Решение № 942 от 25.07.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 942 гр. Варна, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20233100501524 по описа за 2023 година

Производството по делото е по Глава 39 от ГПК, с правно основание чл.435 ал.2 ГПК, и е образувано по жалба от С. Й. Р., ЕГН **********, чрез адв.Х.

Д. срещу действията на ЧСИ И.Станчева, рег.№ 712 - насочване на изпълнението върху 1/6 ид.част от ПИ № *** в град Белослав, ***, с площ от 379 кв.м. , заедно с еднофамилна жилищна сграда.

В жалбата, която е насочена против изпълнителното действие се обръща внимание, че имота, ведно със сградата в него се явява несеквестируем.В тази връзка молят описа да бъде отменен, като бъде съдебно признато, че имота е несеквестируем.

Против жалбата е постъпил отговор от страна на Взискателя, в лицето на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез ю.к.Й.а, с които се настоява съдът да отхвърли жалбата.

В мотивите си ЧСИ И.Станчева сочи, че жалбата се явява изцяло неоснователна, т.к. е налице и друго жилище на молителя.

След като се запозна с жалбата, съдът приема, че е неоснователна, и съображенията са следните:

По молба на взискателя – „ЕОС Матрикс“ ЕООД, на базата на изп.лист по Гр.дело № 20322/2010 година е издаден ИЛ против длъжниците, за посочената в него сума от 4 755.94лева – Главница по Договор за кредит; сумата от 844.36 лева такса закъснение; и сумата от 522.88 лева – разноски.

На Длъжниците са били връчени ПДИ, като са предприети и действия по проверка на техни банкови сметки.От приложените материали става ясно, че суми за уреждане на задължението не са постъпили.

1

Видно е от приложените по делото документи, че Длъжника Р. е собственик на 1/6 ид. част от процесния имот, находящ се на ул.“Кокиче“ № 1 в град Белослав; декларирал е също така 1/6 ид.част от имот на ул.“Еделвайс“ № 15 – сграда и земя, както и в село Въглен, ул.Рила 2 – сграда и земя.

Жалбата е неоснователна!

По смисъла на ТР № 2 от 2015 година на ВКС, длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вземането, върху което е насочено изпълнението до изтичането на едноседмичния срок от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху което не се допуска принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху частично несеквестируемо вземане - от узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител или отказва да плати на длъжника поради наложения запор.

Съгласно дадените в ТР 2 от 2015 година разяснения, насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават.Отделното обжалване на тези действия не е допустимо.Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това: отменя наложения запор върху несеквестируеми потребими вещи, върху изцяло несеквестируемо вземане (като указва за кои кредиторови вземания важи тя) или указва, как се определя секвестируемата част при частична несеквестируемост, без да отменя запора; отменя постановлението за назначаване на пазач или насрочването на публична продан на несеквестируема непотребима вещ.

В конкретния случай обаче се атакува изпълнително действие – опис върху 1/6 ид.част от ПИ № *** в град Белослав, ***, с площ от 379 кв.м., заедно с еднофамилна жилищна сграда, със съображения 2 за несеквестируемост.Следователно, макар съобразно ТР № 2 от 2015 година жалбата да се явява процесуално допустима, то тя е неоснователна и това е така, т.к., е видно, че освен описания имот, Длъжника разполага и с други такива- декларирал е също така 1/6 ид.част от имот на ул.“Еделвайс“ № 15 – сграда и земя, както и в село Въглен, ул.Рила 2 – сграда и земя.Няма данни по делото до момента, описаните по горе имоти да са били отчуждени преди това, за да бъде изпълнена хипотезата на чл.444 т.7 от ГПК.Неоснователността на жалбата обуславя и неоснователност на искането за спиране на изпълнителния процес.

Предвид изложеното и на основание чл.437 ал.2 от ГПК, съдът, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА действията на ЧСИ Ил.Станчева, рег. № 712, по изп.дело 493/2019 година по повод извършването на опис върху 1/6 ид.част от ПИ № *** в град Белослав, ***, с площ от 379 кв.м., заедно с еднофамилна жилищна сграда, при твърдения, че същия се явява несеквестируем.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнителното производство.

На осн.чл.437 ал.4 пр.2 от ГПК, решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3