Решение № 30 от 01.02.2023, Административен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№ 30/01.02.2023 г., гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СИЛВИЯ САНДЕВА

При участието на секретаря ИРЕНА

ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя адм.д. № 673/2022 г. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на М.С.Н. ***, с ЕГН

**********, срещу заповед за прилагане на ПАМ № 22-1717-000185/11.11.2022 г., издадена от началник сектор към ОД на МВР – Добрич, Първо РУ – Добрич, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. “а” от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни чрез отнемане на СРМПС № *** и 2 броя табели с рег. № ***. Излагат се доводи за неправилност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на матералния закон. Основните възражения в жалбата се свеждат до липса на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП и неправилно определяне на адресата на принудителната административна мярка. Иска се отмяна на заповедта, както и присъждане на сторените разноски по делото.

Ответникът – началник сектор при ОД на

МВР – Добрич, Първо РУ – Балчик, изразява становище за неоснователност на жалбата в писмен отговор по делото.

Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.

Със заповед № 21-1717-000185/11.11.2022 г., издадена от началник сектор при ОД на МВР – Добрич, Първо РУ – Добрич, на М.С.Н. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни чрез отнемане на СРМПС № *** и 2 броя табели с рег. № ***. Принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 171, т. 2а, б. ”а” от ЗДвП за това, че на 11.11.2022 г., около 09, 46 часа, в град Добрич на бул. „25-ти септември“ жалбоподателят е управлявал МПС - товарен автомобил Фиат Дукато с рег. № ***, с чуждестранно СУМПС с номер NONEV802283MS9MS05, в срок повече от три месеца от датата на влизане в Република България. В заповедта е посочено, че с деянието си водачът виновно е нарушил разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП – български гражданин управлява МПС с чуждестранно национално свидетелство, без то да е подменено след пребиваване повече от три месеца. Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 11.11.2022 г., видно от попълнената към нея разписка.

От данните по административната преписка се установява, че за извършеното нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП на М.С.Н. е съставен АУАН серия GA № 498505/11.11.2022 г. от младши инспектор при ОД на МВР – Добрич. Едновременно със съставянето на акта са иззети регистрационните табели и свидетелството за регистрация на автомобила. Актът е подписан от нарушителя със забележка, че има възражения.

От приложената по делото справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач с категория В, като издаденото му на 29.03.2013 г. българско СУМПС № ********* е със статус „унищожен“.

Не е спорно по делото, че М.С.Н. е български гражданин и на 11.11.2022 г. е управлявал МПС с чуждестранно СУМПС, издадено от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, което не е подменено след пребиваване повече от 3 месеца в България.

Не е спорно и това, че управляваният от жалбоподателя товарен автомобил Фиат Дукато е собственост на “Е.“ ЕООД, град Генерал Тошево.

В тази насока е и представеното по делото заверено копие на свидетелство за регистрация на МПС № ***, част І. От данните в търговския регистър става ясно, че към момента на установяване на нарушението и издаване на обжалваната заповед жалбоподателят е бил прокурист на дружеството – собственик.

Съгласно приложената по делото заповед № 357з-924/07.04.2022 г. на директора на ОД на МВР - Добрич, издадена на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР, началниците на сектори в РУ при ОД на МВР – Добрич, с правомощия на територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР – Добрич, са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правно страна следното :

Обжалваната заповед е издадена от компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, в кръга на делегираните му правомощия съгласно приложената по делото упълномощителна заповед, в необходимата писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта обаче е издадена в нарушение на материалния закон и неговата цел.

Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат предвидените в закона принудителни административни мерки, една от които е прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство – за срок от 6 месеца до една година – т. 2а, б. “а“, предл. последно на чл. 171 от ЗДвП (редакция, ДВ, бр.2/2018г., в сила от 03.01.2018г.).

В случая ПАМ е наложена за това, че на 11.11.2022 г. жалбоподателят е управлявал МПС, собственост на „Е.“ ЕООД, с чуждестранно свидетелство за управление след изтичане на 3-месечния срок от датата на влизането му в страната съгласно чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. С изтичането на този срок СУМПС, издадено от Обединеното кралство, не представлява валиден документ, удостоверяващ правоспособност за управление на МПС на територията на Република България, поради което е налице управление на МПС от лице без валидно СУМПС.

Принудителните административни мерки са средства на държавна принуда, насочени към предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и към отстраняване на вредните последици от тях. Процесната ПАМ може да се причисли към категорията на преустановителните административни мерки, целта на които е пресичане на закононарушения - в случая прекратяване регистрацията на ППС чрез отнемане на 2 бр. регистрационни табели и отнемане на свидетелството за регистрация на МПС.

С фактическото прилагане на тази мярка собственикът на автомобила се лишава от възможността да се ползва от превозното средство съобразно неговото предназначение. С нея по същество се разпорежда забрана за движение на пътното превозно средство по пътищата, като ограничението рефлектира пряко и непосредствено в правната сфера на собственика на автомобила, поради което именно той е адресат на акта, с който се прилага ПАМ.

Самата норма на чл. 171, т. 2а, б. ”а”, предл. второ от ЗДвП указва, че този вид ПАМ се налага на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.

В случая още при проверката е установено, че управляваният от жалбоподателя автомобил не е негова собственост, а на „Е.“ ЕООД. Следователно неправилно ПАМ е приложена спрямо жалбоподателя и само на това основание тя се явява незаконосъобразна по същество. Без правно значение е обстоятелството, че жалбоподателят е прокурист на “Е.“ ЕООД, тъй като търговското дружество е самостоятелен правен субект и именно то следва да бъде адресат на процесната ПАМ. Липсва законов текст за прилагане на административната мярка спрямо представителите на дружеството в това им качество. Прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговец да управлява предприятието му срещу възнаграждение. Той е служител на дружеството и е различен правен субект от упълномощилия го търговец. В случая не може да се приложи разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, тъй като аналогията и/или разширителното тълкуване са забранени в областта на държавната принуда.

Така, налагайки ПАМ спрямо лице, което не е собственик на автомобила, административният орган се е намесил неправомерно в правната сфера на жалбоподателя, поради което упражнената от него административна принуда се явява недопустима и противоречаща на материалния закон и неговата цел.

По тези съображения оспорената заповед е неправилна и следва да се отмени на основание чл. 146, т. 4 и 5 от АПК, без да се разглеждат останалите възражения в жалбата.

С оглед на изхода по делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право на разноски по делото в размер на 10, 00 лева, представляващи платена държавна такса, които следва да бъдат поети от ОД на МВР – Добрич съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК.

Водим от изложеното, както и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш

И :

ОТМЕНЯ по жалба на М.С.Н. *** заповед за прилагане на ПАМ № 22-1717-000185/11.11.2022 г., издадена от началник сектор към ОД на МВР – Добрич, Първо РУ – Добрич.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Добрич да заплати на

М.С.Н. ***, с ЕГН **********, сумата от 10, 00 лева, сторени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Административен съдия: