Решение № 125 от 11.07.2025, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Първомай, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело № 20245340100839 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на Н. Н. П., че дължи на „Йеттел България” ЕАД следните суми: 343,56 лв. – дължима сума за предоставени електронни съобщителни услуги и абонаментни такси съгласно Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + ************ от 30.01.2020 г., изменен с Допълнително споразумение от 13.01.2022 г., и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ от 11.03.2021 г., изменен с Допълнително споразумение от 13.01.2022 г., за периода от 20.07.2022 г. до 19.10.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.08.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, и 428,24 лв. – договорни неустойки за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + ************ от 30.01.2020 г., изменен с Допълнително споразумение от 13.01.2022 г., и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ от 11.03.2021 г., изменен с Допълнително споразумение от 13.01.2022 г., за които суми е издадена Заповед № 296 от 27.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 565/2024 г. по описа на РС Първомай.

Ищецът твърди, че с ответника Н. Н. П. сключил Договор за мобилни услуги от 30.01.2020 г., изменен с Допълнително споразумение от 13.01.2022 г., и Договор за мобилни услуги от 11.03.2021 г., изменен с Допълнително споразумение от 13.01.2022 г., съгласно които на клиента били предоставени следните телефонни номера: + ************ и +************. Посочено е още, че на 11.03.2021 г. по силата на горепосочения договор ищецът предоставил на абоната устройство LG K42 64 GB Dual Gray на преференциална цена. Поддържа, че ответникът не изпълнил 1 задълженията си по тези договори за периода от 20.07.2022 г. до 19.10.2022 г. на обща стойност 343,56 лв. Вследствие на неизпълнението мобилният оператор начислил неустойка в размер на 213,37 лв. по първия договор и 173,44 лв. по втория договор, която не надвишавала размера на три месечни абонаментни такси, както и неустойка в размер на 41,43 лв., представляваща съразмерна част от направената отстъпка от цената на устройството, като бил взет предвид периодът, през който длъжникът е изпълнявал задълженията си по договора. Тъй като ответникът не заплатил дължимите суми, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните суми. Въз основа на заявлението било образувано ч. гр. д. № 565/2024 г. по описа на РС Първомай и била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за горепосочените суми. С оглед обстоятелството, че заповедта за изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, предявил установителни искове за вземанията си. По тези съображения моли да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. д. № 565/2024 г. по описа на РС Първомай се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 296/27.08.2024 г. за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за следните суми: 343,56 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги, потребени за период от 20.07.2022 г. до 19.10.2022 г., 428,24 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, ведно със законната лихва за период от 26.08.2024 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на указанията на съда на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК ищецът е предявил иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

От събраните по делото доказателства се изяснява, че между страните на 30.01.2020 г. е сключен договор № *******, а на 11.03.2021 г. – договор № ************, по силата на които ищецът се е задължил да предоставя на ответника мобилни услуги за телефонни номера ************ и ************ съобразно условията на месечен абонамент. От своя страна, ответникът е поел задължение да заплаща месечна абонаментна такса за първия телефонен номер в размер на 35,99 лв., а за втория – в размер на 30,99 лв. Също така от наличните доказателства се установява, че между страните е сключен на 11.03.2021 г. договор за лизинг, съгласно който ищецът, в качеството му на лизингодател, е предоставил на ответника, в качеството му на лизингополучател, за временно и възмездно ползване мобилно устройство LG K42 64GB Dual Grey срещу заплащане от страна лизингополучателя на обща лизингова цена в размер на 180,16 лв. Посочено е, че стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) е 479,90 лв., а отстъпката е на стойност 297,45 лв.

С Допълнителни споразумения № ******* от 13.01.2022 г. и № ************ от 13.01.2022 г. страните са постигнали съгласие за изменение на абонаментните планове за телефонни номера ************ и ************, като дължимите от ответника месечни такси са увеличени на 55,99 лв. за първия телефонен номер и на 39,99 лв. за втория телефонен номер. В допълнителните споразумения се съдържа клауза, която предвижда, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока му по 2 вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка при предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца. В тази хипотеза, в случай че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечните абонаменти, потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и найвисокия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора, а в случаите, в които на потребителя е било предоставено устройство за ползване на услуги, той дължал и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.

