Решение № 2483 от 22.11.2024, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2483 гр. Бургас, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20232120105768 по описа за 2023 година

Делото е образувано по повод исковата молба на НАП – София, представлявана от гл. публичен изпълнител Р. В. Н., Дирекция „Събиране“ в ТД – София, против „Еко Фууд 2000“ ЕООД, ЕИК 130850710, със седалище гр. София, и П. К. П. и А. В. П., двамата от гр. С.З., с която претендира да бъде обявена за недействителна по отношение на ищеца сделката, сключена с Нотариален акт № **/*** год., том ***, peг. № ***, н. д. № ***/2018 год. на нотариус peг. № ***, по силата на която ответното ЕООД е продало на ответниците-физически лица следния свой недвижим имот:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***; адрес – гр. Ч., ***, със застроена площ на обекта – 39.99 кв. м., който съгласно Схема № 15-904321 от 04.12.2018 г. на СГКК Бургас представлява самостоятелен обект във вилно селище – база за отдих, с търговско наименование „***”, изграден в поземлен имот с идентификатор ***, заедно с припадащите се за обекта съответни идеални части от общите части на сградата и припадащите се съответни идеални части от правото на строеж върху поземления имот, за сумата от 10 000 евро, тъй като даденото значително надхвърля по стойност полученото, а сделката е сключена при наличие на непогасени публични задължения на продавача-ЕООД, на основание чл. 216, ал. 1, т. 2, ДОПК.

В условие на евентуалност – при отхвърляне на претенцията на предявеното първо основание, НАП моли да бъде разгледан и уважен искът й с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4, ДОПК – за обявяване относителната 1 недействителност на процесната сделка, сключена с намерение да се увреди публичният взискател.

Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22220518006201-020-001/11.10.2018 год. е образувано ревизионно производство по отношение на ответника „Еко Фууд 2000“ ЕООД, ЕИК 130850710, приключило с издаването на Ревизионен акт № Р-22220518006201-091-001/2019 год., установило задължение в размер 538 329,16 лева и лихви за просрочие в размер от 92 507,46 лева; с Нотариален акт № **, том ***, peг. № ***, н. д. № ***/2018 год. на нотариус с peг. № *** ответното ЕООД е продало на ответниците П. П. и А. П. единствения си собствен недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***; адрес: гр. Ч., ***, със застроена площ от 39.99 кв. м., ведно със съответните прилежащи части; съгласно чл.

216, ал. 1, т. 4, ДОПК, недействителни по отношение на Държавата са сделки или действия, с намерение да се увредят публичните взискатели, които са сключени след датата на деклариране или на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения; процесната сделка е недействителна по отношение на Държавата, защото е сключена след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, в резултат на която са установени публични задължения в особено големи размери, и е извършена е във вреда на публичния взискател, в лицето на НАП; намерението да бъде увреден публичният взискател се установява от факта на съзнателното подписване на декларация с невярно съдържание от представляващия ответното ЕООД, съгласно чл. 264, ал. 1, ДОПК, че дружеството няма непогасени публични задължения – по това време на дружеството е била връчена заповедта за възлагане на ревизия, но продавачът е прехвърлил имуществото си и по този начин лишава Държавата от възможността да се удовлетвори за вземането си; с продажбата на недвижимия имот длъжникът е намалил имуществото си, а към момента на подаване на исковата молба задълженията, установени с ревизионния акт, не са погасени; задълженото лице не е предложило начин за погасяване на задълженията, нито е предложено годно обезпечение; към 25.09.2023 год. общите задължения на дружеството възлизат на общо 875 246,49 лева; направено е пълно проучване на имущественото му състояние, в резултат на което публичният изпълнител е 2 констатирал, че дружеството не разполага с достатъчно активи, към които да бъде насочено принудително изпълнение; намерението за увреждане е мисъл и желание да се направи нещо във вреда на кредитора, т. е. съзнание, че със съответния правен акт се уврежда кредиторът, в случая – като се намалява имуществото на длъжника, служещо за удовлетворяване вземанията на кредитора; имотът е продаден на значително по-ниска цена в полза на свързано с дружеството лице; ответниците П. П. и А. П. са купили имота за 10 000 евро, а същият е придобит от продавача-ЕООД през 2010 год. за сумата от 52 146,66 лева, т. е. стойността на даденото от „Еко Фууд 2000“ ЕООД е значително по-висока от стойността на полученото; налице са предпоставките на чл. 216, ал. 1, т. 2 и 4, ДОПК.

