Определение № 36548 от 02.09.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36548 гр. София, 02.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110137476 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е Глава XIII ГПК (Общ исков процес)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 221454/24.06.2025 г. от Ш. Н. Е., ЕГН *, гр. София, ул. „Р* срещу Д. П. Й., ЕГН **********, гр.

София, ул. „Р*, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1 000.00 лева (хиляда лева), представляваща сума, получена от ответника, без правно основание, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба (24.06.2025 г.) до окончателното заплащане на сумата.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е превел по банкова сметка на ответника сумата от 1 000 лева на 07.02.2025 г. В основанието за плащане било записано точка. Твърди, че сумата е преведена по погрешка, поради което счита, че ответникът я е получил без правно основание – неоснователно обогатяване.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.

Към исковата молба са представените следните писмени доказателства и доказателствени средства: банково платежно нареждане

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Признава, че е получил сумата. Като основание за получаване на сумата твърди, че ищецът и съпругът на ответника С* са сключили договор за наем. Ответницата била овластена да получи сумата по договора за наем вместо кредитора – съпругът й С*. Твърди, че заплатената сума представлявала наемната цена за декември 2024, януари и февруари 2025, както и дължими разходи за месеците март и април. Твърди, че отдаденият имот е в режим на СИО и отдаването му представлява обикновенна сделка по управление и всеки един от тях е овластен да получи наемната цена, на основание чл.24, ал.2 СК.

1

Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Моли съда да привлече трето лице помагач – съпругът на ответника С*, ЕГН **********, гр. София, ул. „Р*. Като правен интерес счита, че ответницата може да предяви регресен иск срещу него.

Моли да бъдат приети следните пrсмени доказателства и доказателствени средства: Акт за граждански брак, Договор за наем Кореспонденция по плащане

Моли да бъдат допуснати до разпит един свидетел, при режим на довеждане.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от страните, както и материалите по делото, установи следното от фактическа и правна страна:

По процесуалното представителство

Ищецът се представлява от адв. Р. К* Д., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. София, бул. „А*, с надлежно учредена представителна власт за всички инстанции (л.6 от делото).

Ответникът се представлява от адв. С. К. М. и адв. Д*, със съдебен адрес: гр. София, бул. „В* която представителна власт важи само за СРС (л. от делото)

По държавната такса

Материалният интерес е сумата от 1 000 лева, поради което дължимата държавна такса е 50.00 лева. Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК (л.7 от делото)

По редовността на ИМ и доклада

Съдът приема, че на този етап исковата молба е редовна. Съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Ето защо следва да се изготви проект за доклад

Следва да се укаже на ответника, че не сочи доказателства за размера на разноските да са 100 лева, както и че имотът се намира в режим на съпружеска имуществена общност (СИО), на основание чл.146, ал.2 ГПК.

С оглед въведеното основание, че сумата е по договор за плащане, длъжникът по този договор следва да докаже плащането на наемните цени, а не кредиторът факта, че длъжникът не е плащал, тъй като отрицателен факт.

Ето защо следва да се укаже на ищеца, че не сочи доказателства, че е заплащал сумите по наема за месеците декември 2024, януари и февруари 2025, както и разноски и консумативи в размер на 100 лева, за който ответникът твърди, на основание чл.146, ал.2 ГПК.

С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават.

2

Съдът приема, че отговора на исковата молба е нередовен. Въпреки дадените указания в Разпореждането по чл.131 ГПК, ответникът не е представил приложенията по чл.132, т.2 ГПК. Отговорът е подаден по електронен път и не е внесена таксата по чл102з, ал.3 ГПК. Ищецът не е задължителен субект по чл.50, ал.5 ГПК. Самият той е внесъл такса по чл.102з ГПК. При това положение съдът приема, че ответникът е останал отговорен за разноски по делото по чл.77 ГПК, поради което следва да го осъди за сумата в размер на 1.90 лева.

