Акт от 12.05.2021, Административен съд - Сливен
- Съд
- Административен съд - Сливен
- Дело
- 92/2021
- Подписан
- 12.05.2021
- В сила
- 21.10.2021
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.18а ал.9 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 26 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.15 · Закон за закрила на детето
- чл. 23, ал. 1 · Закон за чужденците в Република България
- чл. 25, ал. 1, т.3 · Закон за чужденците в Република България
- чл. 2, ал. 3 · Закон за чужденците в Република България
- чл. 39а, т. 1 · Закон за чужденците в Република България
- чл. 40, ал. 1, т. 5 · Закон за чужденците в Република България
- чл. 40, ал. 1, т. 6 · Закон за чужденците в Република България
- чл. 44, ал. 1 · Закон за чужденците в Република България
- чл. 44, ал. 2 · Закон за чужденците в Република България
- чл. 46, ал. 1 · Закон за чужденците в Република България
- § 1, т. 4б · Закон за чужденците в Република България
Р Е Ш Е Н И Е № 105 гр. Сливен, 12. 05.
2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 92 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Д. Й., г. на РТ., подадена със с. на з.п.и б.С.Й., срещу Заповед № 343з-254 от 02.02.2021 г. на Н.Група „Миграция“ при
Областна дирекция на МВР – Сливен, с която на оспорващия Д. Й., на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ, е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 1 от ЗЧРБ – „Отнемане на правото на пребиваване в Република България”.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е немотивирана, постановена в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. В жалбата оспорващият сочи, че административният орган не е съобразил, че от началото на 2020 г., във връзка с пандемията от COVID-19, РТ. е забранила напускането на държавата, което е осуетило възможността му да пребивава на територията на Република България. Оспорващият бил у.и реално не е отсъствал за период от 12 последователни месеца от територията на държавите – членки на Европейския съюз. Моли оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично, със з.си п.и б.С.Й., както и с упълномощен процесуален п.– адв. В. С. ***.
Поддържа жалбата и моли да бъде уважена. В писмени бележки доразвива съображенията си за незаконосъобразност на заповедта.
Административният орган – Н.Група „Миграция“ при ОД на МВР – Сливен, редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и с упълномощен п. п.– гл.юриск.
К. Б.. Оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й. Представя писмени бележки.
Представителят на
РД „Социално подпомагане“ Сливен – г. с. р.С. С. изразява становище за неоснователност на жалбата, като сочи, че отнемането на правото на пребиваване не накърнява интересите на н. оспорващ.
Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С Решение № 647914 от 01.02.2019 г. на Директора на Дирекция „Миграция” при МВР, издадено на основание чл. 25, ал. 1, т.3 от ЗЧРБ на оспорващия Д. Й., роден на *** г., в РТ., е разрешено право на постоянно пребиваване на чужденец в Република България. Съгласно цитираната норма разрешение за постоянно пребиваване могат да получат м. и н. д. на б.граждани или на постоянно пребиваващи в страната чужденци, които не са встъпили в брак, като в случая резрешението е издадено, предвид обстоятелството, че б.на Д. Й. е получил разрешение за постоянно пребиваване в РБългария.
Видно от приобщеното по делото удостоверение за постоянен адрес изх. № 363 от 08.03.2019 г. по описа на Община Сливен, оспорващият е със заявен постоянен адрес ***, считано от 07.03.2019 г. Съгласно удостоверение за настоящ адрес изх. № 747 от 08.03.2019 г. по описа на Община Сливен, оспорващият има заявен настоящ адрес в РТ. от 07.03.2019 г.
На 18.11.2020 г. е извършена проверка от служител на Група „Миграция“ при ОД на МВР Сливен, при която е снето сведение от Н. И. В., предоставила жилището си под наем на р. на чужденеца. Съгласно сведението, оспорващият у. в гр.И., родителите му също работят и живеят там, редовно си плащат наема, имат ключ от жилището и вещи в жилището. Р. му имат роднини в с. С., общ. Котел и целта на семейството била да се установи трайно в България, за да може оспорващия да у. в България. Проверката е обективирана в Докладна записка Рег. № 343р-14020 от 18.11.2020 г., към която са приложени сведение от Н. В., справка за пътуване на Д. Й. от 01.01.2019 г. до 01.02.2021 г. Съгласно приложената справка за периода след 01.02.2019 г. /датата на издаване на разрешението за постоянно пребиваване/, оспорващият е престоял в Република България общо 9 дни, като в първата година от издаване на разрешението е престоял общо7 дни.
Въз основа на резултатите от проверката, е образувано административно производство, на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ, и на оспорващия, чрез з.му п.С.Й., е изпратено съобщение по чл. 26 от АПК рег. № 343000-12237 от 18.12.2020 г.
Съобщението е връчено по реда на чл.18а ал.9 от АПК чрез залепване на входната врата на адрес гр. С., бул. „Х. Д.“ № …, за което е съставен Протокол Рег. № 343р-15539 от 22.12.2020 г. Със съобщението е дадена възможност на оспорващия да изрази своите възражения, като такива не са постъпили в дадения срок.
На 29.01.2021г. е проведено изслушване на н. Д. Й., в присъствието на б.му С.Й., както и на социален работник, съгласно изискванията на чл.15 от ЗЗДет.
Изготвен е протокол № 343р-1574/29.01.2021г., в който представителят на Дирекция „Социално подпомагане“ Сливен дава становище, че няма възражения за налагане на ПАМ.
