Решение № 507 от 20.04.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 507 гр. Пловдив, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева

Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно гражданско дело № 20215300501038 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ – МВР, чрез пълномощника по делото юрисконсулт М.Г., срещу Решение № 260316 от 03.02.2021 г., постановено по гр.д. № 12968/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив , с което жалбоподателят е осъден да заплати на К. П. М. сума, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за исковия период, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане, както и направените разноски.

Жалбоподателят счита, че с обжалваното решение първоинстанционният съд неправилно е възприел, че е налице празнота в уредбата и следва да се прилага по аналогия Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Твърди се, че съгласно действащото по време на исковия период разпоредба на чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени – сумирано за тримесечен период. Според същата разпоредба определянето на 24часова смяна е по изключение и при работа на смени и е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 1

8 часа за всеки 24 – часов период. Твърди се, че разпоредбите на чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал.6 предвиждат, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В тази връзка се сочи, че въпросът за нормалната продължителност на нощния труд на държавните служители в МВР е уреден различно от трудовото законодателство – докато в чл. 140 КТ е предвидено, че нощният труд не следва да надвишава 7 часа, по ЗМВР е допустим 8 часа нощен труд за всеки 24- часов период. Посочва се, че предвид специфичните обществени отношения, които урежда, ЗМВР се явява специален по отношение на КТ и последният се прилага само за неуредените в специалния закон въпроси. В жалбата се сочи, че в чл. 187, ал.9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Въз основа на посочената законова делегация от министъра на вътрешните работи са издадени Наредба № 1812з- 407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в МВР, Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. / отм. ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г., с Решение № 1512 от 11.02.2016 г., постановено по адм.д. № 7493 по описа за 2015 г. на ВАС, ІVо. и Решение № 8585 от 11.07.2016 г., постановено по адм.д. № 5450 от 2016 г. на ВАС, V-чл. състав/ и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. /отм. ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г. и бр. 4 от 14.01.2020 г., с Решение № 16766 от 10.12.2019 г., постановено по адм.д. № 8601 по описа за 2019 г. на ВАС, V – чл. състав, І – ва колегия/. Твърди се, че в съответствие с чл. 187, ал. 3 и в трите наредби, в чл. 3, ал. 3 е регламентирано, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24- часов период. Сочи се, че в посочените наредби, единствено в разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 1812з- 407 от 11.08.2014 г. е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 часа и 6,00 часа за отчетния период се умножава по 0,143.

Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Сочи се, че в последващите наредби е предвидено при отчитане на часове нощен труд техният брой да се посочва в цяло число. Цитира се легалното определение за нощен труд, съгласно чл.

143, ал. 1 КТ, като се сочи, че положеният от ищеца извънреден труд през исковия период му е бил заплатен от ответника. Акцентира се върху различната регламентация на възможността за полагане на нощен труд от служителите в ЗМВР и НСОРЗ, като се сочи, че съотношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на допустимия размер нощен труд е 1:1 за държавните служители по ЗМВР. Сочи се, че посочената разлика в уредбата на допустимата продължителност на нощния труд между служителите на МВР и полагащите труд по трудово правоотношение е съобразена изцяло с характера на дейността, извършвана от 2 държавните служители в МВР. На основание изложеното счита,, че не могат да бъдат споделени доводите по приложение на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ поради непълнота в нормативната уредба и поставяне на служителите на МВР в неравностойно положение спрямо работещите по трудовото правоотношение. Твърди се, че липсва празнота в закона, налагаща прилагане по аналогия на разпоредбите на КТ и НСОРЗ досежно нощния труд.

Цитира съдебна практика на ВКС в подкрепа на становището си. Моли обжалвания акт да се отмени. Претендира разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение.

В срок е постъпил отговор от въззиваемата страна К.П. М., с която се оспорва депозираната жалба, като неоснователно по подробно изложени в отговора съображения.

