Решение № 243 от 23.05.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Велико Търново, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Еманоел Вардаров

Йордан Воденичаров при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20234100500235 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба на Я. Ф. М. от гр. В. Търново против решение № 1388/20.12.2022г. по гр. д. № 1317/2022г. по описа на РС В. Търново, с което отхвърлен предявения от жалбоподателят иск с правно основание чл. 19 ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 12.09.2018г. за прехвърляне на дружествените дялове от капитала на „...“ ЕООД .

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Развиват се доводи, че наред със сключването на предварителния договор са подписани и необходимите книжа за приемане на нов съдружник, включително проект за решение на едноличния собственик на капитала на процесното търговско дружество, който не е подписан от него. Изтъква се, че неправилно районният съд е приел, че липсата на последното решение е основание за отхвърляне на иска. В тази връзка се излагат съображения, че лице, което не притежава дружествени дялове не може да бъде прието за нов съдружник, поради което се посочва, че решението за приемане на жалбоподателят за съдружник може да бъде законосъобразно взето едва след обявяване на предварителния договор за окончателен, 1 доколкото до него момент същият не е носител на такива дялове. Акцентира се, че не съществува законово изискване старият едноличен собственик на капитала да вземе решение за продажба на дружествени дялове, а да приеме новия съдружник. По тези съображения се отправя искане до ВТОС да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да обяви за окончателен предварителния договор за прехвърляне на дружествени дялове от 12.09.2018г.

В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ответната страна по жалбата не е депозирала отговор на същата.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че обжалвания съдебен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост, а и липсват оплаквания от страните за наличието на такива.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Пред районния съд е предявен конститутивен иск по чл. 19 ал. 3 ЗЗД за обявяване на окончателен на сключения между страните по делото предварителен договор от 12.09.2018г., по силата на който ответницата се е задължила да продаде на ищеца дружествените дялове от капитала на търговското дружество „...“ ЕООД срещу уговорената продажна цена. Ищецът твърди, че е платил цената в деня на подписване на предварителния договор и че ответникът не е изпълнил задължението си да му прехвърли дружествените дялове до уговорения в договора срок – 01.10.2018г.

Предвид на изложеното се отправя искане до съда да обяви за окончателен сключения между страните предварителен договор от 12.09.2018г. за прехвърляне на дружествените дялове на горепосоченото търговско дружество.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна не е подала отговор на исковата молба.

2

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото писмени доказателства се установява следната фактическата обстановка:

От представения в заверен препис предварителен договор от 12.09.2018г. се установява, че ответникът в качеството му на продавач е поел задължение да прехвърли на ищеца в качеството му на купувач собствеността върху собствените си 50 дружествени дяла, всеки с номинална стойност от 100 лв., или обща номинална стойност от 5000 лв., от капитала на търговското дружество „...“ ЕООД срещу продажна цена от 1200 лв., която е получена от продавача в деня на подписана на предварителния договор /чл. 1 и чл. 2 от него/. Последният е поел задължение да сключи окончателен договор в срок до 01.10.2018г., а купувачът се е задължил след неговото сключване да впише в ТР извършеното прехвърляне на дяловете.

В деня на сключване на предварителния договор купувачът е подал молба до едноличния собственик на капитала на процесното дружество да бъде приет за съдружник респ. продавачът е поискал да бъде освободен като едноличен собственик на капитала. По делото не е спорно и се признава от ищеца, че представеното от него решение на едноличния собственик на капитала на търговското дружество за одобряване на продажбата на 50 дружествени дяла, за приемане на купувача за съдружник и за освобождаване на продавача от такъв не е подписано от ответницата.

До същите фактически констатации е достигнал районният съд, но въз основа на тях е извел неправилни правни изводи по следните съображения:

За уважаването на предявения конститутивен иск по чл. 19 ал. 3 ЗЗД е необходимо да е налице сключен действителен предварителен договор, който да съдържа всички съществени елементи на окончателния – съгласие, основание и предмет и ищецът, в случая купувачът, да е изправна страна по него, като съгласно чл.

19 ал. 1 ЗЗД когато за окончателния договор се изисква нотариална или нотариално заверена форма, предварителният договор следва да е сключен в писмена форма.

В случая е налице перфектен от гледище на закона предварителен договор, който съдържа всички съществени условия на подготвения окончателен договор.

Страните са постигнали съгласие за продажба на всички дружествени дялове от капитала на едноличното търговско дружество, което е допустим и възможен предмет на прехвърляне съгласно чл. 129 ал. 1 ТЗ. В закона е въведена форма за действителност на това прехвърляне – писмена форма с нотариална заверка на подписите и съдържанието, което в съответствие с чл. 19 ал. 1 ЗЗД изисква предварителния договор да е сключен в обикновена писмена форма. В случая от представения заверен препис от процесния договор е видно, че това изискване е спазено.

