Решение № 6291 от 05.09.2017, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр.

София,… 09.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Б въззивен състав, в открито заседание на двадесети април две хиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА мл. с-я

СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при участието на секретар Капка Лозева като разгледа докладваното от мл. съдия Седефчев в.гр.д. № 9609 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение от 01.07.2016 г., постановено по гр.дело № 57497/2015 г.

СРС, 77-ти състав е отхвърлил като погасени по давност предявените от „Р.М **“ ЕООД срещу „С.НА С.В Б.“ искове по чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на сключен между страните договор за учредяване на вещно право на строеж, обективиран в нотариален акт № 198, т.І, рег.№ 11932, д. 261/1999 г., както и по чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД за връщане на сумата от 4000 лв., частично от сумата 480 000 лв. На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 700 лв. - разноски по делото.

В законоустановения срок ищецът обжалва първоинстанционното решение в цялост. В жалбата се излагат доводи, че СРС е анализирал неправилно доказателствата по делото, за да отхвърли предявените искове, както и че в отговора на исковата молба ответникът е признал, че е заблудил ищеца при сключване на процесния договор. Едновременно с това въззивникът твърди, че по делото липсва надлежно подаден отговор на исковата молба, което следвало да означава признаване на иска от ответника.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна, с който се излагат аргументи за нейната неоснователност.

Софийският градски съд прецени събраните по делото материали и наведените от страните доводи съобразно разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК и прие следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „„Р.М 91“ ЕООД срещу „С.НА С.В Б.“ искове за разваляне на сключения между страните договор, обективиран в нотариален акт № 198, т.І, рег.№ 11932, д. 261/1999 г. и за осъждане ответникът да заплати обезщетение в размер 4000 лв. – частично от 480 000 лв.

Ответникът е оспорил исковете по основание, позовавайки се на изтекла погасителна давност по отношение на иска за разваляне на договора, както и на обстоятелството, че правото на строеж – предмет на договора вече е реализирано, като за ищеца не са настъпили никакви имуществени вреди.

С обжалваното решение, като е съобразил писмените доказателства по делото, първоинстанционният съд е отхвърлил като погасен по давност иска за разваляне на договора, а като последица от това и обусловения от него иск за връщане на полученото на отпаднало основание.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената служебна проверка настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне на съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба доводи.

Безспорно е пред настоящата инстанция и от приетия пред СРС нотариален акт № 198, т.І, рег.№ 11932, д. 261/1999 г., се установява, че на 07.07.1999 г. между страните по делото - ответникът като прехвърлител, а ищецът – като приемател е сключен договор, обективиран във въпросния нотариален акт, за учредяване на право на строеж върху недвижим имот – дворно място в гр. София, ул. „**********с площ 606 кв.м., съставляващо парцел пл.№ VІІІ-9 в кв. 353 по плана на гр. София, м. Центъра.

По делото е безспорно и че на 30.04.1996 г. между ответника – като прехвърлител и „М.“ ЕООД е бил сключен договор за учредяване на право на строеж върху същото гореописано дворно място, като „М.“ ЕООД не е упражнил правото си на строеж върху процесния имот.

С писмо-становище до СРС от 18.02.2016 г. ищецът признава, че през 1999 г. председателят на ответното сдружение го е уведомил за предприети действия по разваляне на договора от 1996 г. между „М.“ ЕООД и Съюза на слепите.

При разглеждане на въпроса за основателността на предявения иск за разваляне на договор следва да се прецени обосноваността на направеното от ответника с отговора на исковата молба правопогасяващо възражение за давност.

Не могат да бъдат споделени доводите във въззивната жалба, че предвид обстоятелството, че ответникът е сдружение на незрящи хора липсва валидно подаден отговор, респективно възражение за давност и е налице признаване на иска. Обстоятелството, че ответното сдружение представлява интересите на слепите хора в България, не означава, че всичките му служители и членове на органите му са незрящи, както и че не биха могли да упълномощат други лица да подадат отговор на предявен спрямо тях иск. В този смисъл писменият отговор на ответника е подаден своевременно и следва да бъде взет предвид.

Погасителната давност е сложен юридически факт, съвкупност от два елемента: изтичането на определен период от време и бездействие на титуляра на правото.

Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 5 ЗЗД правото на разваляне на договор се погасява с петгодишна давност. Нормата на чл. 114, ал.1 ЗЗД предвижда, че давностният срок започва да тече от момента, в който правото е станало изискуемо. В частност, срокът по чл. 87, ал. 5 ЗЗД започва да тече от момента, в който правото на разваляне на договора може да бъде осъществено, т.е. от момента на неизпълнение на задължението. В този смисъл - Решение № 865 от 8.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2134/2008 г., IV г. о. В случая договорът е сключен на 07.07.1999 г., като според признанията на ищеца в горепосоченото становище от 18.02.2016 г., още към датата на сключване на договора, той е бил уведомен, че върху процесното дворно място е било учредено право на строеж в полза на друго дружество.

Още към този момент за него е възникнала възможност да иска разваляне на сключения договор, като по делото не са наведени твърдения, а и не са ангажирани доказателства от ищеца за наличие на някоя от уредените в чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД хипотези при които погасителната давност не тече или се прекъсва. Като е отчел гореизложеното правилно СРС е приел, че към 24.02.2013 г. – датата на предявяване на иска за разваляне на договора, петгодишният давностен срок вече е изтекъл, респективно правото на ищеца да развали договора е погасено, а предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед отхвърлянето на иска за разваляне на договора, обусловеният от него иск за неоснователно обогатяване също е неоснователен и правилно е бил отхвърлен от СРС.

По тези съображения и доколкото крайните изводи на двете инстанции съвпадат напълно, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено изцяло, включително и по отношение на присъдените разноски пред СРС в полза на ответника.

При този изход на делото право на разноски за въззивната инстанция има само въззиваемият, който претендира и доказва извършването на такива в размер от 400 лв. – адвокатско възнаграждение.

С оглед цената на иска и правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 01.07.2016 г., постановено по гр.дело № 57497/2015 г. по описа на СРС, 77-ти състав.

ОСЪЖДА „Р.М**“

ЕООД, ЕИК ******* да заплати на „С.НА С.В Б.“, ЕИК ******* на основание чл.273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400 лв. - адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.