Решение № 39 от 17.01.2022, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 3317/2021
- Вид
- Решение № 39
- Подписан
- 17.01.2022
- Състав
- Борислава Петрова Борисова-Здравкова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 429, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 116, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 138 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 141 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 142 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 148 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 39 гр. Перник, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20211720103317 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от ИВ. Й. М., ЕГН **********, с адрес:
*****, срещу „ОТП Факторинг България“ АД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет. 2, искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника принудително изпълнение поради погасяване по давност на следните вземания: сумата 11463,06 лв. – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 04.07.2007 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и К.Б.К., ведно със законната лихва върху главницата от 11463,06 лв., считано от 21.04.2011 г. до окончателното й изплащане, сумата 2740,38 лв. – лихва за забава за периода 13.02.2010 г. – 19.04.2011 г., сумата 289,07 лв. - държавна такса, и сумата 534,07 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за които суми в полза на „Банка ДСК“ АД на 21.04.2011 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2535 по описа за 2011 г. на Районен съд – Перник и образувано изп.д. № 653/2011 г. на ЧСИ Анелия Василева, с район на действие ОС-Перник.
В исковата молба се излага, че за горепосочените вземания на 21.04.2011 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2535 по описа за 2011 г. на Районен съд – Перник в полза на „Банка ДСК“ ЕАД срещу кредитополучателя К.Б.К. и поръчителите Р.А.И. и ИВ. Й. М., въз основа на който е образувано изп. д. № 653/2013 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева с район на действие Окръжен съд – Перник, по което впоследствие ответникът е конституиран като взискател. Твърди, че след приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС спрямо длъжника К.Б.К. не са извършвани изпълнителни действия, поради което давностният срок за вземанията е 1 изтекъл. Сочи, че съгласно чл. 138 ЗЗД отговорността на поръчителя произтича от друго правоотношение, по силата на което поръчителят се е съгласил да отговаря към кредитора за чуждо задължение, поради което тя е акцесорна и изцяло обусловена от съществуване на задължението, което обезпечава. С оглед изложеното, счита, че с погасяване по давност на вземанията на кредитора спрямо длъжника по договора за кредит е погасено и вземането му спрямо ищеца като поръчител, за което извежда аргументи от разпоредбите на чл. 142 и чл.
146, ал. 3 ЗЗД. Моли за уважаване на предявения иск и осъждане на ответника да заплати разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ОТП Факторинг България“ АД, чрез пълномощника му юрк. Молласали, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Сочи, че с влизане в сила на заповедта за изпълнение е започнала да тече нова 5-годишна давност, която е прекъсната с подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело на 20.06.2011 г., доколкото в нея кредиторът е посочил конкретен изпълнителен способ и е прекъсвана многократно с извършваните изпълнителни действия съобразно постановките на ТР № 2//26.06.2015 г. Сочи, че погасяването на възможността вземането да бъде принудително реализирано спрямо главния длъжник няма за последица освобождаване на поръчителя от отговорност, тъй като той е задължен солидарно с главния длъжник. Навежда аргумент, че поръчителството се погасява на основание чл. 146, ал. 3 ЗЗД, когато поради виновни действия поръчителят не може да встъпи в правата му и съответно не би могъл да получи удовлетворение от длъжника, като невъзможността за суброгиране на поръчителя в правата на удовлетворения кредитор трябва да е окончателно настъпила. Сочи, че бездействието на кредитора по отношение на един от длъжниците, водещо до приложение на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, не съставлява виновно поведение на кредитора, което да препятства възможността за суброгация в правото на принудително изпълнение. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски за производството по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Видно от Заповед № 2162/21.04.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК по ч.гр.д. № 2535/2011 г. на РС-Перник и изпълнителен лист от 21.04.2011 г. на РС – Перник, че К.Б.К., ЕГН **********, в качеството на длъжник, Р.А.И., ЕГН **********, и И.Й. М., ЕГН **********, в качеството на поръчители, са осъдени да заплатят на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, сумата 11463,06 лв. – главница по Договор за кредит за текущо потребеление от 04.07.2007 г., сумата 2740,38 лв. – представляваща лихва за забава за периода от 13.02.2010 г. – 19.04.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата 11463,06 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 20.04.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 289,07 лв. – държавна такса и сумата 534,07 лв. юрисконултско възнаграждение.