На 02.02.2021 г. от Н.на Група „Миграция“ при ОД на МВР– Сливен, е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № 343з-254, с която на оспорващия Д. Й., на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ, е наложена ПАМ по чл. 39а, т. 1 от ЗЧРБ – „Отнемане на правото на пребиваване в Република България”, тъй като от административния орган е установено, че оспорващият в едногодишен срок след разрешението за пребиваване не се е установил и не пребивава на територията на страната. От фактическа страна, от органа е прието, че: за периода от 01.02.2019 г. до датата на проверката чужденецът е пребивавал на територията на Република България общо 9 дни, като през първата година след разрешението е пребивавал едва 7 дни, а част от престоя му е за свързан с приключване на процедурата във връзка с предоставеното му право на пребиваване; лицето е установено и трайно живее и у. на територията на РТ., където е и настоящия му адрес; не е установено членове на семейството на чужденеца да се намират и да живеят на територията на страната; лицето е у.и завършва с.си о.в РТ..
Направен е извод, че чужденецът се е установил на територията на Р Т., където е и обичайното му пребиваване, както и че същият никога не се е установявал на територията на Република България след разрешеното постоянно пребиваване, а престоите му са кратки и инцидентни. Органът е посочил, че не е изпълнено условието за получаване на постоянното пребиваване, а именно в едногодишен срок да се установи и да пребивава на територията на Република България, каквото е изискването на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ. Административният орган е приел и че по смисъла на § 1, т. 4б от ДР на ЗЧРБ, същият се явява у. лице, но като е отчел обстоятелствата, че социалните, културни и семейни му връзки са с РТ., е счел, че не се накърнява благосъстоянието и социалното му развитие и издаването на заповедта не накърнява висшия му интерес, за което се е съобразил и със становището на присъствалия при изслушването по реда на чл.15 от ЗЗДет. социален работник, обективирано в протокол №
343р-1574/29.01.2021г.
По делото са приобщени процедури за служители от Министъра на здравеопазването на РТ., видно от които до второ нареждане се прекратява годишният отпуск на всички служители, работещи в Министерството; Разпечатка от взети решения на събранието на кабинета на Президента, проведено на 30.11.2020 г., че на територията на страната до второ нареждане се въвежда ограничение за напускане на дома през почивните дни, считано от 04.12.2020 г.; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 29 том III дело № 420 от 2019 г. по описа на нотариус с Рег. № 667 на НК и район на действие – Районен съд Котел, видно от който на 09.12.2019 г. Н. Д.– с. на б.на оспорващия е закупила имот в с. С., общ.К.
По делото е приобщено удостоверение за родствени връзки изх. № 2400-526 от 16.03.2021 г. по описа на Община Сливен.
Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Заповедта е съобщена на оспорващия чрез з.му п.на 04.02.2021 г.
Жалбата срещу заповедта е входирана в деловодството на съда 17.02.2021 г. и следователно е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок. Жалбата е подадена и от надлежна страна – адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата се преценява като неоснователна по следните съображения:
На първо място заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ – надлежно оправомощено длъжностно лице, въз основа на Заповед № 343з-320 от 14.02.2018 г. на Директора на ОД на МВР Сливен. При издаването й е спазена установената от закона форма – оспореният акт е писмен и е мотивиран, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. В оспорения акт е описана приетата за установена от административния орган фактическа обстановка, посочени са доказателствата, въз основа на които са установени фактите, цитирани са правните норми, послужили като основание за постановяване на административния акт. Същият съдържа изискуемите от нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Проведено е изслушване на н., съгласно изискването на чл.15 от ЗЗДет. в присъствието на социален работник, който е изразил становище за издаване на оспорената ПАМ. Изпълнени са и изискванията на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, като при налагане на ПАМ административният орган е извършил анализ на обстоятелствата, предвидени в цитираната разпоредба, съгласно която при налагане на принудителните административни мерки компетентните органи отчитат продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, категориите уязвими лица, наличието на производства по Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето.
Административният акт е издаден при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ, послужила като правно основание за издаване на оспорената заповед, правото на пребиваване на чужденец в Република България се отнема, когато в едногодишен срок след разрешението чужденецът не се е установил и не пребивава на територията на страната, освен в случаите по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13, 16 и чл. 25г, както и по отношение на членове на семейство на чужденец по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16 от  ЗЧРБ.
По делото няма спор, че на Д. Й. е разрешено право на постоянно пребиваване в Република България по реда на чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ при по-благоприятни условия от предвидените в Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 година относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни, без да е било необходимо да се удовлетворяват условията на чл.4 т.1 от нея, каквато възможност е предвидена в чл.13 от същата.
От доказателствата по делото се установява, че Д. Й. не се е установил на територията на България. За период от около две години е пребивавал в България само 9 дни, като по-голямата част от пребиваванията са свързани с приключване на процедурата във връзка с предоставеното му право на пребиваване. Налице е единствено регистриране на оспорващия на адрес в гр. С., но по данни на собственика на имота, Д. Й. не се е настанявал трайно на адреса, а живее със семейството си в гр. И., където у. С оглед събраните доказателства, обосновано административният орган е достигнал до извод, че чужденецът не се е установил и не пребивава на територията на страната в рамките на посочения в чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ едногодишен срок след получаване на разрешението за пребиваване. В този едногодишен срок оспорващият е пребивавал в България общо 7 дни.
Разпечатката съдържа 40 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/57342dac-2702-4af5-883e-d70300a5a570