Решение № 62 от 25.03.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Ловеч, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА в присъствието на прокурора С. Ив. И. като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Гражданско дело №

20254300100589 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.2,ал.1,т.3,пр.2 от ЗОДОВ.

С Определение № 17403/18.09.2025г.,пост.по гр.д.№1040024/2025г. СГС е прекратил производството по делото и го изпратил по подсъдност-съгласно чл.7,ал.1 от ЗОДОВ, на ОСЛовеч.

Производството е образувано по искова молба,подадена от В. П. Д. от гр.Луковит,чрез пълномощника му адв.Н. Б.-САК, със съдебен адрес гр.*** против Прокуратурата на Република България, с посочено правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ. Претендира обезщетение в размер на 180 000лв. за претърпени неимуществени вреди от неправомерното обвинение от Окръжна прокуратура Ловеч, поддържано в продължение на 1г.,2м. и 17 дни и неправомерното му задържане с мярка „Задържане под стража“ в продължение на 8м.Претендира присъждане и на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2000лв.,представляващи заплатения на защитника му адв.Б.,адвокатски хонорар за представителството в наказателното производство.

Обяснява, че е бил обвинен в извършване на тежко умишлено престъпление,с квалификация чл.354а,ал.1,изр.1,пр.1 и пр.4 и изр.2,пр.2 и пр.3,във връзка с чл.20,ал.2 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от 3 до 12 години и глоба от 20 000лв. до 100 000лв.В досъдебната фаза производството е водено под №186/2021г.по описа на РУ на МВР-Троян и ПП №1352/2021г.на ОП-Ловеч.

Сочи,че на 09.07.2021г. полицейски служители извършили претърсване и изземване в дома му в присъствието на майка му и въпреки,че не открили и не иззели нищо относимо към разследването,предприели същите действия,в същия ден и в стопанска постройка,която ищецът и семейството му ползват.

На 10.07.2021г. е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл.354а,ал.1,изр.1,пр.1 и пр.4 и изр.2,пр.2 и пр.3,във връзка с чл.20,ал.2 от НК и задържан първоначално за срок от 24 часа в РУ на МВР-Троян по чл.63 от ЗМВР. С постановление на прокурор от ОП-Ловеч от 10.07.2021г. задържането е удължено за 72 часа. Следва искане от прокурор от ОП-Ловеч по чл.64 от НПК за вземане на най-тежката мярка за неотклонение,което е уважено с определение от 13.07.2021г.,пост.по ЧНД№312/2021г.на ОС-Ловеч. С определение по 1

ВЧНД №247/2021г. на АС-Велико Търново от 22.07.2021г. задържането на Д. е потвърдено.

По искане на разследващия полицай от РУ на МВР-Троян,е образувано ЧНД №376/2021г.,където е разрешено принудително изземване на сравнителни образци за изследване на почерка и подписа на ищеца,извършено на 31.07.2021г.

Във връзка с воденото досъдебно производство Д. е упълномощил за свой защитник адв.Н.Б.-САК,като на 18.10.2021г. му заплатил сумата 2000лв.

В рамките на няколко месеца ищецът се сдобил с обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление, предвиждащо наказание от 3 до 12 години лишаване от свобода и глоба до 100 000лв.и със значителен разход от 2000лв.

Обяснява,че 4 пъти- 1 път по чл.64 от НПК и 3 пъти по чл.65 от НПК, със защитника си са се явявали пред съда по дела за промяна на мярката за неотклонение, но без резултат. Мярката е отменена едва с Постановление от 04.03.2022г. и считано от 09.03.2022г.Няколко дни след освобождаването му от ареста-на 21.03.2022г. на Д. е повдигнато ново обвинение и взета мярка за неотклонение „подписка“. Месец по-късно-на 29.04.2022г.,на него и защитника му е предявено разследването.

На 14.09.2022г. наблюдаващият прокурор е издал Постановление за прекратяване на наказателното производство спрямо Д.,което влиза в сила на 27.09.2022г.,също и отменя мярката за неотклонение „подписка“.

