Определение № 1157 от 21.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1157 гр. София, 21.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Пeтрова

Членове:

Десислава Добрева

М. Бойчева като разгледа докладваното от Ирина П. Касационно търговско дело № 20268002900588 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Менюю софтуер“ ООД чрез управителя Р.Д.К., гражданин на Република Ирландия, представляван от адвокатско дружество, срещу решение № 553 от 12.10.2025г. по в.т.д.№ 413/2025г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решението по т.д.№ 956/2023г. на СГС, с което по иск на съдружника Ф. Ф., гражданин на Република Ирландия, на основание чл.74 ТЗ е отменено решението на извънредното общо събрание на съдружниците на „Менюю софтуер“ ООД, проведено на 16.05.2023г. за изключване на ищеца Ф.

Ф. като съдружник.

В касационната жалба са въведени доводи за неправилност на изводите на САС, че не е доказано надлежното получаване от ищеца на поканата за общото събрание и предупреждението за изключването му. Твърдението е, че съдружникът е уведомен за свиканото от управителя Р.К. събрание с документ от 05.05.2023г., съставляващ покана и съдържащ предупреждение, надлежно доставен до електронните пощи на изключения съдружник и на неговия адвокат А. Т.. Позовава се на неправилно приложение на материалния закон чл.3,ал.1 ЗЕДЕУУ, в който е дефиниран електронният документ, на разпоредбата на чл.8,ал.1 от закона, която предвижда принципно отсъствие на необходимост от потвърждаване на получаването на електронното изявление 1 от адресата, на разпоредбата на чл.10,ал.1, предвиждаща получаване на електронното изявление с постъпването му в посочената от адресата информационна система. Посочва, че Ф. Ф. е лице, което с конклудентни действия се е съгласило да бъде адресат на процесното електронното изявление чрез изпращането в предходния ден - на 04.05.2023г. на покана до съдружника Р.К. за друго общо събрание за дата 17.05.2023г., което означава, че Ф. се е съгласил да получи и изявлението относно процесното общо събрание и писмено предупреждение, които са изпратени на следващия ден като отговор на същите електронни адреси, използвани предходния ден от адвокат А. Т. и съдружника Ф.. Изложени са твърдения относно служебния характер на имейла и съображения за неправилност на извода на САС, че няма данни процесният имейл адрес на ищеца да е ползван от него в служебната му кореспонденция с дружеството или с управителя и съдружник Р. във връзка с дружествени въпроси. Изложени са и твърдения, че адвокат А. Т. има представителна власт да получава от името на упълномощителя Ф. покана за свикване на общо събрание и предупреждението за изключване и се оспорва правилността на извода, че отсъства учредена представителна власт на адвоката за получаване на посочените документи. Наведени са и съображения за материална законосъобразност на решението на ОС - за основателност на причините, поради които ищецът е изключен като съдружник, които не са обсъждани от въззивния съд след формиране на извода за отсъствие на доказателства за редовна покана до съдружника за свиканото събрание и предупреждение по чл. 126,ал.3 ТЗ.

Искането е за отмяна на решението и отхвърлянето на иска с правно основание чл.74 ТЗ.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК като от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото - чл.280,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите:

1/ „Следва ли да се приеме, че когато са налице данни, че определен имейл адрес системно е използван за служебна кореспонденция между съдружник и дружеството, включително за получаване и обмен на счетоводни и финансови документи, както и за изпращане на покани за общо събрание на съдружниците, този имейл адрес следва да бъде квалифициран като служебен, а не като личен? Твърдението е, че не са отчетени фактите за 2 наличие на кореспонденция между съдружниците и дружеството, от които категорично може да се направи заключение за наличие на служебен характер на имейл адреса, а въззивният съд се е произнесъл неправилно по този въпрос като не е отчел действителната воля на страните, обективирана в тези действия, които категорично сочат съгласие за използване на конкретния електронен адрес в служебната кореспонденция.

2/ „Следва ли да се приеме, че е налице съгласие по смисъла на чл. 5 от ЗЕДЕУУ за получаване на електронни изявления, когато адресатът лично или чрез пълномощник е използвал същия електронен адрес за изпращане на официална кореспонденция по дружествени въпроси (включително покани за общо събрание), не е възразил срещу получаването на електронното изявление, получил го е и е предприел действия в изпълнение на съдържанието му?“ Според касатора, изясняването в съдебната практика на въпроса дали е налице съгласие по смисъла на чл. 5 от ЗЕДЕУУ за получаване на електронни изявления при описаните фактически обстоятелства, е от съществено значение за осигуряване на единно и предвидимо прилагане на закона. Сочи се, че в условията на нарастващо използване на електронната комуникация в търговския оборот, липсата на ясни критерии за установяване на съгласие би довела до противоречива съдебна практика и до несигурност относно правната валидност на електронните изявления.

3/ „Обхваща ли пълномощно, предоставящо право на адвокат да представлява съдружник пред всички физически и юридически лица и да изготвя, подписва, подава и получава всякакви документи във връзка с дружествени спорове, и представителна власт за получаване от името на съдружника на покана за общо събрание по чл.139,ал.1 ТЗ и предупреждение за изключване?“ Според касатора изясняването на този въпрос е от съществено значение за утвърждаване на съдебна практика относно легитимността на действията на адвокатите като пълномощници и за гарантиране на законосъобразността на решенията на дружеството.

