Решение № 78 от 23.01.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Бургас, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Д.а при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Боряна Анг. Д.а Гражданско дело № 20232100101584 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод исковата молба на Д. В. Б., ЕГН ********** от ******, чрез адв. Красен Кръстев, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Цар Симеон І“№104, партер против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, жк“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков- Казанджията“№4-6, представлявано от Райна Миткова- Тодорова и Тихомир Вълчев, с която се иска да се приеме за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество заявеното в ЦКР при БНБ кредитно задължение в размер на 69 154,76 лв., дължимо по договор за кредит от 27.03.2012г., сключен между него и „ДСК“ ЕАД, което задължение е било цедирано на ответното дружество с договор за цесия от 19.04.2022г., тъй като е погасено по давност. Моли за постановяване на неприсъствено решение, в случай че са налице предпоставките на чл.238 и чл.239 ГПК. При условията на евентуалност, ако ответникът признае иска, моли да се постанови решение по чл.237 ГПК.

Ответната страна, в законоустановения срок е депозирала писмен отговор, с който моли производството по делото да бъде прекратено поради липса на правен интерес за ищеца, а ако се разгледа и уважи иска, претендира разноските в производството.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на страните, прецени представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази закона, установи следното от фактическа и правна страна:

Ищецът твърди, че на 27.03.2012г. сключил с „ДСК“ ЕАД договор за банков кредит, който бил обявен за предсрочно изискуем с връчена му на 12.12. 2014г. нотариална покана. За вземанията са издадени заповед за изпълнение на основание чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№5813/2015г. по описа на БРС. Въз основа на изпълнителния лист е било образувано изпълнително дело №295/2019г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров. На 19.04.2022г. вземането е било прехвърлено чрез договор за цесия на ответното дружество. С Определение от 20.04.2023г., постановено по ч.гр.д.

№5813/2015г., по което е постъпило възражение от длъжника, издадените заповед за 1 изпълнение и изпълнителен лист са обезсилени, а делото е било прекратено.

Изпълнителното дело №295/2019г. също е прекратено.

Тази фактическа обстановка не е спорна между страните.

След покана от страна на ищеца до ответното дружество за заличаване на заявеното в ЦКР при БНБ задължение, последното е отказало. Признало е посочените факти, но заявил, че претенцията е в размер на 69 154, 76 лв. Ищецът счита, че сумата е недължима от него, защото вземането е погасено по давност. За него съществува правен интерес от предявения иск, тъй като по този начин ще бъде заличено вписаното в кредитното му досие задължение. Счита също, че има правен интерес от настоящия отрицателен установителен иск, защото кредиторът претендира вземането извънсъдебно.

С отговора на исковата молба, ответното дружество не оспорва фактическата обстановка, изложена от ищеца, признава твърденията му, че към датата на предявяване на иска вземането е погасено по давност, като възражението му е само относно правните изводи, които следва да се направят въз основа на безспорните между страните факти. Счита, че фактът на изтичане на погасителната давност сам по себе си няма за последица автоматичното погасяване на кредита. А в случай, че искът бъде разгледан, признава и факта, че не съществува право на принудително изпълнение за процесните суми, поради което не са предприели и последващи действия по изпълнение. Излага доводи за характера на погасителната давност и последиците от настъпването й. Поддържа, че погасяване на вземане по давност преклудира единствено възможността на кредитора да търси удовлетворение по принудителен ред, но не и доброволното уреждане на взаимоотношенията с длъжника. Плащането на погасено по давност вземане е дължимо и представлява погасяване на съществуващо задължение. Твърди, че подаване на информация до ЦКР е задължение на кредитора и това какви са записванията в ЦКР не може да обоснове правен интерес за ищеца от воденето на подобен иск. Заявява, че „активен“ по смисъла на чл.19, ал.2 от Наредба №22/16.07.2009г. за Централния кредитен регистър е кредитът, вземанията по който не са изцяло погасени, като кредитът остава активен до окончателното му погасяване /чл.10, ал.1/ А погасяване на кредита е налице при осъществяване на някои от предвидените в ЗЗД погасителни способи- плащане, прихващане, опрощаване, новиране, сливане и пр. Обръща внимание, че ищецът не оспорва съществуването на валиден договор за кредит, неизпълнението си по договора и дължимостта на сумата, а сочи единствено за невъзможността вземането да бъде събрано по принудителен ред.

Действията на ответника са такива по извънсъдебно събиране на съществуващо вземане. Намира, че независимо, че задължението е погасено по давност не може да се приеме, че се дължат разноските в производството поради обстоятелството, че не са оспорени материалните предпоставки за възникване на задължението, а също и предвид обстоятелството, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото.

Предявеният иск е с правно основание чл.124 ГПК. При предявен отрицателен установителен иск, както в случая, ищецът отрича вземането на ответника, като излага доводи, че то е погасено по давност, а правният му интерес се извлича от евентуалната възможност да се освободи от отговорност за плащане на задължението със сила на пресъдено нещо, необходимо за последващи действия по заличаване на данни в ЦКР.

От своя страна ответникът твърди, че ищецът продължава да дължи, защото вземането продължава да съществува, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение, в който смисъл счита претенцията на ищеца за неоснователна. Изразеното в отговора на исковата молба отсъствие на намерение за реализиране на правата по съдебен ред не опровергава формирания извод по допустимостта на производството, защото предварителен отказ от права е 2 недействителен. След като ответникът извънсъдебно претендира изпълнение на вземането си, макар и с признанието, че е погасено по давност и не може да се удовлетвори принудително, пътят на ищеца за защита е предявяването на отрицателния установителен иск. Следва да се вземе предвид също, че по силата на чл.