Оспорва възражението, че не намира приложение чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ по отношение на държавните служители. Сочи, че през процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., в която е липсвало изрично правило за преизчисляване при сумирано отчитане на работното време на положените часове труд между 22,00 ч. и 6,00 ч. с коефициент 1,143. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, държавните служители, които полагат труд за времето от 22,00 ч. до 06,00 часа се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда, като цитира приложимите разпоредби. С оглед на изложеното счита за неприемливи доводите, че предвид спецификата на функционалните задължения на държавните служители по чл. 142, ал.1, т. 1 ЗМВР по отношение на тази категория служители е необходим различен подход. Твърди се, че разпоредбите на чл. 187, ал. 1 и ал. 3, изр. 4 от ЗМВР са неправилно тълкувани от жалбоподателя, като от същите не може да се направи извод, че се предвижда еднаква продължителност на работното време на служителите на МВР през деня и през нощта, защото подобно тълкуване би ги поставило в неравностойно положение. На основание изложените доводи счита обжалваното решение за правилно и обосновано и моли да се потвърди. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 178 ЗМВР и чл. 181 ЗМВР, вр. с чл. 150 от КТ и акцесорни такива по чл.86 от ЗЗД.

Ищецът К. П. М., ЕГН ********** е предявил срещу Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР – гр. София, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 879,19 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 26.09.2017 г.- 01.10.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, както и мор. лихва върху дължимата помесечно 3 сума за изв. труд в размер на 50 лева, законна лихва и разноски.

Ищецът твърди, че е работил през процесния период, като е полагал труд на длъжността *** в сектор Охрана на обществения ред при Зонално жандармерийско управление - гр. Пловдив, като поради естеството на работата ищецът е полагал нощни дежурства, по утвърдени графици, като тези часове нощен труд не са били преобразувани в дневен труд и не му е заплащано възнаграждение за положения изв. труд.

Твърди се, че за процесния период ищецът е положил отработен изв. труд, който не му бил заплатен.

В срок е постъпил писмен отговор от ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, като правоприемник на ответника, Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР – гр. София, ст. юрк. М.Х., с който исковете се оспорват като неоснователни. Сочат, че приложим е само и единствено ЗМВР, а на осн. член 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. С Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018г. е бил регламентирани редът касаещ спорния въпрос и в които наредби липсват правила за норма за превръщането на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143, като за служителите на МВР е неприложим реда предвиден в НСОРЗ. Прави се възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо и при постановяването му не е било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи.

Не се спори от събраните в тази насока писмени доказателства се установява, че през процесния период ищецът служител в МВР, че е полагал труд на смени, като отчитането на положения труд е сумирано, на тримесечен период.

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните, се установява, че отработените от ищеца часове нощен труд за периода от 26.09.2017 г. до 01.10.2020 г. са 1215 часа, равняващи на 151,9 нощни смени.

След приравняването им на дневен труд с К=1.143 стават 1388, 7 часа. Разликата от 173,7 часа представлява положен извънреден труд, в стойностно изражение в размер на 1327,87 лв., която сума не е платена на ищеца. Мораторната лихва, изчислена върху всяка тримесечна сума на извънредния труд, считано от падежа на плащането (30-то числа на месеца следващ тримесечието на начисляването) до завеждането на исковата молба – 07.10.2020 г. , възлиза общо на 185,29 лв.

4

С оглед на така събраните доказателства първоинстанционният съд е уважил предявените и впоследствие изменени по размер искове, като основателни и доказани по размер. Приел е, че приложимите в настоящия правен спор нормативни актове са ЗМВР и Наредба № 8121з592 от 25.05.2015г., Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018г., приети на осн. член 187, ал. 9 от ЗМВР, издадена от министъра на вътрешните работи. Счел е за основателни доводите на ищеца, че положеният от служителите на МВР часове нощен труд следва да се преобразуват в часове дневен труд, с коефициент 1,143 чрез субсидиарното прилагане на КТ и Наредбата за работното време, почивките и отпуските, приета с ПМС № 72 /1986г. Изложил е подробни мотиви в тази насока, които не следва да се повтарят в настоящото съдебно решение.

Разпечатката съдържа 32 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/57341871-5775-429d-918e-6916ff04511b