Решение № 261230 от 17.04.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 14772/2020
- Вид
- Решение № 261230
- Подписан
- 17.04.2021
- В сила
- 16.12.2021
- Състав
- ДИЛЯНА ВАСИЛЕВА СЛАВОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2 ал. 1 т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 144, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
Р
Е Ш Е
Н И Е
№
261230 17.04.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI граждански състав, в публично заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА при участието на секретаря Десислава Кръстева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14772 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по иск с правна квалификация чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ предявен от П.Ц.Ц. с ЕГН: **********, с адрес ***, чрез пълномощника му- адв. К.А. срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша" № 2, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в следствие на повдигнато му незаконно обвинение по досъд. пр.
№ 426/2019г. по описа на 4-то РУ- ОД на МВР -Пловдив за престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, както и сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за заплатени адвокатски възнаграждения, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 17.07.2020г. /датата на прекратяване на наказателното производство/ до окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба, че с Постановление от 19.09.2019г. на РП-Пловдив било образувано досъдебно производство за това, че на 07.06.2019г в гр. П. били отправени закани за ****** спрямо Т. Н. М. и тези закани могли да възбудят основателен страх от осъществяването им- престъпление по чл. 144, ал.
3 от НК. В хода на разследването ищецът бил разпитван в качеството на св., като същия бил обект и на комплексно съдебно - психиатрично и психологично изследване въз основа а назначена от разследващия орган експертиза.
Ищецът твърди, че на 11.03.2020г. бил привлечен в качеството на обвиняем и спрямо него била взета мярка за неотклонение “п.“. Бил принуден в хода на разследването да представя доказателства- видеоматериал от сватбено събитие и лична кореспонденция, снета от „Фейсбук“ между него и лицето, подало сигнала, инициирал досъдебното производство – Т. М., с която имал връзка преди това.
Дни след предявяване на материалите по разследването - на 03.07.2020г, последната депозирала молба в РП-Пловдив с искане производството по делото да бъде прекратено. С Постановление на РП-Пловдив от 17.07.2020Г. досъдебното производство било прекратено поради несъставомерност на деянието. За периода на протичането му- от 19.09.2019г. до 17.07.2020г. ищецът претърпял неимуществени вреди, свързани със страх от постановяване на осъдителна присъда и ограничения на правната му сфера, които биха настъпили при евентуалното му осъждане. През този период изпитвал силно безпокойство, като трайна следа оставила и извършената му експертиза, както и полицейската му регистрация. Изпитвал срам и притеснение от това, че е третиран, като „кр. к.“. Влошило се и Здравословното му състояние под формата на безсъние и липса на апетит. Наложената му ограничителна заповед по гр.дело, която в последствие била обезсилена от въззивната инстанция и повдигнатото му обвинение довели до свиване на приятелския му кръг, проблеми в отношенията с колегите и уронване на неговите добро име и престиж. Ограничил социалните си контакти, прекарвал повечето време в дома си и дори с членовете на семейството си общувал малко.
Ищецът счита, че паричния еквивалент на претърпените от него неимуществени вреди възлиза на сумата от
7000 лева, като е сезирал съдът с искане за осъждане на ответната прокуратура да му заплати претендираната главница, ведно със законната лихва, считано от датата на прекратяване на наказателното производство- 17.07.2020г. до окончателното изплащане. Претендира също и имуществени вреди в размер на 1000 лева, представляващи изплатени от него адвокатски хонорари за защита в досъдебното производство и за снемане на полицейската му регистрация, ведно със законната лихва, считано от 17.07.2020г. до окончателното изплащане. Моли за присъждане и на разноските, направени в настоящото производство. Подробни съображения се излагат процесуалния представител на ищеца- адв. А. в хода на устните състезяния.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната Прокуратура, чрез свой представител е подал писмен отговор, с който изцяло оспорва исковете. Твърди, че липсва пряка причинна връзка между твърдяните от ищеца вреди и вмененото му обвинение, нито доказателства за това, че са резултат от действия на ответната
Прокуратура. В тежест на ищеца било да докаже твърденията си, че е претърпял вреди, връзката им с обвинението и размера им, но за тези обстоятелства не били ангажирани доказателства. Оспорва се размера на претендираните вреди, като се прави с отговора и възражение за съпричиняване, без да се излагат конкретни твърдения в какво се изразява то.
