Присъда № 21 от 11.09.2023, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 778/2022
- Вид
- Присъда № 21
- Подписан
- 11.09.2023
- В сила
- 10.06.2024
- Състав
- Юлиана Иванова Толева
Цитирани разпоредби
- чл. 19, ал. 1, т. 1 · Закон за чужденците в Република България
- чл. 8, ал. 1 · Закон за чужденците в Република България
- чл. 11, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 281 · Наказателен кодекс
- чл. 281, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 2, ал. 1 и ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 53, ал.1, буква "а" · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 171, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 223 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към Присъда № 21 от 11.09.2023г. по НОХД № 778/2022г. по описа на Районен съд Ихтиман.
Районна прокуратура Самоков, Териториално отделение – Ихтиман е внесла обвинителен акт за разглеждане в Районен съд Ихтиман, с който е повдигнато обвинение срещу Е. Е. Р. – ЕГН: **********, роден на 10.07.1998г. в град П., адрес: град П., ул. „М.“ № 1, българин, българско гражданство, неосъждан, средно образование, безработен затова, че на 14.06.2022г. около 00,07ч., на АМ „Тракия“, в района на пътен възел „Мухово“, в землището на град Ихтиман, област Софийска, с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно е подпомогнал, като е транспортирал общо 6 /шест/ на брой чужденци от афганистански произход: Н. С. /N. S./ на 17г., С. Т. /S. T./ на 16 г., З. Н. /Z. N./ на 16 г., Д. М. /J. M./ на 18г., К. М. К. /K.
M. K./ на 16 г., Н. У. /N. U./ на 16г., всички родени и граждани на Афганистан, да преминават в страната в нарушение на закона /чл. 8, ал. 1 от ЗЧРБ „чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква съгласно Приложение I на Регламент (ЕО) № 538/2001 г. на Съвета..." и чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ - „чужденец, който влиза в Република България или преминава през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима"/, като деянието е извършено чрез използване на моторно транспортно средство - л.а. марка „Р.", модел „К.“ с рег. № ** **** ** негова собственост, по отношение на повече от едно лице, а именно по отношение на шест лица.
В съдебно заседание прокурорът от РП - Самоков, ТО - Ихтиман поддържа обвинението, така както е формулирано в обвинителния акт. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин и може да се направи категоричен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинен. Според прокурора доказани по делото са времето, мястото и начина, по който подсъдимият е извършил престъпното деяние при форма на вина пряк умисъл. Пледира съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и да му наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението, на което да бъде отложено за срок от три години, както и кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в минимален размер. По отношение на автомобила, послужил за извършване на престъплението, представителят на държавното обвинение предлага същият да бъде отнет в полза на държавата, тъй като е установено, че моторното превозно средство е собственост на подсъдимия.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия – адвокат Д. Ч. от АК П., иска съда да признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение, счита че същото не е доказано по несъмнен начин, както от фактическа, така и от правна страна, тъй като обвинението се гради на предположения. Защитникът посочва, че фактическата обстановка в обвинителния акт е изложена схематично, налице е противоречие в показанията на свидетелите З. и А., както и на другите полицейски служители. Излага подробни съображения защо деянието не е доказано от обективна страна. Оспорва от субективна страна да се доказва съставомерната цел на изпълнителното деяние. Моли съда да оправдае подзащитния , а в случай, че подсъдимият бъде признат за виновен, иска 1 наказанието му да бъде определено при условията на чл. 55 от НК и при приложение разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК.
Подсъдимият, в право на лична защита, излага твърдения за несъответствие на фактическата обстановка, описана в обвинителния акт с действителната такава. Твърди, че на процесната дата не е превозвал чужди граждани в управлявания от него автомобил. Иска да бъде признат за невинен.
В последната си дума подсъдимият моли за справедлива присъда.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното:
Подсъдимият Е. Е. Р. ЕГН: ********** е роден на 10.07.1998г. в град П., българин, българско гражданство, неосъждан, средно образование, безработен, адрес: град П., ул. „М.“ № 1.
Подсъдимият Е. Е. Р. ЕГН: ********** е собственик на лек автомобил марка „Р.“, модел „К.“ с рег. № *.
