Решение № 260642 от 26.04.2021, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 7233/2020
- Вид
- Решение № 260642
- Подписан
- 26.04.2021
- В сила
- 09.06.2021
- Състав
- КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№ 260642,26.04.2021 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-БУРГАС, Гражданско отделение, 55-ти състав в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Красен Вълев при секретаря Жасмина
Славова като разгледа докладваното от съдия Вълев гр.д.№ 7233 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК ……………., със седалище и адрес на управление в ………….., представлявано от Ф.Д. и С.А. срещу В.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца
-Главница в размер на
152.49 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до районния съд на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане на задължението;
-Възнаградителна лихва в размер на 10.53 лева за периода от 12.01.2019 г. до 12.04.2019г.;
-Законна лихва за забава върху главницата от датата на изпадане на длъжника в забава за последната погасителна вноска - 13.04.2019 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер на 13.51 лева., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1636/15.07.2020 г. по ч. гр. д. № 3744/2020 г. на БРС.
Твърди се, че между „АЙ
ТИ ЕФ ГРУП” АД, в качеството си на кредитодател и В.Г.Г., в качеството си на кредитополучател е сключен Договор за кредит № …………../13.12.2018 г., по който кредитополучателят е получил паричен заем в размер на 200 лева, като се е задължил да заплаща редовно, изцяло и в срок погасителните вноски на четири равни 30 дневни вноски, като общият срок за погасяване на кредита е от 14.12.2018 г. до 12.04.2019 г. След получаване на заемната сума, кредитополучателят е погасил една от четирите погасителни вноски по кредита, а остатъкът на дължимата и непогасена по кредита главница е в размер на 152.49 лева. Претендират се и възнаградителна и законна лихва.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна не е депозирала отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. На 16.04.2021 г. е депозирана молба от ищцовото дружество, с която поддържа исковата молба. Моли за даване ход на делото в отсъствие на негов представител. Не сочи допълнителни доказателства и няма доказателствени искания. Иска се постановяване на неприсъствено решение, в случай че са налице предпоставките за това.
В съдебно заседание ответницата се явява лично. Не оспорва наличието на договор за кредит между страните. Сочи, че са налице заплатени вноски от нейна страна, но не и процесните такива, които не желае да заплаща.
С молба от 05.01.2021 г. са оттеглени претенциите по отношение на възнаградителна лихва в размер на 10.53 лева и законна лихва за забава върху главницата от датата на изпадане на длъжника в забава за последната погасителна вноска - 13.04.2019г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер на 13.51 лева. Съгласно чл.6, ал.2 от ГПК предметът на делото и и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Т.е. в случая ищецът е този, който определя до кой момент и в каква степен се нуждае от съдебната защита, както и при липса на нужда да се откаже от нея. Оттеглянето от ищеца може да се направи до приключване на първото съдебно заседание по делото без съгласие на ответника, каквато е и настоящата хипотеза. Предвид изложеното, Бургаският районен съд приема, че е надлежно десезиран и в тази част производството следва да бъде прекратено
Правното основание на иска е в разпоредбите на чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.
Между страните е сключен Договор за потребителски кредит „………..“ №…………. от 13.12.2018 г., по силата на който кредитодателят „Ай ти еф груп“ АД предоставя на В.Г.Г. потребителски кредит под формата на кредитна линия с максимално разрешен кредитен лимит съгласно Спецификацията на кредитните продукти на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, който кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на договора и Общите условия приложими към договори за потребителски кредит "…………" /"Общите условия"/ и погасителния план да усвои и върне, както и да заплати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита и другите разходи по кредита. Уговорено е, че в рамките на срока на договора/ една година по см. на чл 3.1/ за потребителски кредит Кредитополучателят може, съгласно Общите условия и настоящия договор, многократно да усвоява суми по кредита („Траншове по кредита") до максимално разрешения лимит, като необходимо условие за усвояване на следващ Транш по кредита е Кредитополучателят да е погасил изцяло всички свои задължения по усвоен предходен Транш по кредит. Уговорена е годишна фиксирана лихва за ползване на кредита в размер на 41,00% върху главницата по кредита На същата дата – 13.12.2018 г. В.Г.Г. е подписала с ищеца и Анекс към Договор за потребителски кредит „………“ №…………., с което е уговорен транш в размер на 200 лева за срок на погасяване 4 месеца по размер на погасителната вноска 54.34 лева и 4 на брой погасителни вноски. Уговорената лихва е в размер на 17.36%, а годишният процент на разходите е 49.62 %. Посочено е, че кредитът е усвоен в брой.
Видно от приложената по л. 11 от делото разписка, носеща подписите и на двете страни на 13.12.2018 г. В.Г.Г. е получила сумата от 200 лева, представляваща предоставен/отпуснат от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД („Кредитодател") Транш по кредит с пореден №…………, съгласно подписания между Кредитодателя и Кредитополучателя Договор за потребителски кредит „……..“ №…………..
По делото са приложени общи условия, разписани на всяка страница от ответницата- кредитополучател Съдът е разпределил доказателствената тежест с доклада по делото, като в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, породено от договор за заем, по който е изпълнил задълженията си точно, както и наличието на възникнало в полза на ищеца изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираните парична сума на соченото основание.В тежест на ответника е да установи настъпили правоизключващи или правопогасяващи юридически факти.
Не се спори, че страните са обвързани от облигационно отношение по договор за кредит.Ищецът не спори, че ответницата е заплатила първата дължима месечна вноска по договора за кредит в размер на 54.34 лева. Ответницата не твърди да е заплатила оставащите три месечни вноски, които са падежирали съответно на 11.02.2019 г., 13.03.2019 г. и 12.04.2019 г.
Видно от приложения погасителен план от ответницата са останали незаплатени сумите за главница в размер на 49.13 лева, 50.81 лева и 52.55 лева или общо главница в размер на 152.49 лева.
Ответницата съобразно разпределената и тежест не е навела, съответно не е доказала настъпили правоизключващи или правопогасяващи юридически факти.
Ето защо претендираните суми са дължими, а искът е доказан по основание и размер.
Основателна е и претенцията за законната лихва върху сумата от 152.49 лева, начиная от предявяване на иска – 14.07.2020 г. /арг. чл. 422, ал.1 от ГПК/, до окончателното плащане.
Ищецът претендира разноски, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, такива следва да му бъдат присъдени в размер на 325 лева за заповедното производство/ 25 лева държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение/ и 385 лева за исковото производство/ 25 лева държавна такса и 360 лева адвокатско възнаграждение/.
Мотивиран от гореизложеното Районен съд-Бургас
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по делото, по отношение на претендираните суми за възнаградителна лихва в размер на 10.53 лева за периода от 12.01.2019 г. до 12.04.2019г. и законна лихва за забава върху главницата от датата на изпадане на длъжника в забава за последната погасителна вноска - 13.04.2019 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер на 13.51 лева.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** че дължи на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК …………., със седалище и адрес на управление в ………………., представлявано от Ф.Д. и С.А. сумата от 152.49 лв., представляваща главница по сключен договор за кредит № ………… от 13.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 14.07.2020г. до окончателното й изплащане, за които задължения е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3744/ 2020 г. на Районен съд-Бургас.
ОСЪЖДА В.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК …………, със седалище и адрес на управление в ………………., представлявано от Ф.Д. и С.А. сумата от 710 лева-разноски за заповедното и настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд-Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.