От изложеното става ясно,че ищецът е бил обвиняем в продължение на 1г.,2м. и 17 дни, считано от привличането му на 10.07.2021г. до влизане в сила на постановлението за прекратяване27.09.2022г. през цялото време процесуалното му поведение е било безупречно,въпреки стоварването на репресивната принуда на Прокуратурата върху него. В продължение на 8м.е бил лишен от свобода.

Обяснява,че е управител и собственик на ЕТ“***“ от 6 години и на „***“ЕООД от 7г.

През целия си живот с действията си е изграждал образа на млад, възпитан,образован,способен,трудолюбив,коректен млад човек,изпълнявал е отговорно служебните си и граждански задължения.Твърди,че повдигнатото му обвинение и неправомерното му задържане са се отразили изключително негативно на здравословното му състояние-физическо и психическо. Твърди,че е с чисто съдебно минало и срещу него не се водят наказателни производство.

Неимуществените вреди описва със сриване на авторитета и доброто му име в обществото и професионалните му среди на развиваната от него търговска дейност. Съществена роля за това са имали множеството публикации в пресата и медиите, свързани с наказателното производство,които твърди,че са публикувани по предоставена от Прокуратурата информация.

Разгласяването на такива данни е довело до изключително негативни за него преживяваниядушевни терзания, неудобство, безпокойство, срам от колеги, познати и семейството.

На следващо място сочи нежеланието на ОП-Ловеч,въпреки липсата на доказателства за съпричастността му към повдигнатото обвинение и множеството искания и инициирани производства,да измени взетата спрямо него мярка за неотклонение. Това упорство на Прокуратурата засилило притеснението и страха от бъдещия изход на делото,предвид тежкото обвинение,което му е повдигнато.

Твърди,че в резултат на обвинението Д. се променил в негативен аспект-от бодър и витален млад човек,станал затворен и вглъбен в себе си,избягвал публични изяви. Видима била промяната на отношението на познатите му,които започнали да го избягват, а други да го гледат с недоверие, асоциирайки го с производството във връзка с производство на наркотични вещества.Твърди,че настъпил разрив и в отношенията му с най-близките му хора.Неведнъж им споделял,че се чувства омерзен,дискредитиран пред майка си и сестра си и не може да разбере защо държавното обвинение го третира като изключителен престъпник. Като резултат от задържането му под стража в продължение на 8м. търговската му дейност почти не функционирала. Нееднократно се налагало да обяснява на съдоговорителите и партньорите в дейността му,че не е съпричастен на повдигнатото му обвинение в извършване на тежко престъпление.Част от международните му партньори преустановили контактите си докато не 2 разреши проблемите си с правосъдието.

Сочи,че в резултат на воденото разследване и престоя в ареста възникнали здравословни проблеми-с високо кръвно налягане,непрекъснато главоболие и замайване, продължително безсъние и изпадане във внезапни депресивни състояния, които симптоми не е имал преди обвинението.Тези проблеми наложили да посещава здравни заведения, да се подлага на продължителна лекарствена терапия и специален хранителен режим, въпреки младата му възраст.

По изложените съображения моли да се присъди в негова полза обезщетение за претърпените неимуществени вреди от неправомерните действия на Прокуратурата, изразяващи се в повдигане на обвинение в ДП и поддържането му пред съда по време на всички дела за изменение на мярката за неотклонение, накърняване на морални и нравствени ценности,нарушено социално общуване в продължение на 8-месечния му престой в Следствения арест.Претендира да се присъди и обезщетение за направените имуществени разходи в размер на 2000лв., формирани от заплатеното адвокатско възнаграждение на защитника му в наказателното производство- адв.Б..САК. Претендира присъждане на направените в производството разноски-държавна такса и адвокатски хонорар.Има доказателствени искания.

