Решение № 518 от 11.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 518 гр. София, 11.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20231110170094 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от ... срещу Д. Й. К., с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца от ответника за суми, както следва: сумата от 1497,59 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от 1.05.2016г. до 30.04.2019г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ..., сумата от 36,54 лв. – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода от 1.01.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва върху всяка главница считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 28.02.2020г. до окончателното плащане, сумата от 165,76 лв. – мораторна лихва върху първата главница за периода от 15.09.2017г. до 19.02.2020г., и сумата от 6,15 лв. – мораторна лихва върху втората главница за периода от 3.03.2017г. до 19.02.2020г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 11287/2020г. по описа на СРС, 44 с-в. В исковата молба ищецът излага, че ответникът в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.

153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за имота е доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за 1 плащане са определени в съответните приложими през този период Общи условия.

Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главните вземания след изтичане на установения в Общите условия падеж. За дължимите суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило възражение от длъжника. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В подаденото срещу заповедта за изпълнение възражение по чл. 414 ГПК ответникът оспорва претендираните от ищеца вземания по основание и размер, като навежда и възражение за погасяването им по давност.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

150, ал. 1 ЗЕ за вземането за цена на топлинна енергия:

Основателността на предявения главен иск се предпоставя от установяване на фактически състав, включващ наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, по което през исковия период ищецът е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия в количество, за което е начислена претендираната цена, и неизпълнение насрещното задължение на ответника за плащане стойността на потреблението.

На първо място, подлежи на обсъждане съществуването на договорно правоотношение, което ищецът сочи като източник на вземанията си.

Съгласно чл. 153 ЗЕ насрещна страна (купувач) по правоотношението с топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъеД.ни към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, които се явяват потребители на топлинна енергия и като такива са задължени да заплащат нейната цена. Този кръг от лица законът определя като битови клиенти на топлинна енергия – лица, купуващи топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, съгласно дефинитивната норма на 2 пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Посочените разпоредби легитимират като потребител на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител е третото лице ползвател. Съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ правоотношението по продажба на топлинна енергия се регламентира от публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след публикуването им най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като не се изисква писменото им приемане от клиентите купувачи.

По аргумент от визираните законови норми договорът между топлопреносното предприятие и собственикът, респ. вещният ползвател на топлоснабден имот е уреден като договор, сключен при Общи условия, без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, обективирани в писмена форма. Този договор обвързва по силата на закона лицето, което съгласно нормативната дефиниция се явява потребител на топлинна енергия. В този смисъл фактът на топлоснабдяване на имота и установеното качество на ползвателя му като потребител на топлинна енергия са достатъчни да се приеме наличието на възникнало договорно правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет продажба на топлинна енергия.

В случая от констатациите на приетата съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, се установява, че недвижим имот, съставляващ апартамент № 2 в ...., се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъеД.на към топлопреносната мрежа, като за същия при ищцовото дружество е открита партида с аб.№ 174754. По делото е представен Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти /отм./ от 9.12.1994г., по силата на който Д. Й. К. е придобил правото на собственост върху процесния имот. Не се твърди и не са представени доказателства за това след придобиване на собствеността ответникът да се е разпоредил с имота, прехвърляйки същия или учредявайки вещно право на ползване на трети лица.

При данните, че ответникът се легитимира като собственик на процесния имот, необременен с вещно право на ползване в рамките на исковия период, и предвид това, че същият е топлоснабден, съгласно цитираните по-горе дефинитивни норми от ЗЕ, той се явява потребител на топлинна енергия по силата на закона и съответно страна по договор с ищцовото дружество за продажбата й през този период. Ирелевантно е обстоятелството дали ответникът фактически е обитавал имота през целия период, тъй като законодателят не придава правно значение на този факт, а свързва качеството потребител на топлинна енергия с принадлежността на вещното право на собственост или ползване върху имота. Без значение е и това дали процесният имот е бил предоставен за ползване на трети лица по силата на облигационно правоотношение, доколкото няма данни за сключен между трето лице ползвател и топлопреносното 3 предприятие договор за продажба на топлинна енергия (в този смисъл ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС).

Не е спорно между страните наличието на приети от ищеца Общи условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-02/3.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г., и Общи условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, в сила от м.07.2016г. (общодостъпни на електронната страница на ищцовото дружество), за които са спазени законоустановените изисквания за надлежно одобрение от компетентния регулаторен орган и за последващата им публикация в по един централен и местен ежедневник.

При липса на данни за направени в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ възражения Общите условия съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ следва да се считат приложими към възникналото с ищеца договорно правоотношение.

По изложените съображения съдът намира за доказано съществуването на правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия, което предпоставя ангажиране отговорността на ответника за неизпълнени задължения по същото.

За установяване количеството потребление на топлинна енергия през исковия период по делото са събрани писмени доказателства (извлечения за начислени суми, фактурирани ежемесечно по прогнозен дял от предишен отоплителен сезон; изравнителни сметки за потребление през включените в исковия период отоплителни сезони; формуляр за отчет и протоколи за неосигурен достъп за отчет на уредите за дялово разпределение), както и са приети заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизa.

При съвкупната преценка на приетите писмени доказателства и съобразно кредитираните от съда констатации на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че през исковия период в сградата етажна собственост по местонахождение на процесния имот ищецът е доставял топлинна енергия при дялово разпределение на същата, възложено на „....“ ООД (правоприемник на „Бруната“ ООД и „Бруната България“ ООД). Съгласно изводите по експертизата количеството потребена топлинна енергия е правилно отчитано и остойностявано, като дяловото разпределение е извършвано от фирмата за топлинно счетоводство при коректно приложена методология и при спазване на техническите правила, съобразно изискванията по Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.).

Констатациите на вещото лице сочат, че потреблението на топлинна енергия в топлоснабдената сграда е измервано по показанията на общия топломер, монтиран в абонатната станция, след приспадане на технологичните разходи, които са за сметка на доставчика, като разпределението между етажните собственици е извършвано 4 съобразно пълния обем на отопляемата кубатура по проект на имотите в сградата.

Общият топломер периодично е преминавал метрологични проверки, извършвани от оторизирани юридически лица, при които е установена годността му за коректно отчитане на потреблението. Съобразно установеното от експерта за процесния имот през исковия период е доставяна топлинна енергия и е остойностявано потребление по две пера – топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване (БГВ), докато топлинна енергия за отопление на имота не е потребявана и съответно не е отчитана, тъй като отоплителните тела (радиатори) са демонтирани/затапени. Припадащият се на имота дял от топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е отчитан според съотношението на пълния му отопляем обем към пълния отопляем обем на сградата етажна собственост, съобразно техническите нормативи по Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.) за изчисляване на реалното количество топлинна енергия и разпределение на общия разход между етажните собственици. Разходваната топлинна енергия за БГВ за отоплителен сезон 2017/2018г. е измервана на база реален отчет на показанията на 1 бр. технически изправен и сертифициран водомер за топла вода, а през останалите отчетни периоди – на база служебен отчет поради неосигурен достъп, при нормативно приет разход от 140л. на денонощие за един потребител, в съответствие с чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.).

Разпечатката съдържа 28 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5733ba02-57c3-45b6-a10d-5a6f0d123bf5