Решение № 57 от 05.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 27793/2025
- Вид
- Решение № 57
- Подписан
- 05.01.2026
- Състав
- СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 80866 от 21.05.2025 · СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА
- Разпореждане № 80867 от 21.05.2025 · СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА
- Определение № 28419 от 02.07.2025 · СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.149 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
- чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
РЕШЕНИЕ
№ 57 гр. София, 05.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110127793 по описа за 2025 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца срещу ответника М. Л. Г. за сумата 1745,04 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от м.07.2022г. до м.04.2024г., ведно със законна лихва от 20.02.2025г. до изплащане на вземането, сумата от 178,80 лева, представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода от 15.09.2023г. до 17.02.2025г., сумата от 71,55 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2022г. до м.04.2024г., ведно със законна лихва от 20.02.2025г. до изплащане на вземането, сумата от 14,69 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 17.02.2025г., които суми касаят топлоснабден имот: ап. 9, находящ се в гр. София, жк. „Изток“ блок ..., аб. № 395626 и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 10233/2025г. по описа на СРС, 81 състав. Претендират се и направените в производството разноски.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. В сградата, в която се намира топлоснабденият имот е въведена система за дялово разпределение, поради което се дължи и цена за услугата дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на дължимите суми на интернет страницата на продавача. Съгласно приложимите общи условия сочи, че се дължи и обезщетение за забавено плащане.
1
Ответникът М. Л. Г. е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва предявените искове при твърдения, че не дължи посочените суми.
Поддържа, че не е собственик, нито ползвател на процесния имот. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и недоказани. Претендира сторените разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца "Далсия Елвеко" ООД не изразява становище по основателността на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:
По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 10233/2025г. по описа на СРС, 81 състав, по което на 06.03.2025г. е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу М. Л. Г. да заплати следните суми: сумата 1745,04 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от м.07.2022г. до м.04.2024г., ведно със законна лихва от 20.02.2025г. до изплащане на вземането, сумата 178,80 лева, представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода от 15.09.2023г. до 17.02.2025г., сумата 71,55 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2022г. до м.04.2024г., ведно със законна лихва от 20.02.2025г. до изплащане на вземането, сумата 14,69 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 17.02.2025г., които суми касаят топлоснабден имот: ап. 9, находящ се в гр. София, жк. „Изток“ блок ..., аб. № 395626.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника редовно, който в срока по чл.414, ал.2 ГПК е подал възражение, съответно в указания му срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо него в посочените размери, за които е издадена заповедта.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.
2
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
По делото при заявено от ответника с отговора на исковата молба нарочно оспорване и изрично указана с доклада по делото доказателствена тежест за ищеца не се установява ответникът да притежава някое от качествата по чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Същият факт не е отделен от съда като безспорен между страните и на основание чл.
153 ГПК подлежи на пълно и главно доказване, каквото по делото не е проведено.
3
Ангажираните от ищеца писмени доказателства – протокол от общо събрание на собствениците на етажната собственост от адрес в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ ... на което е взето решение да се сключи договор с „МХ-Елвеко“ ООД за топлинно счетоводство на разходите за отопление, списък на собствениците от етажната собственост, като под № 9 от същия са вписани имената на наследодателя на ищеца Л.
М. Г. и е положен подпис, документи за главен отчет и изравнителни сметки, видно от които през процесния период като титуляр на партидата е записано отново лицето Л.
М. Г., не са от естеството да установят наличието на вещно право на собственост или ползване върху процесния имот от страна на наследодателя Л. М. Г., респективно на ответника М. Л. Г. по настоящото дело. В допълнение към това приетото писмо от 07.11.2025г. от СО, дирекция „Общински приходи“, с приложени към него извлечения от декларация по чл. 14 от ЗМДТ за процесния имот в която като титуляр на партидата е записано лицето Л. М. Г., а като данъчно задължено лице за 2023г. е посочен ответникът М. Л. Г., не установяват наличието на договорно правоотношение между ищеца и ответника с предмет доставка на топлинна енергия в имот с този абонатен номер, чието заплащане на договорно основание претендира ищецът. Същите не установяват наличие на вещно право върху имота, нито съдържат волеизявление за встъпване в договорно правоотношение с ищеца от страна на потребителя. По делото не са ангажирани никакви други доказателства, от които да се установява, че през процесния период м.07.2022г. до м.04.2024г. ответникът М. Л. Г. е бил носител на правото на собственост, респ. на вещното право на ползване върху процесния недвижим имот и на друго основание.
При горната доказателствена непълнота и указана доказателствена тежест за ищеца, съдът намира предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, за недоказани и неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му.
Претенциите на ищеца по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забавено изпълнение е акцесорна спрямо главния дълг за цена на доставена топлинна енергия и за дялово разпределение и предвид горните изводи на съда по исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, също следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответника. Същият претендира разноски за ч.гр.д. № № 10233/2025г. по описа на СРС, 81 състав по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, които съдът определя на сумата от 200 лева и които следва да бъдат присъдени в полза на осъществилия безплатна адвокатска защита - адв. В. П.. За исковото производство в полза на ответника се дължат разноски за сумата от 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и съдействие от 19.06.2025г. (л.48), при съобразяване на релевираното с исковата молба възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно.
Разпечатката съдържа 37 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5733a848-a82c-4814-a9d3-6bb2e27c1715