През месец юни 2022 година група от двадесет и един човека, всички граждани на Афганистан , тръгнали от грaд Истанбул, Република Турция към Република България, съпровождани от трима водачи - каналджии , за да преминат незаконно границата. Предварително имали уговорка, всеки да заплати по около 4000 евро, за да ги преведат от Истанбул до София, а от там до Република Сърбия. С тези пари следвало да се плати и на шофьорите, които да ги транспортират до крайната им цел. След като преминали границата и навлезли на територията на Република България, групата се движела пеша още пет дни, докато не стигнали до мястото, откъдето трябвало да ги вземат коли, които да ги прекарат през територията на България. Групата останала на това място още два дни. Мястото било в близост до път. Там пристигнала кола, като водачите им разпоредили в нея да се качат шест човека. Автомобилът бил марка „Р.", модел „К.“ с рег. № *, тъмен на цвят, управляван от подсъдимия Е.
Р.. В автомобила се качили Н. С. /N. S./ на 17г., С. Т. /S. T./ на 16 г., З. Н. /Z. N./ на 16 г., Д. М. /J. M./ на 18г., К. М. К. /K. M. K./ на 16 г., Н. У. /N. U./ на 16г., всички родени и граждани на Афганистан. Свидетелят Н. С. /N. S./ седнал отпред, до шофьора, а останалите седнали на задната седалка и в багажника на колата. Свидетелят Н. С. видял, че подсъдимият Р. бил облечен с къси панталони, бил с къса коса и малко брада и имал татуировка на едната ръка.
Подсъдимият и свидетелите, граждани на Афганистан, пътували около два часа, когато минали през тунел „Траянови врата“ на АМ „Тракия“ . След като излезли от тунела, след тях тръгнала и започнала да ги следва патрулна кола на полицията. Подсъдимият слязъл от АМ „Тракия“ като завил с автомобила на пътен възел „Мухово“ и след завоя спрял автомобила, свалил свидетелите чужди граждани и продължил с автомобила, минавайки под магистралата, където излязъл на стария път за Костенец и Ихтиман.
За времето от 20:30 часа на 13.06.2022г. до 08 :30 часа на 14.06.2022г. полицейските служители – свидетелите Т. М. З. и А. Й. А. и двамата служители в Отдел „Специални полицейски сили“– СДВР били назначени в наряд като АП – 182 на тунел „Траянови врата“ на АМ „Тракия“ в посока град София.
Около 23:05 часа от ОДМВР София им била подадена информация за три автомобила, за които имало подозрение, че превозват бежанци. Един от тези автомобили бил марка „Р.", модел „К.“ с рег. № ** **** **.
Свидетелите Е. К. – младши автоконтрольор в ОДМВР София и Б. П. – 2 служител в ОДМВР София, били дежурен полицейски екип за времето от 19:00 часа на 13.06.2022г. до 07:00 часа на 14.06.2022г. като били линеен патрулен екип по АМ „Тракия“ от км 10 до км 56. Свидетелите били получили сигнал от ОДЧ на ОДМВР София, че в посока град София се движи автомобил марка „Р.“, модел „К.“, тъмен цвят, който превозва мигранти. К. и П. били извикани от полицейския патрул на СПС СДВР, позициониран на тунел „Траянови врата“ – свидетелите - А. А. и Т. З. - за съставяне на фиш на водач по Закона за движение по пътищата. След като приключили, обсъдили със свидетелите А. и З., че имат подаден сигнал от ОДЧ за автомобил марка „Р.“, модел „К.“, превозващ бежанци, и потеглили с полицейския автомобил посока град София към пътен възел Ихтиман с намерение да обърнат посоката си на движение.
Около 00,07 часа на 14.06.2022г. покрай полицейския пост на тунел „Траянови врата“ преминал лек автомобил марка „Р.", модел „К.“ с рег. № ** **** **, който се движел с висока скорост. Свидетелите З. и А. веднага уведомили дежурния при ОДМВР – София за преминалия покрай тях, обявен преди това, автомобил „Р.“ , качили се в полицейската кола и тръгнали след него, с цел да го настигнат и извършат проверка, но го изпуснали от поглед. А. и З. спрели при другия полицейски екип на СПС - СДВР, който бил дежурен на поста на АМ „Тракия“ срещу мотел „Ихтиман“, посока град София и се състоял от свидетелите А. Ю. и Р. Г.. Свидетелите Ю. и Г. съобщили на свидетелите З. и А., че въпросният автомобил „Р. К.“ , рег. № * не е минавал покрай техния пост. Свидетелите А. и З. докладвали в ОДЧ на ОДМВР София, че автомобилът не е бил забелязан от служителите на поста срещу мотел „Ихтиман“ и че те се връщат на поста си на тунел „Траянови врата“.
