В останалата част решението е влязло в сила.

Осъжда Е. Т. К., ЕГН **********, да заплати на В. С. М., ЕГН **********, сумата 500 лв. за направени разноски по възз.гр.д.№ 1738/2024г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, V гр.с.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6