Решение № 1963 от 01.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1963 гр. София, 01.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20211110217072 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 21-4332016614 от 12.08.2021 г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 515/14.05.2018 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на СТ. Г. СТ. с ЕГН:********** му е наложено административно наказание парична глоба в размер на 200.00 лева за извършено административно нарушение по чл.48 от ЗДвП вр. чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП.

В жалбата на жалбоподателя срещу процесното НП се излагат подробни съображения против атакувания санкционен акт. Твърди се, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения. Релевират се подробни доводи и съображения за липсата на административни нарушения.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява.

Представлява се от надлежен процесуален представител, който релевира доводи в подкрепа на изложеното от въззивната жалба. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Не се релевират доказателствени искания. Не се претендират разноски.

Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

I . Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с 1 обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

В гр.София съществува Т-образно кръстовище между ул. „Хенри Ибсен“ и ул. „Луи Айер“. Само на това кръстовище е имало пътни знаци и светофарна уредба към 29.07.2021 г. При движението на МПС в дясното платно на ул. „Хенри Ибсен“, можело да се завие на дясно през Т-образното кръстовище между ул. „Хенри Ибсен“ и ул. „Луи Айер“, за да се продължи направо в дясната лента на движение на ул. „Луи Айер“. На разстояние от около 25-30 метра след и от извършване на десния завой на Т-образното кръстовище между ул. „Хенри Ибсен“ и ул. „Луи Айер“, за да се продължи направо по ул. „Луи Айер“, имало пресечка на пътно платно на улица „Силиврия“ с ул. „Луи Айер“. Тази пресечка оформяла друго по-малко Тобразно кръстовище. Движещите се МПС в дясната лента на ул. „Силиврия“, можели на Т-образното кръстовище между ул. „Силиврия“ и ул. „Луи Айер“ да се включат с ляв завой в дясното платно на ул. „Луи Айер“ по посоката на движение, за да се продължи направо в посока за преминаване през другото Т-образно кръстовище между ул. „Хенри Ибсен“ и ул. „Луи Айер“. Дясното платно на ул. „Луи Айер“ се раздвоявало в две десни ленти в рамките на разстоянието между Т-образното кръстовище на ул. „Хенри Ибсен“ и ул.

„Луи Айер“ и между Т-бразното кръстовище между ул. „Силиврия“ и ул.

„Луи Айер“. Кръстовището между ул. „Силиврия“ и ул. „Луи Айер“ е било нерегулирано с пътни знаци и светофарна уредба. Нямало е поставени знаци „Стоп“ или Б1 към 29.07.2021 г.

Жалбоподателят СТ. Г. СТ. е правоспособен водач на МПС. Ползва и управлява лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***.

Свидетелят Д.Н. е правоспособен водач на МПС и правоуправлява лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ****.

Жалбоподателят С. управлявал лекия си автомобил „Опел Астра“ с рег.

№ *** на 29.07.2021 г., около 10.45 часа. Движел се в права посока по дясната лента на ул. „Хенри Ибсен. Стигнал Т-образното кръстовище между ул.

„Хенри Ибсен“ и ул. „Луи Айер“. Спрял на кръстовището. След светване на зелен светофар на това кръстовище, направил десен завой с МПС на кръстовището между ул. „Хенри Ибсен“ и ул. „Луи Айер“ (като само на това кръстовище е имало пътни знаци и светофарна уредба към 29.07.2021 г.), за да продължи направо по ул. „Луи Айер. Жалбоподателят С. продължил по ул.

„Луи Айер“, като карал със скорост в порядъка на 30.00 км/ч. Изминал разстояние от около 25-35 метра. Продължавайки напред с тази скорост и в рамките посоченото изминато разстояние, пред него от дясната му страна по посоката му на движение имал друг спрял лек автомобил, пристроил се да 2 извърши ляв завой. Този автомобил бил на свидетеля Д. Н. Г. - МПС „Ситроен Берлинго“ с рег. № ****. Автомобилът на свидетеля Г. се движел по ул. „Силиврия“. Искал да извърши ляв завой на Т-бразното кръстовище между ул. „Силиврия“ и ул. „Луи Айер“, за да продължи направо по ул. „Луи Айер“ в посока преминаване през другото Т-образно кръстовище между ул.

„Луи Айер“ и ул. „Хенри Ибсен“, за да продължи по ул. „Хенри Ибсен“.

Преди да навлезе в кръстовището между ул. „Силиврия“ и ул. „Луи Айер“, свидетелят Г. видял, че движещият се по дясната лента на ул. „Луи Айер“ товарен автомобил (камион) спрял, за да пропусне автомобила на свидетеля Г., който искал да се включи с ляв завой, преминавайки през Т-образното кръстовище между ул. „Силиврия“ и ул. „Луи Айер“ в раздвоящото се в рамките на това кръстовище в две ленти от дясното платно на движение на ул. „Луи Айер“. Свидетелят Г. възприел на мястото, където се намирал с автомобил си, движещият се автомобил на жалбоподателя С., който се движел със скорост от около 30.00 км/ч. Последвало ПТП между двата автомобила „Опел Астра“ с рег. № *** и „Ситроен Берлинго“ с рег. № ****.