10, ал. 1 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър , всяка кредитна институция е длъжна да събира и подава информация за всички кредити на своите клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване. А всяко едно погасяване на задължението представлява изменение по кредита, за което се дължи подаването на информация в Централния кредитен регистър. Под погасяване следва да се разбира настъпване на обстоятелства за прекратяване на правоотношението, като Наредбата не дефинира „погасяването“ само до плащане, а до всяко едно такова, вкл. и погасяване на вземанията по давност.

Следователно ищецът има правен интерес от предявяването на иска по чл. 124 ГПК за установяване на настъпилото погасяване на вземането, доколкото с това се обосновава настъпилото изменение по кредита.

Предвид изложеното, съдът намира, че за ищеца съществува правен интерес от иска.

Съдът счита, че той е основателен по следните съображения:

Ответникът не оспорва фактическите твърдения на ищеца вкл. в частта за наличие на договор за кредит от 2012 г. с "ДСК" ЕАД, както и че вземането по същото е погасено по давност, макар със съображения в отговора на исковата молба за правните последици на погасителната давност. Не се навеждат твърдения за спиране или прекъсване на давността.

Няма спор между страните, че ищецът е сключил с „ДСК“ ЕАД договор за банков кредит на 27.03.2012г., както и че вземането е прехвърлено на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, а с договор за цесия от 2022г. от „ОТП Факторинг България“ ЕАД на "ЕОС Матрикс" ЕООД. Ищецът е навел твърдения, които не са оспорени от ответника, че вземането по договора за кредит от 2012 г. е станало изискуемо, било е образувано изпълнително дело №295/2019 г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров при РС- Бургас въз основа на издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.

№5813/2015г. по описа на БРС, впоследствие обезсилени и изпълнителното делопрекратено през 2023 г. Ответникът е признал, че вземането е погасено по давност, с оглед на което не се изследва въпроса кога същата е изтекла.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът.

Ответникът поддържа, че не е дал повод за производството, поради което не следва да бъде ангажиран с разноски, което възражение съдът намира за неоснователно.

Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника при уважаването на иска са регламентирани в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и същите са две: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК. С извънсъдебното си поведение ответникът е дал повод за завеждането на иска, доколкото вземането на ищеца в ЦКР продължава да съществува, като така поддържаните данни за кредитополучателя в ЦКР му създават затруднения при последващо кредитиране. Също така със 3 становището си от 21.08.2023г., изпратено до ищеца по повод негово запитване, ответникът е посочил на ищеца, че има вземане от него, като го е информирал за възможности за „гъвкави решения“ за доброволно изплащане на задълженията, които счита за дължими. Със същото това становище, позовавайки се на чл.10 от Наредба №22/16.07.2009г. на БНБ за ЦКР, уведомява ищеца, че като финансова институция ежемесечно подава информация за неговото задължение. От тези действия и писма от ответника може да се направи извод, че същият е станал повод за иницииране от ищеца на настоящото производство. По силата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Наредба №22/16.07.2009г. на БНБ за ЦКР данните, които всеки от кредиторите/включително и цесионери, придобили вече съществуващи вземания от други доставчици на кредитни услуги/ подава за своите клиенти служат за преценка на кредитната задлъжнялост на кредитополучатели, длъжници и поръчители за петгодишен исторически период.

Затова, ако не съдейства за точно опестяване на дънните за дълга на ищеца, след като има задължение за това, а е и поканен да го направи, той несъмнено причинава неудобства и/или вреда на кредитополучателя.

Същевременно, с отговора на исковата молба претенцията е оспорена като недопустима и неоснователна, поради което не е налице и следващата предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК, а именно признание на иска.

Ищецът е представил списък на разноските по чл.80 ГПК. Тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, дължимата държавна такса следва да се възложи върху ответника на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, а именно сумата от 2766,19 лева.

В настоящия случай на ищеца е оказана безплатна адвокатска помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл. 38, ал. 1,т.2 от Закона за адвокатурата. С оглед изрично отправеното искане, следва да бъде присъдено, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, възнаграждение на адвоката, представлявал и защитавал ищеца в процеса. Такова се присъжда по искане на страната, направено от нея своевременно, като с оглед разпоредбите на ГПК то съставлява част от разноските по делото. Съгласно посочената разпоредба, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка, или които са материално затруднени лица, или са роднини, близки или на друг юрист. Налице е предвиденото в чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото пред настоящия съд процесуално представителство на ищеца. За да упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38 от Закона за адвокатурата, като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване. В този случай, съгласно чл. 38, ал. 2 от цитирания нормативен акт, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не понисък от предвидения в Наредбата, съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати /в този смисъл определение № 70 от 8.02.2017 година на ВКС по частно търг. дело № 2445/2016 година, II т. о., определение № 41 от 25.01.2017 година на ВКС по частно търг. дело № 2127/2016 година, I т. о. и др./. Тъй като адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата се присъжда директно на процесуалния представител на страната, то с настоящия съдебен акт ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адвокат Красен Димитров Кръстев сумата от 6182,38 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено по 4 правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно с уважената част от иска.