Съдът намира предявения иск за допустим; предявеното първо правно основание е чл. 216, ал. 1, т. 2, ДОПК във вр. с чл. 135, ЗЗД, а второто, евентуално основание – чл.264, ал. 1, т. 4, ДОПК.

Ответното ЕООД – продавач по процесната сделка, не е представило отговор по чл. 131, ГПК, не е изразило становище по делото; не е ангажирало доказателства.

Ответниците-физически лица са оспорили иска, изложили са следните фактически и правни твърдения: не са налице елементите от фактическите състави на чл. 216, ал. 1, т. 2 и 4, ДОПК; двамата ответници са купили имота чрез агенция за недвижими имоти, която е обявила продажбата му през лятото на 2018 год., на малко по-висока от заплатената по договора цена, която в хода на проведените преговори е била намалена поради недоброто състояние на имота; обектът представлява студио, чиято полезна площ е много по-малка от посочената застроена площ от 39.99 кв. м.; състоянието на имота към момента на огледа и към момента на придобиването му от ответниците П. е било незадоволително, което не е позволявало той да бъде ползван по предназначение незабавно след покупката му – нуждаел се е от значителен ремонт; в продължителен период от време той е бил необитаем и неползван; имотът многократно е бил наводняван, последица от неотстранено пропукване на плочата на терасата на горния етаж, а влагата е компрометирали мазилката по стените, тавана и пода; керамичните плочки на пода на терасата са били надигнати; част от вътрешната ел. инсталация не е била завършена; от изхода за мръсна вода е имало теч; изградената ел. инсталация не е работила заради теча, а дефектно-токовата защита е била задействана; бойлерът в банята е бил с пробит казан и с теч на вода при отворен кран към него; през зимния период сградата не е била поддържана; достъпът до имота е бил ограничаван, поради което влагата и непочистваните площи от сняг, вода, листа и др. отпадъци са допринасяли за нейното рушене; пазарната стойност на имота е била изключително ниска; след продължителни преговори с продавача цената е определена в размер на 10 000 евро, която е 3 съответствала на състоянието на имота; сделката е сключена с упълномощено от продавача лице, което е станало на посочената в нотариалния акт дата, т. е. непосредствено след снабдяването с необходимите за целта документи за изповядване на нотариалния акт; заплатената цена съответства на състоянието на имота и представлява действителната пазарна цена към момента на неговото закупуване; продавачът не е действал с намерение и не е обективирал пред купувачите намерение или воля да увреди фиска, за което свидетелстват съдържащите се в нотариалния акт изявления в подобен смисъл, включително поетата отговорност да заплати неустойка в размер на пазарната цена на имота при евентуално съдебно отстранение; към момента на придобиване на имота от страна на продавача пазарните цени са били много по-високи от цените, действащи през 2018 год., а и платената от ответниците цена е значително по-висока от данъчната оценка на имота.

Ответниците-физически лица са направили доказателствени искания; молят за присъждане на направените по делото разноски.

Ответниците-физически лица са въвели възражение срещу неясната материално-правна активна легитимация на ищеца. По това възражение съдът се е произнесъл с Определение № 1536/08.03.2024 год., с което е приел, че ищец по спора е НАП – София. Надлежната легитимация на НАП като носител на правото на иск по чл. 216, ал. 2 във вр. с ал. 1, ДОПК е възприета и в практиката на ВКС, съгл. Решение № 87/04.07.2024 год. по к. търг. д. № 2311/2022 год. на I ТО на ВКС.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на представените доказателства, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства, че със заповед от 11.10.2018 год. на НАП – ТД-София, изменена със заповеди от 14.01. и 18.02.2019 год., е възложено извършването на ревизия на ответника „Еко Фууд 2000“ ЕООД. Видно от представената разписка, заповедта за възлагане на ревизия е връчена по електронен ред на проверяваното дружество на 19.10.2018 год.

