Решение № 10 от 05.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. София, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

Биляна М. Вранчева

Цветомила Данова при участието на секретаря Даниела Д. Генчева в присъствието на прокурора Р. Н. Р. като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно административно наказателно дело № 20231100604635 по описа за 2023 година Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК.

Образувано е по въззивна жалба и допълнение към нея от обв. Н. П. Н., подадена чрез упълномощения му защитник адв. Н. Д., срещу решение, постановено по НАХД № 6594/21г. по писа на СРС, НО, 20 състав, с което съдът е признал за виновен обв. Н. за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“, вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК и на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 2 000лв. В тежест на обвиняемия са възложени направените в хода на д.п. и в първоинстанционното производство разноски по делото. Разпоредено е на следващо място веществените доказателства – 2 бр. компакдискове да останат по делото.

В депозираната от обвиняемия жалба и допълнение към нея се обжалва съставомерността на престъплението, като се твърди наличието на ескулпиращи обстоятелства – липса на неправомерно поведение от обвиняемия, липса на причинна връзка между поведението му и настъпилия съставомерен резултат, като единствената причина за настъпване на ПТП се явяват действията на пострадалия – същият е управлявал технически неизправно ППС, не се е съобразил с изискването на чл. 20, ал.2 от ЗДвП; обвиняемият не е нарушил вмененото му задължение по чл. 95 от ЗДвП.

1

Прави се искане въззивната инстанция да отмени решението на СРС и да оправдае обв. Н. по повдигнатото му обвинение, алтернативно да приложи привилегирования състав на чл. 343а от НК, алтернативно – да намали размера на административното наказание „глоба“.

В съдебно заседание, защитата на обв. Н. Н. - адв. Д. - от САК, поддържа въззивната жалба с допълнението към нея по съображенията, изложени в тях. Пледира, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, необосновано и постановено при наличие на съществени нарушения на процесуалните правила. Намира, че вътрешното убеждение на решаващия първоинстанционен съд по фактите и тяхната правна квалификация не почива на всестранен, прецизен и пълен анализ на доказателствената съвкупност, а установената фактическа обстановка не съответства на дадената й правна квалификация. Защитникът изтъква, че съгласно приетата по делото КМАТЕ не е имало никакво съприкосновение между управлявания от обвиняемия автомобил и велосипедиста, обстоятелство което прекъсва причинноследствената връзка между поведението на обвиняемия и падането на пострадалото лице, респективно причинените му телесни увреждания. Акцентира, че най-вероятна причини за падането на велосипедиста е неговото неправомерно поведение при извършване на маневрата престрояване, а получените телесни увреждания се дължат основно на липсата на предпазна каска.

Обвиняемият Н. Н., при упражняване правото си на лична защита, поддържа становището на защитника си.

В последната си дума изразява съжаление за случилото се, но счита, че той няма вина и моли съда да бъде оправдан.

Представителят на СГП пледира решението на първоинстанционния съдебен състав да бъде потвърдено, а жалбата на обвиняемото лице - оставена без уважение.

Счита, че СРС е извършил законосъобразен анализ на събраните в хода на делото доказателства, въз основа на който е извел правилна фактическа обстановка и е достигнал до коректни правни изводи, а наложеното наказание се явява закономерно и справедливо.

Съдът, като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл.

313 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране правото на страните да участват, да сочат доказателства, а на обвиняемия – да се защитава. Противно на възраженията на защитника, първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина, като е направил своите доказателствени изводи въз основа на 2 всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивният състав, след като подложи на анализ доказателствената съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя фактическите констатации на СРС, касаещи инкриминираното деяние. Въз основа на извършения собствен анализ на събраните доказателства, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият Н. П. Н. е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, работи на свободна практика като таксиметров шофьор, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****, с настоящ адрес: с.

Гормазово, общ. Божурище, обл. София, ул. ****, ЕГН **********. Към инкриминираната дата 09.10.2019г. Н. притежавал лек автомобил марка „Шкода”, модел „Фабиа”, с peг. № С **** ХС и валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство, категория „В“.

Около 17:30 ч. на 09.10.2019 г. в гр. София в светлата част на деня и при добра видимост, Н. П. Н. управлявал горепосоченото моторно превозно средство като таксиметров автомобил, по бул. “Панчо Владигеров“ с посока на движение от бул.

“Царица Йоанна“ към бул. “Сливница“, когато забелязал технически проблем по автомобила и спрял в дясната пътна лента до тротоарната площ, на около 90 метра след района на кръстовището, образувано между бул. “Панчо Владигеров“ и ул. “Проф. д-р Александър Станишев“. В този участък от бул. “Панчо Владигеров“ пътното платно било предназначено за двупосочно движение, като в посоката, в която Н. П. Н. се движил и спрял колата, платното било в прав участък от пътя, с три пътни ленти, всяка широка по 3,5 м., разделени с единична прекъсната линия. Пътната настилка била сух асфалт, без неравности и дупки, с лек наклон спускане. Времето било сухо и ясно, а видимостта - много добра.

По същото време по бул. „Панчо Владигеров“, в същата посока на движение, Н. Й.Г., без каска, облечен с червена светлоотразителна жилетка за велосипедисти, управлявал със скорост от около 20 км/ч. технически изправен и оборудван велосипед марка „Крос“, модел „Номад“, с работещ и светещ преден фар и мигащ заден стоп. Н.