От приложения препис на изп.д. № 653/2011 г. на ЧСИ Анелия Василева, постъпил по 2 електронен път, се установява, че е образувано по молба с вх. № 20.06.2011 г. от „Банка ДСК“ ЕАД срещу К.Б.К., ЕГН **********, Р.А.И., ЕГН **********, и И.Й. М., ЕГН **********, към която е приложен препис от изпълнителния лист от 21.04.2011 г. по ч.гр.д.
№ 2535/2011 г. на РС-Перник. С молбата е отправено искане за извършване на справки в НАП и КАТ относно притежавани от длъжниците МПС и движими вещи, налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, запор върху МПС, опис и продажба на движими вещи, и на основание чл. 18 от ЗЧСИ е възложено на съдебния изпълнител да определи подходящ способ за изпълнение.
С резолюция на съдебния изпълнител от 20.06.2011 г. е разпоредено да се образува изпълнително дело и уведоми НАП, наложен е запор върху трудовото възнаграждение на длъжниците К.Б. и И.М., за което да им се изпратят съобщения, както и покани за добрроволно изпълнение до длъжниците и съобщение до взискателя за дължимите такси.
На 22.06.2011 г. са изпратени съобщения до ТД на НАП за предоставяне на информация за публичните задължения на длъжниците, запорни съобщения до „ТерсМошино“ за наложения запор върху трудовите възнаграждения на К.Б. и И.М., получени от третото лице на 27.06.2011 г., и покани за доброволно изпълнение до длъжниците, връчени на Р.И. и на И.М. по реда на чл. 47 ГПК на 13.08.2011 г. и 23.08.2011 г. с изтичане на двуседмичния срок от залепяне на уведомленията /извършено съответно на 29.07.2011 г. и на 08.08.2011 г./, а на длъжника К.Б. на 24.08.2011 г.
На 16.11.2011 г. е изпратено запорно съобщение до „Симинвест“ ООД за налагане запор върху трудовото възнаграждение на И.Й. М., получено от третото лице на 09.12.2011 г.
С молба с вх.рег. № 1650/06.02.2012 г. взискателят е направил искане за изпращане на напомнителни писма до работодателите на К.Б. и И.М. за наложените запори.
С молба с вх.рег. № 2394/20.02.2012 г. взискателят „Банка ДСК“ ЕАД е уведомил съдебния изпълнител, че вземането по изпълнителното дело е продадено с договор за цесия.
С молба с вх.рег. № 2394/20.02.2012 г. ответниикът „ОТП факторинг България“ ЕООД е уведомил съдебния изпълнител, че е придобил вземането на „БАНКА ДСК“ ЕАД срещу длъжниците по изпълнителното дело, поради което моли да бъде конституиран като взискател по делото и събраните суми да бъдат преведени по посочената в молбата банкова сметка.
С молба с вх.рег. № 6873/30.07.2013 г. ответникът „ОТП факторинг България“ ЕООД отново е уведомил съдебния изпълнител за сключения договор за цесия и отправил искане за конституирането му като взискател.
От представените преводни нареждания се установява, че съдебният изпълнител е наредил по сметката на ответника следните суми: на 04.07.2012 г. - сумата 880,00 лв., на 04.09.2012 г. – 88,00 лв., на 14.01.2013 г. – сумата 362,14 лв., на 04.06.2013 г. – сумата 222,40 лв., на 07.10.2013 г. – сумата 231,80 лв., на 01.12.2014 г. – сумата 231,80 лв., на 20.02.2015 г.