В срок е постъпил отговор от Софийска градска прокуратура. Прави възражение за местна неподсъдност на спора,с оглед местоживеенето на ищеца и и мястото на търпене на увреждането,които са в съдебния район на ОС-Ловеч.Счита претенцията за допустима-с оглед прекратяването на наказателното производство,но неоснователна,поради неангажиране на доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца.

Възразява,че никой от актовете,с които е потвърдена предприетата спрямо ищеца процесуална принуда, не са отменени като незаконосъобразни по реда на инстанционния контрол.

Приема изживените негативни емоции и неудобства като присъщи на участник във висящ наказателен процес.Възразява,че вредите са преекспонирани в исковата молба,не са представени доказателства да са понесени реално и с твърдения интензитет. Сочи,че многократното явяване пред съда е част от упражняването на правото му на защита в наказателното производство и цели защита на законните му интереси.Неоправдано е тази защита да бъде основание за присъждане на по-висок размер на обезщетение. Не приема за сериозна интензивността на мярката за неотклонение „подписка“,тъй като с нея не се променя ежедневния ритъм на живота на ищеца.Не са ангажирани данни тази мярка да е осуетила плановете му за промяна на местоживеене или пътувания,поради което счита,че от нея не е търпял неимуществени вреди.Не са доказани и твърдените негативни емоции в резултат от престоя в ареста.Не са ангажирани доказателства за авторитета на ищеца преди образуването на производството и отражението му по време и след това.Няма и такива за предизвикани затруднения в професионалната дейност.Липсват конкретни доказателства за настъпил разрив в отношенията с близки и приятели. Не се ангажирани и доказателства за твърденията за възникнали здравословни проблеми в резултат на престоя в ареста и воденото разследване. Оспорва да е имал чисто съдебно минало,като сочи,че към този момент вече е бил осъждан по НОХД №252/2019г.на РС-Червен бряг и твърди,че ако са настъпили някакви щети на репутацията му,то те са от воденото две години по-рано наказателно производство,приключило със споразумение,а не от процесното. Не приема за упрека за основна инициатива на Прокуратурата за медийното разгласяване на случая. Сочи,че органите на ПРБ са длъжни да информират обществеността за провежданите наказателни разследвания и дела,особено тези с повишен медиен и обществен интерес и с предоставянето на информация чрез прессъобщения на сайта на прокуратурата, ответникът е изпълнила своите служебни и функционални задължения. Предоставената информация е с безпристрастен и обективен характер,не са цитирани дори инициали на лица,отразени са единствено реални и правнозначими факти. Не е тиражирана невярна или манипулативна информация,която може евентуално да се квалифицира като вредоносно действие.Прокуратурата не носи отговорност за интерпретацията на съобщенията й от свободната преса.

В заключение твърди,че не са ангажирани доказателства за твърдените преживени неимуществени вреди.Неблагоприятното засягане на нематериални блага и личната сфера на правните субекти не се предполагат,а следва да се докаже с конкретни доказателства, а не с общи твърдения и термини.За всеки човек те са индивидуално определяеми и не може да се 3 предполагат.Независимо от обективния характер на отговорността по ЗОДОВ в тежест на ищеца е да ги докаже по вид и размер и връзката им с повдигнатото обвинение.

Оспорва тази претенция и по размер и счита,че претендираният е прекомерен и несъответства на принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД.

Оспорва и претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди,тъй като не са представени доказателства за обема на извършените от защитника процесуални действия и че договорът за правна защита и съдействие е приложен в наказателното дело.Позовава се на ТРеш.

№6/2012г.на ОСГТК на ВКС по отношение задължителните реквизити на договора за правна помощ.Претендираният размер не съответства на обема на реално положения адвокатски труд.С аргумент от ТРеш.№1/2017г.на ОСГК на ВКС твърди,че съдът може да определи обезщетение за имуществени вреди,изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение,в по-нисък от платения размер,с аргумент за неположена от обвиняемия дължима грижа при уговарянето на адвокатския хонорар,с оглед вида и тежестта на обвинението и интензитета на приложената процесуална принуда,съотв.очакваните усилия,които адвокатът ще положи.