Между поста на тунел „Траянови врата“ и поста срещу мотел „Ихтиман“ има една отбивка за слизане от АМ „Тракия“ – пътен възел „Мухово“.
Междувременно свидетелите П. и К., след като тръгнали от колегите си на поста на тунел „Траянови врата“ и пътували с полицейския автомобил посока град София, за да обърнат посоката, обърнали посоката на пътен възел „Мухово“, но слизайки от магистралата видели светлини на полицейски автомобили по нея и помислили, че полицейският екип от поста на „Траянови врата“ преследва автомобила „Р. К.“, затова спрели автомобила да изчакат.
Движещият се по АМ „Тракия“ полицейски автомобил с включени светлини продължил по магистралата посока град София, но след две три минути покрай полицейския автомобил, в който били К. и П., преминал лекият автомобил марка „Р.“, модел „К.“, рег. № * и продължил като подал светлинен сигнал за завой в посока град Костенец. К. и П. подали светлинен и звуков сигнал и спрели водача на автомобила – подсъдимия Е. Р.. Свидетелите П. и К. забелязали, че страничната плъзгаща врата на автомобила била леко открехната и имало затисната трева. На мястото бил извикан и пристигнал полицейски екип на РУ на МВР Ихтиман. По разпореждане на ОДЧ на ОДМВР София водачът бил отведен в РУ на МВР Ихтиман.
Междувременно полицейският екип на свидетелите А. и З., след потеглянето си от поста на СПС – СДВР срещу мотел „Ихтиман“, където били дежурни свидетелите Ю. и Г., обърнал посоката на движение, за да се върне отново на поста си на тунел „Траянови врата“. Пътувайки към тунел „Траянови врата“ посока град П. полицейският екип на А. и З. получил обаждане от ОДЧ ОДМВР, че автомобилът марка „Р.“, модел „К.“ е установен от екип на ОДМВР София на пътен възел „Мухово“ и указания от ОДЧ да отбият на 3 пътния възел и да извършат обход в района. А. и З., след като стигнали и отбили на пътен възел „Мухово“, видели спрели автомобили с включени светлини, слезли от полицейския автомобил и извършили обход в гористата местност от дясната част на АМ „Тракия“ посока на движение град П., не установили нищо, след това извършили обход от дясната страна на магистралата, гледано посока на движение град София, където установили чуждите граждани, които били в тревиста местност близо до пътния възел.
Свидетелите А. и З. извикали за съдействие екипа на СПС – СДВР от поста срещу мотел „Ихтиман“. Двата екипа охранявали чуждите граждани до пристигане на служители на Дирекция „Миграция“ към МВР. Чуждите граждани били отведени в РУ на МВР Ихтиман, където при идването им вече се намирал подсъдимият Е. Р.. В РУ на МВР била установена самоличността на чуждите граждани и били извършени съответните процесуално следствени действия.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване. Показанията на свидетелите Н. С., дадени пред съдия на ДП /л.20-22/ и дадени пред разследващ полицай /л. 24 ДП/, на свидетеля С. Т. /л.25 ДП/, З. Н. /л.26 ДП/, Д.
М. /л.27 ДП/, К. М. К. /л.28/, Н. У. /л.29 ДП/, показанията на полицейските служители: Т. М. З. – /л. 36, л. 97, както и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2-ро от НПК показания, находящи се на л. 18 от ДП/, показанията на свидетеля А. А. – /л. 37 и л. 98, както и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2-ро от НПК, находящи се на л. 19 от ДП/, показанията на свидетеля К. К. /л. 37 гръб и 38 от делото/, показанията на свидетеля Б. П. /л. 83 гръб, 84,85, както и прочетените по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2-ро от НПК, находящи се на л. 17 ДП/, показанията на свидетеля Е. К. /л. 95 гръб –л.96 от делото, както и прочетените по реда на чл.