– сумата 149,45 лв., на 26.03.2015 г. – сумата 49,87 лв., на 22.04.2015 г. - сумата 49,87 лв., на 3
25.05.2015 г. – сумата 49,87 лв., на 29.06.2015 г. – сумата 43,87 лв., на 22.07.2015 г. – сумата 49,87 лв., на 21.08.2015 г. - сумата 49,87 лв., на 25.09.2015 г. - сумата 49,87 лв., на 22.10.2015 г. - сумата 43,87 лв., на 19.11.2015 г. - сумата 49,87 лв., на 04.01.2016 г. - сумата 50,17 лв., на 03.02.2016 г. - сумата 50,17 лв., на 10.03.2016 г. – сумата 45,78 лв., на 01.04.2016 г. - сумата 51,78 лв., на 10.05.2018 г. – сумата 45,78 лв., на 10.06.2016 г. – сумата 51,78 лв., на 07.07.2016 г. – сумата 45,78 лв., на 12.08.2016 г. – сумата 51,78 лв., на 02.09.2016 г. – сумата 51,78 лв., на 25.10.2016 г. – сумата 45,78 лв., на 17.11.2016 г. – сумата 45,78 лв., на 09.12.2016 г. – сумата 46,10 лв, на 06.01.2017 г. – сумата 46,10 лв., на 21.02.2017 г. – сумата 46,10 лв., на 22.03.2017 г. – сумата 45,82 лв., на 25.04.2017 г. – сумата 45,82 лв., на 20.05.2017 г. - сумата 45,82 лв., на 21.06.2017 г. - сумата 45,82 лв., на 12.09.2017 г. – сумата 24,99 лв., на 12.09.2017 г. – сумата 45,82 лв., на 20.09.2017 г. – сумата 24,99 лв., на 09.11.2017 г. – сумата 18,99 лв., на 02.01.2018 г. – сумата 24,99 лв., на 04.01.2018 г. – сумата 25,15 лв., на 15.02.2018 г. – сумата 19,15 лв., на 21.03.2018 г. - сумата 25,15 лв., на 13.04.2018 г. –сумата 24,72 лв., на 18.05.2018 г. – сумата 20,00 лв., на 04.07.2018 г. – сумата 47,94 лв., на 10.07.2018 г. – сумата 25,97 лв., на 26.09..2018 г. – сумата 25,97 лв., на 16.10.2018 г. – сумата 19,97 лв., на 06.12.2018 г. – сумата 47,94 лв., на 28.03.2019 г. – сумата 48,28 лв., на 18.04.2019 г. – сумата 48,28 лв., на 23.05.2019 г. – сумата 48,28 лв., на 15.08.2019 г. – сумата 55,32 лв., на 07.10.2019 г. – сумата 62,36 лв., на 05.11.2019 г. – сумата 33,18 лв., на 12.12.2019 г., - сумата 33,18 лв., на 18.12.2019 г. – сумата 27,18 лв.
Върху изпълнителния лист са налице удостоверявания освен за посочените по-горе, но и за следните плащания: на 10.03.2014 г. – сумата 233,69 лв., на 11.01.2021 г. – сумата 69,16 лв., на 15.02.2021 г. – сумата 33,58 лв., на 29.03.2021 г. – сумата 32,00 лв., на 28.05.2021 г. – сумата 90,00 лв., на 09.08.2021 г. – сумата 32,00 ля., и на 04.10.2021 г. – сумата 90,00 лв.
По настоящото дело е приложена молба от 17.12.2019 г. от ищеца, с която признава вземането и прави предложение до ответника за сключване на спораузмение за погасяване на дълга.
С молба от 15.06.2020 г. ищецът е отправил искане до съдебния изпълнител за разсрочване на задължението от 15000,00 лв.
С моба от 11.09.2020 г. взискателят е отправил искане до съдебния изпълнител за извършване на опис на движими вещи на длъжника И. М, извършване на опис в регистъра на банковите сметки и сейфове и в случай, че се установят новооткрити банкови сметки на И.М., да се наложи запор върху тях, както и извършване на справка за декларирани данни по ЗМДТ от И.М. и в случай на установяване на движимо или недвижимо имущество, да бъде наложен запор, съответно възбрана върху тях.
С резолюция от 23.11.2020 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника И.М. и са изпратени запорни съобщения до „БАНКА ДСК“ АД и „ОББ“ АД за налагане на запор върху банковите му сметки, получено от „БАНКА ДСК“ АД на 22.11.2020 г. и от „ОББ“ АД на 01.12.2020 г.
С писмо от 01.12.2020 „ОББ“ АД е уведомило съдебния изпълнител, че запорът е наложен по разплащателната сметка на длъжника.
4
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че са погасени по давност вземанията по изпълнителен лист, за събирането на които е образувано изпълнително дело.