По доказателства

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

По свидетелите

Искането за допускане на свидетели е допустимо, необходимо и относимо. Ето защо искането следва да бъде уважено за допускане на двама свидетели на страната на ответника. На основание чл.158 ГПК следва да се определи краен срок за събиране на доказателства.

С оглед правилната решаване на делото и спазване на императивна правна норма, съдът приема, че следва да задължи страните лично да се явят в открито съдебно заседание, на основание чл.176 ГПК, като при неизпълнение на указанията, съдът приеме, че страната е създала пречки за установяване на иска си/респективно възраженията.

По привличането на третото – лице помагач по чл.219 ГПК В отговора на исковата молба ответникът твърди и представя доказателства че е съпруг на С*. Твърди, че имат общ имот, който е отдаден под наем на ищеца и същият е овластен да получи наема, както по уговорка със съпруга си С*, така и на основание чл.24, ал.2 СК.

Видно от представените по делото книжа, които ответникът представят, ответникът и С* са в граждански брак от 27.08.2025 г. Самият ответникът се позовава, че жилището е в режим на СИО, поради което на основание чл. 24, ал.2 СК всеки един от тях има право да получи дохода от наема. По делото липсват такива доказателства, че имотът е в СИО, но следва да се признае този неизгоден за страна факт. При това положение всичко, което е получено от вещ в режим на СИО е съвместно и на двамата. Съгласно чл.32 СК съпрузите отговорят солидарно и задълженията се поемат от тях двамата. При това положение няма как единият съпруг да води регресен иск срещу другия съпруг, при положение, че твърди, че доходът е получен от отдаване под наем на вещ в режим на СИО и всеки един от тях е овластен по силата на закона да ги получи. Ето защо ответникът няма правен интерес и възможност да предяви такъв иск срещу съпруга си, поради което няма интерес да привлече трето лице – помагач на своя страна. Ето защо искането следва да бъде 3 оставен без уважение.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявения осъдителен иск – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.

С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в за по-късна дата, тъй като определението по чл.220 ГПК подлежи на обжалване. Като първата свободна дата е 03.11.2025 година от 09.00 часа, за която дата да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА Д. П. Й., ЕГН **********, гр. София, ул. „Р* да заплати в полза на бюджета на ВСС по сметка на СРС сумата от 1.90 лева (един лев и деветдесет и стотинки), представляваща дължима и невнесена авансова държавна такса за преписи от отговора на исковата молба по чл.102з, ал.3 4

ГПК, на основание чл.77 ГПК. Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК – Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Производството е образувано по искова молба с вх. № 221454/24.06.2025 г. от Ш. Н.

Е., ЕГН *, гр. София, ул. „Р* срещу Д. П. Й., ЕГН **********, гр. София, ул. „Р*, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1 000.00 лева (хиляда лева), представляваща сума, получена от ответника, без правно основание, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба (24.06.2025 г.) до окончателното заплащане на сумата.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е превел по банкова сметка на ответника сумата от 1 000 лева на 07.02.2025 г. В основанието за плащане било записано точка. Твърди, че сумата е преведена по погрешка, поради което счита, че ответникът я е получил без правно основание – неоснователно обогатяване.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Признава, че е получил сумата.

Като основание за получаване на сумата твърди, че ищецът и съпругът на ответника С* са сключили договор за наем. Ответницата била овластена да получи сумата по договора за наем вместо кредитора – съпругът й С*. Твърди, че заплатената сума представлявала наемната цена за декември 2024, януари и февруари 2025, както и дължими разходи за месеците март и април. Твърди, че отдаденият имот е в режим на СИО и отдаването му представлява обикновенна сделка по управление и всеки един от тях е овластен да получи наемната цена, на основание чл.24, ал.2 СК.

Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:

Осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1 000.00 лева (хиляда лева), представляваща сума, получена от ответника, без правно основание, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба (24.06.2025 г.) до окончателното заплащане на сумата.