За ползваните от абоната Н. Н. П. мобилни номера ************ и ************ ищецът е издал три броя фактури на обща стойност 377,72 лв., както следва:

- фактура № ************ г., с падеж на плащане 04.09.2022 г., за отчетен период от 20.07.2022 г. до 19.08.2022 г., за сумата от 185,76 лв., ведно с описание на вида на ползваните далекосъобщителни услуги и тяхната цена;

- фактура № ************ г., с падеж на плащане 05.10.2022 г., за отчетен период от 20.08.2022 г. до 19.09.2022 г., за сумата от 95,98 лв., ведно с описание на вида на ползваните далекосъобщителни услуги и тяхната цена;

- фактура № ************ г., с падеж на плащане 04.11.2022 г., за отчетен период от 20.09.2022 г. до 19.10.2022 г., за сумата от 95,98 лв., ведно с описание на вида на ползваните далекосъобщителни услуги и тяхната цена.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:

За основателността на предявения иск е от значение установяването в обективната действителност на следните материалноправни предпоставки: валидно правоотношение по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, както и че ищецът е предоставил тези услуги на ответника през исковия период.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че в разглеждания случай между страните са съществували облигационни правоотношения, по силата на които ищецът се е задължил да предоставя на ответника мобилни услуги срещу заплащането на уговорената цена. С оглед естеството на договора и представените писмени доказателства, съдът приема, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си да предостави мобилни услуги на ответника съгласно абонаментния план. Поради това и като съобрази, че към изброените по-горе фактури, неоспорени от ответната страна, са приложени детайлни справки за потреблението от ползваните от ответника телефонни номера, съдът приема, че искът за признаване за установено дължимостта на сумата от 343,56 лв., представляваща цената на ползваните далекосъобщителни услуги, е доказан по основание и размер. Въпреки че действителният дълг е в по-голям размер, с оглед действащия в гражданския процес принцип на диспозитивното начало съдът не би могъл да присъди сумата в размер на 377,72 лв. Не се доказа от ответника, при 3 разпределена за него доказателствена тежест с доклада по делото, да е изпълнил процесното задължение. Затова заявената искова претенция за признаване за установена дължимостта на процесната сума в размер на 343,56 лв., представляваща стойността на незаплатени далекосъобщителни услуги, за която е издадена Заповед № 296/27.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 565/2024 г. на РС Първомай, се явява основателна. Като законна последица от уважаване на предявения иск следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 26.08.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.

По установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:

По своята правна същност неустойката съставлява акцесорно съглашение с предмет задължението на неизправната страна по правната сделка да престира определена (глобално или в процент) или определяема парична сума като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани. За да бъде уважена тази претенция, ищецът следва да докаже, че е налице уговорка за заплащане на неустойка в договора за далекосъобщителни услуги, както и че договорът е бил прекратен по вина на ответника. В тази връзка съдът намира, че не е доказано осъществяването на последната предпоставка, от което следва, че не се породило в полза на ищеца правото да начислява претендираната неустойка. За да достигне до горния извод, съдът съобрази, че от събраните доказателства не се установява кога са били прекратени договорните правоотношения с ответника и по какъв начин страната, която е упражнила правото си да прекрати договорите, е уведомила другата. Тук следва да се отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение. В тази връзка не може да бъде споделено становището на ищеца, че за прекратяването на договорите не се изисква форма за валидност и такава за доказване. Напротив, доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Този извод не се опровергава от клаузата на чл. 19б от ОУ на ищеца, която предвижда възможност за едностранно прекратяване на договора от оператора при неизпълнение от страна на длъжника, но не урежда хипотеза на автоматично прекратяване на договора без насрещната страна да бъде уведомена за това. От това следва, че когато развалянето се извършва извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на получаване на предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да бъде даден, от момента на достигане на уведомлението до длъжника (така Решение № 76 от 13.07.2017 г. по т. д. № 1037/2016 г. на ВКС, I т. о.). В случая ищецът не е изпълнил дадените му указания по реда на чл.