Ревизията е завършила със съставяне на ревизионен доклад от 29.03.2019 год., в който са посочени дължимите суми за невнесен ДДС – главница и лихви; съставен е Ревизионен акт № Р-22220518006206-911/03.05.2019 год., връчен на проверяваното търговско дружество на 07.05.2019 год.

На 07.12.2018 год. между ответниците, с Нотариален акт № **, н. д. № ***/2018 год. на нотариус рег. № ***, е бил сключен процесният договор, по силата на който „Еко Фууд 2000“ ЕООД е продало на А. и П. П. собствения си недвижим имот – апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 39.99 кв. м., за сумата от 10 000 евро, платена от купувачите по банков път.

4

Според показанията на свидетеля Г. Г., *** на купувача П. П., който посетил имота след сключване на процесната сделка, обектът бил в много лошо техническо състояние – с напукани плочки в банята, без кухненско обзавеждане, със следи от теч по тавана и с компрометирана настилка на терасата; сградата, в която бил разположен, представлявала хотел за сезонно ползване, с неподдържан басейн и с липсваща в района пречиствателна станция.

Според свидетеля К. Д., процесното студио било обявено за продажба в интернет в началото на 2018 год., с първоначална цена от 20 000 евро, която продавачът-ЕООД постепенно намалил, тъй като към имота – необзаведен и в лошо състояние, липсвал интерес.

По делото са изготвени и приети основно и допълнително експертни заключения, които съдът цени като компетентни и безпристрастни. Вещото лице е установило, че пазарната стойност на продадения обект към момента на процесната сделка, при съобразяване с техническото му състояние и липсата на кухненско обзавеждане, възлиза на 21 054 лева.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира иска, предявен на избраното първо правно основание – чл. 216, ал. 1, т. 2, ДОПК – за неоснователен. Уважаването на претенцията на това основание изисква провеждане на главно и пълно доказване на кумулативните предпоставки на следния фактически състав: заповед на ищеца за възлагане на ревизия на ответното ЕООД, която е връчена на проверявания субект; установени в резултат на ревизията публични задължения на ревизираното дружество; сключена от проверяваното лице след датата на връчване на заповедта възмездна сделка с имуществени права; съществено несъответствие между стойността на продаденото и на полученото. Съдът счита, че в настоящия казус е доказано наличието на посочените елементи на фактическия състав, с изключение на последния – съществено несъответствие между престациите по процесния договор, а това обстоятелство всъщност е и единственият спорен въпрос в производството. В разглеждания казус тази предпоставка не е налице, тъй като пазарната стойност на продадения недвижим имот – студио, установена от вещото лице на 21 054 лева, не надхвърля значително получената от продавача цена от 19 558,30 лева (равностойност на 10 000 евро). Нито в действащото законодателство, нито в съдебната практика е въведена конкретна мярка за преценка за определяне значителното несъответствие между даденото и полученото, като за това обстоятелство следва да се извършва конкретна преценка – вж. Решение № 107 от 14.11.2011 год. по търг. д. № 742/2010 год. на I ТО на ВКС. Настоящият съдебен състав счита, че в разглеждания казус разликата в престациите от 1495,70 лева не може да бъде приета за съществено несъответствие. Делото не съдържа доказателства, че цената е целенасочено занижена, нито че пазарната среда е позволявала продавачът да получи значително по-висока цена за предлагания имот, поради което съдът приема, че не е налице визираното в законовата норма несъответствие. Предвид изложеното, претенцията с правно 5 основание чл. 216, ал. 1, т. 2, ДОПК следва да бъде отхвърлена.