Г. възприел спрелия на уличното платно, в дясна пътна лента, автомобил „Шкода Фабиа” с peг. № С **** ХС, в който се намирал водачът му Н. П. Н. и решил да го заобиколи от ляво, като за целта Г. подал ясен сигнал с лявата си ръка за предстоящата маневра на велосипеда. Когато велосипедистът Г. приближил на 8-9 метра отзад и отляво спрелия на уличното платно автомобил, обв. Н. Н. отворил изведнъж предната лява врата на автомобила, без да погледне в огледалата за обратно виждане /ляво странично и вътрешно/, при което е можел да възприеме приближаващия се велосипедист, който е бил видим за него и да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. Поради скоростта, с която се движел и 3 дистанцията на която се намирал в момента на отварянето на шофьорската врата, велосипедистът нямал техническа възможност да предотврати удара, който последвал между велосипеда и отворената предна лява врата на автомобила, от което тялото на Г. се отделило от велосипеда, прехвърлило се над отворената врата на лекия автомобил и паднало на платното напред и наляво, спрямо посоката си на движение. Н. Н. първоначално останал в автомобила си без да окаже помощ на пострадалия Н. Г..

Инцидентът бил непосредствено възприет от намиращия се в района на местопроизшествието Г.П.Г., който незабавно сигнализирал за случилото се на тел.112.

Т.К.Д., управлявайки автобус по същия път, но в обратната посока, преминавайки в района на местопроизшествието забелязал лежащия на пътното платно велосипедист и подал сигнал на тел. 112. Трети по ред, подал сигнал на тел. 112 и обв. Н. Н..

След падането на земята Н. Г. първоначално загубил съзнание за няколко минути, след което се свестил и без чужда помощ се преместил на тротоара. На мястото на инцидента пристигнал екип на спешна медицинска помощ, който закарал пострадалия в УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД - Клиника по неврохирургия.

Във връзка с настъпилото произшествие двамата водачи на пътни превозни средства били тествани за употреба на алкохол от служители на „ПП-СДВР“ с техническо средство „Алкотест дрегер“, като резултатите и на двамата били 0.00 промила.

От заключенията на назначените в хода на наказателното производство съдебно-медицинска експертиза, комплексна медико-автотехническа експертиза и допълнителна такава, се установява, че пострадалият Н. Г. вследствие процесното ПТП е получил следните травматични увреждания – черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка в лявата слепоочна област; счупване на черепната основата в задната дясна черепна ямка, с образни данни за травма на десния мастоиден израстък; кървене в десния слухов проход; охлузна рана в теменната област срединно; охлузвания и палпаторна болезненост в дясната половина на гръдния кош; контузия на дясното рамо. В СМЕ е посочено, че телесните увреждания - черепно-мозъчната травма с контузия на мозъка в лявата слепоочна област и счупване на черепната основата в задната дясна черепна ямка са реализирали характеристиките на медико-биологичния признак „разстройство на здравето, временно опасно за живота“, а останалите травматични увреждания покриват белега на медико-биологичния признак „разстройство на здравето, неопасно за живота“

Така възприетите от въззивния съд фактически констатации са направени след анализ на събраните в хода на първоинстанционното съдебно производство доказателства: гласни доказателствени средства – обясненията на обвиняемия и показанията на свидетелите Н.й Й.Г., Г.П.Г. и Т.К.Д.; писмените доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествие със скица и фотоалбум; писмените 4 доказателства - справка от МВР - Дирекция „Национална система 112“ - Районен център 112 София; епикриза на Н. Й.Г. от УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД Клиника по неврохирургия и др.; както и експертната интерпретация на процесуално годните доказателствени източници чрез заключенията на автотехническа експертиза; съдебно-медицинска експертиза; комплексна медико-автотехническа експертиза и допълнителна комплексна автотехническа и медицинска експертиза.

Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са анализирани всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при обсъждането им. Така установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания доказателствен материал.

Настоящата съдебна инстанция се съгласява изцяло с направените от първоинстанционния съд доказателствени изводи, като при собствения си прочит на доказателствата по делото достигна именно до същите.

Пътната обстановка и точното място на настъпване на местопроизшествието се установяват безпротиворечиво от всички събрани в хода на делото гласни доказателствени средства, както и от отразеното в съставения протокол за оглед на местопроизшествие и приложените към него скица и фотоалбум. Правилни са изводите на проверявания съд относно доказателствената стойност на протокола за оглед на местопроизшествието и неговите недостатъци, изразяващи се в непрецизно и непълно отразяване на детайли и подробности относно състоянието на велосипеда и лекия автомобил непосредствено след настъпилото ПТП.

Настоящият съдебен състав, подобно на първоинстанционния, намира основание да кредитира с доверие изготвените и приети по делото експертните заключения на автотехническа експертиза, комплексна медико-автотехническа експертиза и допълнителна комплексна медико-автотехническа експертиза, като стича, че същите са непротиворечиви по между си, обективни, всестранни, научно обосновани, професионално изготвени и защитени в съдебно заседание, при това всяка следваща експертиза потвърждава изводите на вещите лица, изготвили предходните експертизи и същевременно изясняват допълнителни обстоятелства от фактическата обстановка. От цитираните заключения на вещите лица се установяват съществени обстоятелства от предмета на доказване по делото, а именно – мястото на настъпване на ПТП, скоростта на движение на велосипедиста непосредствено преди удара, опасната зона за спиране на колоездача, най-вероятния механизъм за настъпване на пътния инцидент, както и причинените на пострадалия Г. травматични увреждания. По експертен път вещите лица са определили, че най-вероятният механизъм за реализиране на произшествието е удар на предното колело на велосипеда в задната 5 вътрешна зона на предната лява врата на автомобила, като това съприкосновение е възможно при частично отваряне на предна лява врата на разстояние над 0,5м вляво от левия габарит на колата.