Решение № 694 от 17.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 694 гр. Пловдив, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20255330111562 по описа за 2025 година

Предявен e установителен иск на А. С. А., ЕГН ********** против „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит № *** от *** г. на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК.

В срока за отговор на исковата „Изи Финанс“ ЕООД е предявил насрещни искове за осъждане на А. С. А. да заплати на ответника „Изи Финанс“ ЕООД сумата от 3666,74 лв. – вземания за главница за вноските за периода от 01.11.2023 г. до 23.07.2025 г. по Договор за потребителски кредит № *** от *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2025 г. до окончателното й изплащане, а при условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че договорът за кредит е недействителен, иск с правно основание чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3666,74 лв.- частична претенция от подлежащата на връщане главница по недействителен Договор за потребителски кредит № *** от *** г. в размер на 4000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2025 г. до окончателното й изплащане.

Ответникът по насрещния иск по чл. 23 ЗПК признава, че не е извършил плащания по договора и признава този иск.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявените искове за процесуално допустими и основателни, по следните съображения:

Предявени са иск за прогласяване на недействителността на договор за потребителски кредит и насрещни искове за връщане на даденото по него, при уважаване на главния иск, респ. за присъждане на неплатените вноски при отхвърляне на главния иск. Относно съединяването на исковите претенции, следва да се посочи, че е въпрос на правна квалификация, като посоченото от ищеца не обвързва съда. В случая основанията на двата иска взаимно се изключват, тъй като или се дължи връщане на главницата, ако договорът е недействителен, или на падежиралите вноски. В този смисъл исковете са в условия на евентуалност, но на разглеждане ще подлежи онзи от тях, за който ще настъпи процесуалното условие, с оглед изхода на спора по главния иск.

1

За безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени фактите, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № *** от *** г., като в ГПР не е включена като разход неустойката по договора, както и че ищецът е усвоил заемната сума в размер от 4000 лв., както и че по договора за кредит не са извършвани плащания за погасяване на задължения.

Настоящият съдебен състав намира, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Нарушена е разпоредбата на чл. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на договора за кредит. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявa общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. При неточно посочен ГПР договорът е недействителен, в който смисъл е практиката на СЕС, обективирана в решение по дело C-714/22.

Главния иск е основателен, поради което на разглеждане подлежи евентуалния иск за връщане на дадената главница по договора. Недействителността по чл. 22 ЗПК е автономно правно понятие, уредено със специални законови разпоредби. Правна последица от нея е, че се дължи размера на непогасената главница, т.е. тя не води до ликвидиране на всички права и задължения по сключения договор и не е приравнена по последици на нищожността на правните сделки. Договорът за кредит продължава да обвързва страните що се касае до задължението за връщане на дадената в заем/кредит сума, според чл. 23 ЗПК.

Между страните не се спори, че по договора не са извършени плащания, поради което искът следва да се уважи.

Страните имат право на разноски, съобразно приложените списъци по чл. 80 ГПК, като на ищеца по насрещния иск следва да се присъди размера на действително платената ДТ, а не посочения в списъка, който не е коректен. Възражението за намаляване на поисканото юрк. възнаграждение е неоснователно, тъй като то е в пъти по-малко от адвокатското възнаграждение.

Сумите за държавни такси и разноски следва да се присъдят в евро.

Така мотивиран, РС-Пловдив

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск на А. С. А., ЕГН ********** против „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, че сключеният между страните договор за потребителски кредит № *** от ***г. е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК.

ОСЪЖДА, на основание чл. 23 ЗПК, А. С. А., ЕГН ********** да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810 сумата от 1874,77 евро (3666,74 лв.) - частична претенция от подлежащата на връщане главница по недействителен договор за потребителски кредит № *** от *** г., в размер на 2045,17 евро (4000 лв.).

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810 да заплати на А. С. А., ЕГН ********** сумата от 122,17 евро – разноски по делото за държавна такса по главния иск.

2

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК 131576434, да заплати на адв. Р. Н. Р., № ****** от АК-П., сумата от 613,79 евро с ДДС, – възнаграждение за оказаната в полза на ищеца по главния иск правна защита и съдействие.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А. С. А., ЕГН ********** да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, сумата от 228,04 евро – разноски по насрещния иск.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОСПловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3