Отделно от това ответника счита, че в случая не следва да му се вменяват вреди, претърпени в резултат от криминалната регистрация на ищеца, направена по инициатива на органите на МВР, както и на вредите, които ищецът е претърпял в резултат на воденото срещу него в РС-Пловдив производство по ЗЗДН паралелно с досъдебното производство. Моли за отхвърляне на предявените искове по подробно изложените в отговора съображения. Подробни съображения се излагат от процесуалния представител на ответника в писмени бележки.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено досъд. пр. № 426/2019г. по описа на 4-то РУ и пр. пр. № 6776/2019г. по описа на Районна прокуратура- Пловдив, което е приключило с Постановление от 17.07.2020г. за прекратяване на наказателното производство срещу ищеца.
Между страните не се спори, а и от приложеното досъдебно производство се установява, че ищеца П.Ц. е привлечен на 11.03.2020г. в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК за това, че на 07.06.2019г. в гр. П. се е заканил на Т. Н. М. с ЕГН: ********** с престъпление против нейната личност- ****, като е отправил закани с думите „крещи, ако реша да ти направя нещо няма кой да те спаси“, „крещи, никой няма да ти помогне ако реша да направя нещо“, „ще те *** теб и баща ти и полицията няма да ме спре ако реша“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му. Спрямо същия е взета най-леката мярка за неотклонение- “п.“.
В хода на досъдебното производство са извършени множество процесуално-следствени действия, сред които разпит на св., съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертизи, събиране на писмени доказателства, оглед на веществени доказателства, като същото е приключило с мнение на разследващия полицай за предаване на обвиняемия на съд.
С Постановление от 17.07.2020г. на РП-Пловдив досъдебното производство е прекратено и взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение е отменена. Няма данни за датата, на която така постановения акт е влязъл в сила, но за най-ранен момент следва да се приеме изтичането на 7-дневния срок за обжалването му- 25.07.2020г.
За установяване на фактическите си твърдения относно претърпените неимуществени вреди, ищецът ангажира гласни доказателства посредством показанията на св. Хр. И. и св. Хр. С. /обективирани в протокол от с.з., проведено на 18.03.2021г./.
От показанията на св. И. се установява, че познава ищеца от 2014г. и двамата учили „Политология“ в СУ. Сприятелили се по време на работата им в организация „Прозрачност без граници“, където се занимавали основно с антикорупция.
От края на 2016г. и до днес били съквартиранти. Познавал Т. М., с която П. имал връзка в периода 2015-2018г., когато Т. се изнесла ненадейно. Присъствал на инцидента в П., при който П. и Т. водили разговор, а в последствие тя го обвинила, че й се заканил с ***** и паралелно водила и гражданско дело за насилие срещу него. П. разбрал за делото март 2020г. Св. го придружавал по време на разпитите, извършваните му психиатрични експертизи, повдигането на обвинението и криминалната му регистрация, като двамата с ищеца пътували заедно от С. до П.. Безуспешно се опитвал да го разведри. Твърди, че П. бил много притеснен и се чувствал зле, че го третират като луд, престъпник и обществен враг. Спрял да общува, прекъснал магистратурата си по философия и се затворил в себе си. Спрял и да спортува, срамувал се, че го смятат за престъпник и не искал да общува с преподавателите си, с приятели и на контактите му с жените се отразило зле обвинението,защото се притеснявал да не го помислят за насилник. П. работил в един магазин по това време и дори минал само на нощни смени, защото не можел да спи и не искал да контактува с хората.
От показанията на св. С. се установява,че работил в съседен магазин и познавал покрай работата си ищеца,като и двамата основно нощни смени поемали и пушели от време на време.
Правело му впечатление, че П. е много затворен, не контактувал с никой, избягвал струпвания на хора и бил по-нервен на моменти. Разбрал за воденото срещу него наказателно производство от колежката си, която споделила, че преди това П. не бил такъв, но коренно се променил и преживял голям стрес.
Съдът кредитира показанията на разпитаните св., тъй като същите споделят пред съда непосредствените си възприятия и в този смисъл показанията им съставляват първичен източник на доказателства, а и взаимно си кореспондират.
От приетите по делото писмени доказателства се установява още, че по молба на пълномощника на ищеца- адв. А., със Заповед от 15.12.2020г. е снета полицейската регистрация на ищеца, като за подаването на същата е заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Според нормата на чл. 2 ал. 1 т.
3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление.
В настоящия случай от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 144, ал3, във вр. с ал. 1 от НК, като в последствие наказателното производство е прекратено с постановление на прокуратурата, защото е прието, че деянието не съставлява престъпление. При това положение е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратурата на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.
За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от съответните правозащитни органи.
Принципно винаги едно висящо наказателно производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се анализират събраните по делото гласни и писмени доказателства.
По делото са събрани гласни доказателства посредством показанията на св. И. и С., който описват промяната в емоционалното състояние на ищеца след образуваното срещу него досъдебно производство – нервност, стрес, притеснение, срам, безсъние, затваряне в себе си, промяна в работния график.