След ПТП, двата автомобила, по които имало щети, били преместени, за да не пречат на останалите участници в движението. На местопроизшествието пристигнали свидетелите от СДВР-ОПП ИВ. Н. Ц. и Г. С. П.. Двамата водачи на двете МПС съставили всеки поотделно писмени декларации за ПТП. Бил съставен констативен протокол и скица на ПТП.

Въз основа на АУАН № серия GA 439786/29.07.2021 г. срещу жалбоподателя С. е постановено от АНО и НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 21-4332-016614 от 12.08.2021 г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 515/14.05.2018 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на СТ. Г. СТ. с ЕГН:********** му е наложено административно наказание парична глоба в размер на 200.00 лева за извършено административно нарушение по чл.48 от ЗДвП вр. чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото писмени доказателства. Изложената фактическа обстановка се допълва и от показанията на свидетелите от ИВ. Н. Ц. и Г. С. П. – мл.автоконтрольори от СДВР-ОПП, както и от показанията на свидетеля Д. Н. Г. въз основа на които е издадено обжалваното НП, които съдът кредитира изцяло, като корелиращи на изложената фактическа обстановка и на останалия доказателствен материал като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със 3 способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време.

При анализа на доказателствената съвкупност съдът кредитира изцяло представените от Столична община транспортни схеми и доказателства за наличие на светофарна уредба. Тези доказателства са официални удостоверителни документи, издадени от длъжностни лица в изпълнение на техните административни задължения по служба. Според тези доказателства на Столична община се установява, че само на Т-образното кръстовище между ул. „Хенри Ибсен“ и ул. „Луи Айер“ е имало пътни знаци и светофарна уредба, като според показанията на свидетелите Ц., П. и Г. те са съществували и към 29.07.2021г., но само за това кръстовище. Съдът кредитира показанията на свидетелите Ц., П. и Г. и транспортните схеми на Столична община като взаимодопълващи се, покрепящи се и корелиращи помежду си и въз основа на тях приема за доказано, че към 29.07.2021 г. не е имало пътни знаци и/или светофарна уредба на по-малкото Т-образно кръстовище между ул.

„Силиврия“ и ул. „Луи Айер“. Съдът счита че това кръстовище е изначално нерегулирано с пътни знаци и светофарна уредба. Свидетелите Ц., П. и Г. са преки очевидци, че това Т-образно кръстовище не било регулирано с пътни знаци и/или светогарна уердба. Нямало е поставени знаци „Стоп“ или Б1 към 29.07.2021 г., независимо от това, че след датата на ПТП от 29.07.2021 г. по иницатива на жалбоподателя с негова намеса Столична община е поставила, в последствие съответен пътен знак на по-малкото Т-образно кръстовище между ул. „Силиврия“ и ул. „Луи Айер“. Нещо повече, жалбоподателят С. посочва в писмена декларация от 29.07.2021 г. е карал автомобила си на трета предавка с 30 км/ч и че липсват пътен знак/знаци на по-малкото Т-образно кръстовище между ул. „Силиврия“ и ул. „Луи Айер“. Жалбоподателят С. посочва в декларацията си от 29.07.2021 г., че след като направил завоя на Тобразно кръстовище между ул. „Хенри Ибсен“ и ул. „Луи Айер“ се е движел по ул. „Луи Айер“ като път без предимство в посока с Т-образно кръстовище между ул. „Силиврия“ и ул. „Луи Айер“. Обстоятелствата от декларацията на свидетеля С. от 29.07.2021 г. се потвърждават изцяло от показанията на свидетеля Г. и от съставения от същия писмена декларация със схемата в нея.

Съдът намира, че свидетеля Г. е пряк очевидец и основен свидетел по делото.

Показанията му са детайлни, пълни, точни, последователни, логични, достоверни, хармонични и кореспондиращи изцяло на данните от транспортните схеми на Столична община, двете декларации за ПТП от 29.07.2021 г., схемата на ПТП съставена от 29.07.2021 г. от свидетеля П. и на показанията на свидетелите П. и Ц.. Свидетелите П. и Ц. не са преки очевидци на ПТП, но пресъздават в показанията си разказаните им от свидетеля Г. обстоятелства и обстоятелствата от двете декларации на водачите на ПТП от 4

29.07.2021 г. Свидетелите П. и Ц. са преки очевидци, като независими безпристрастни свидетели, че към 29.07.2021 г. не е имало пътни знаци и/или светофарна уредба на по-малкото Т-образно кръстовище между ул.

„Силиврия“ и ул. „Луи Айер“. Показанията са им логични и кореспондират изцяло на показанията на свидетеля Генчев, но и на фактите, отразени в декларацията от 29.07.2021 г. на жалбоподателя С.. Позоваването на жалбоподателя С. на неизпълнението на задълженията на Столична община да регулира с пътен знак процесното Т-образно кръстовище между ул.

„Силиврия“ и ул. „Луи Айер“, не води до освобождаването му от отговорност, след като е знаел правилото на чл.48 от ЗДвП. Съдът не кредитира представените снимки на л.59-л.72 от СП, като неотносими към предмета на доказване, тъй като визиализиращите се в тях пътни платна и улици могат да бъдат част от всяка улица на територията на гр.София.