На следващо място предварителния договор съдържа всички необходими уговорки от съществените условия на договора за продажба на дружествени дялове – 3 посочен е броя на тези дялове /50/, номиналната им стойност /100 лв./, от капитала на което дружество са тези дялове /„...“ ЕООД/, както и продажната цена /1200 лв./ срещу която ще се прехвърлят дяловете. Страните не са оспорили автентичността на подписите си по договора, поради което същите са валидно обвързано от него.

От събраните по делото доказателства се установява, че са налице условията за обявяване на този предварителен договор за окончателен. Към настоящият момент ответникът продавач е собственик на всички дружествени дялове на процесното търговско дружество, видно от служебно извършена справка по партидата му в ТР /арг. чл. 23 ал. 6 ЗТРЮЛНЦ/. Настъпил е падежа на задължението по предварителния договор за сключване на окончателен, тъй като посочения в него краен срок – до 01.10.2018г. обективно е настъпил. Купувачът е изправна страна по договора, тъй като е платил продажната цена в размер на 1200 лв., обстоятелство, което е удостоверено от продавача с нарочно изявление за получаването й. Съдържащото се в чл. 1 от договора негово изявление представлява признание за неизгоден факт и се ползва с материална доказателствена сила за настъпването му.

По спорния по делото въпрос районният съд е приел, че за да се обяви за окончателен договор за прехвърляне /продажба/ на дружествени дялове с лице, което не е съдружник следва да е налице предварително взето решение на ОС респ. на едноличния собственик на капитала в изискуемата писмена форма за извършване на това прехвърляне съответно за приемане на лицето за съдружник. Според настоящият състав на ВТОС закона /ТЗ/ не поставя подобно изискване /за предварително взето решение/ нито при сключването на договор за прехвърляне на дружествени дялове, нито при сключването на предварителен договор, който подготвя сключването на окончателен договор с такъв предмет. В определение № 430/03.06.2011г. по ч.т.д. № 806/2010г. на I т.о., ВКС изрично е посочено, че за сключването на договор за прехвърляне на дружествен дял не е необходимо предварително взето решение от ОС на дружеството за приемане на съдружник по чл. 122 ТЗ. Следователно след като за същинският договор за продажба на дялове липсва подобно изискване, то същото не може да се въведе по отношение на договора, който подготвя неговото сключване.

Приемането на това решение има значение за момента, когато ще настъпи транслативния ефект на договора, но не е част от фактическия състав на сключването му. В тази връзка решението по чл. 137 ал. 1 т. 2 ТЗ не е условие, без което предварителният договор не може да бъде обявен за окончателен.

Що се отнася до наличието на съгласие за прехвърляне на дружествените дялове от ОС на търговеца следва да се има предвид, че подобно волеизявление всъщност е налице и то е изявено от едноличния собственик на капитала с поемане на задължението за продажбата им със сключването на предварителния договор. При еднолични дружества с ограничена отговорност въпросите от компетентността на ОС 4 се решават от едноличния собственик на капитала. Ето защо в случая обективираната в предварителния договор воля на последния за продажба на всичките му дялове в процесното дружество има характеристиките на взето решение от ОС за дадено съгласие за прехвърлянето им, при спазване на предвидена в закона форма за действителност – писмена. В случая да се изисква представяне на решение на едноличния собственик на капитала, обективирано в нарочен протокол, преди сключването на предварителния договор, би представлявало израз на излишен формализъм и не би държало сметка за съответното приложение при еднолични дружества на правилата за вземане на решения при дружества с ограничена отговорност.

Предвид на изложеното съдът намира, че страните са обвързани валидно от сключения между тях предварителен договор от 12.09.2018г. за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на процесното дружество. Този договор отговаря на изискванията за форма и съдържание и доколкото продавачът не е изпълнил до 01.10.2018г. поетото с него задължение за сключване на окончателен договор, а ищецът е изправна страна, то в правната му сфера е възникнало конститутивното право да иска сключването на окончателния договор по съдебен ред. В тази връзка предявения иск по чл. 19 ал. 3 ЗЗД се явява основателен и доказан.

След като е достигнал до различни правни изводи, обжалваното решение на районния съд следва да се отмени изцяло като неправилно и да се постанови друго, с което предявения констативен иск по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, с който ищецът упражнява потестативното си право да иска сключване на окончателен договор следва да се уважи.

Страните не са поискали присъждане на сторените от тях в производството разноски и съдът не дължи произнасяне по този въпрос. По арг. от чл. 364 ал. 1 и ал. 2 ГПК ищецът дължи следващите разноски за нотариални такси за нотариалното удостоверяване на договора за продажба на дружествени дялове. По правилото на т. 9 от Тарифата за нотариални такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност, за нотариално удостоверяване на договора за продажба на дружествени дялове, с оглед на материалния му интерес – покупната цена от 1200 лв., дължимата такса възлиза на 46, 10 лв.

Разпечатката съдържа 36 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/57380382-b896-4edb-b1b0-3a3f166df8b9