4/ „Следва ли при доказано получаване и отваряне на покана за общо събрание от надлежно упълномощен адвокат и явяването му на събранието, да се приеме, че съдружникът е надлежно уведомен в разумен срок, без да се изисква от дружеството доказване на вътрешната комуникация между адвоката и клиента?“ Като обосновка на въпроса и като въвеждане на 3 допълнителната предпоставка касаторът сочи, че неправилен е изводът на второинстанционния съд, че адв. А. Т. действително е отворил имейла на 07.05.2023 г., но това не означава, че е уведомил на същия ден Ф. Ф. за свиканото събрание. Поддържа се, че в случаите, когато е доказано, че поканата е получена и отворена от надлежно упълномощен адвокат, и когато същият се е явил на общото събрание, следва да се приеме, че съдружникът е надлежно уведомен в разумен срок и това обезпечава ефективното реализиране на правото на участие и гласуване на съдружника, без дружеството да бъде задължено да доказва вътрешната комуникация между адвоката и съдружника, която обективно е извън неговия контрол.

Според касатора, изясняването на този въпрос е важно и за утвърждаване на единна съдебна практика относно обхвата на представителните права на адвокатите като пълномощници, което е от ключово значение за стабилността на корпоративните отношения и правната яснота в управлението на дружествата. Счита, че конкретизацията на критериите за ефективно уведомяване чрез пълномощник, ще предотврати произволни тълкувания на закона и ще създаде обективни основания за защита на правата на съдружниците, като гарантира, че формалните процедури не се превръщат в пречка за реалното участие в управлението на дружеството.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Въззивната инстанция е констатирала, че ищецът оспорва надлежното връчване на поканата за ОСС, като твърди, че между съдружниците няма постигнато съгласие за електронно връчване, нито са уговорени конкретен ред и условия за това, или имейл адреси; такава процедура за връчване на покана за ОС не е предвидена и в дружествения договор; че той не е задължено по закон лице (чл.5 ЗЕПЕУУ) да получава електронни изявления, след като не е дал изрично или мълчаливо съгласие за получаване на ел. изявления; че поканата е адресирана до адв. Т. и адв. Стоянова, а не до него; че адвокатите нямат правомощие да получават от негово име покани за ОСС, както и че поканата реално не е достигнала до него.

Приела за установено, че на 05.05.2023 г. от управителя на „Менюю софтуер“ ООД - Р.КР., е отправена писмена покана до другия съдружник Ф. Ф. за общо събрание, което ще се проведе на 16.05.2023 г. на посоченото в нея 4 място, с дневен ред: Изключване на Ф. Ф. като съдружник. Поканата, съдържаща и писмено предупреждение за изключване на съдружника Ф. Ф., е изпратена като сканирано копие от служебния имейл на управителя и съдружник Р.КР. до имейл с адрес alexander. todorov@dрс. Bg, за който не се спори, че принадлежи на адв. А. Т., с копие до имейл fabiofusco71 @gmail.com.

От правна страна е мотивирано, че съгласно чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ писмената форма се счита за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Счетено е, че с изпращането на поканата по електронна поща е спазена предвидената в чл. 139, ал.1 от ТЗ писмена форма, тъй като разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмен такъв. Обсъдено е, че в чл. 26, ал.1 и ал.2 от дружествения договор на „Менюю софтуер“ ООД е предвидено, че общото събрание се свиква от управителя с писмена покана, получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди определената дата на заседанието, като в съобщението се посочват денят, часът, мястото на заседанието и дневният ред, която кореспондира на разпоредбата на чл. 139 ТЗ . При тези факти, съставът е приел, че избраният от управителя способ за връчване на поканата по електронна поща е допустим.

Изследвано е, че съгласно чл. 8, ал.1 от ЗЕПЕУУ, за да се счита връчен електронният документ, не е необходимо потвърждаване на получаването, освен ако страните не са уговорили друго (каквато друга уговорка в случая липсва), но само когато той е изпратен до лице, имащо качеството на адресат, а съгласно чл. 5 ЗЕПЕУУ, адресат на електронното изявление е или лице, което по силата на закон е длъжно да получава електронни изявления, или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в електронна форма. Изведено е, че в конкретния спор ищецът няма произтичащо от закона качество на адресат поради липсата на договорка, задължаваща го като съдружник в ответното „Менюю софтуер“ ООД да получава електронни изявления по електронна поща. Счетено е, че редовността на подобно връчване на покана за общо събрание е обусловена от съгласието на съдружника да получава кореспонденция в електронна форма и на посочен от него адрес на електронна пощенска кутия, дадено изрично или чрез конклудентни действия.

5

Анализирано е, че посоченият в поканата адрес на електронна поща fabiofusco71 [email protected]., не е отразен в дружествения договор и в търговския регистър, не е ползван от ищеца в служебната му кореспонденция с дружеството или с управителя му във връзка с дружествени въпроси, като липсват и обстоятелства, от които да се предполага съгласието на съдружника Ф. да получава кореспонденция в електронна форма на посочения в поканата адрес на електронна пощенска кутия, включително и такова да е дадено и чрез конклудентни действия. Счетено е, че поканата е изпратена на електронната поща на адвокат, който няма правомощия да получава от името на ищеца покана за общо събрание и предупреждение за изключването му, тъй като видно от представеното пълномощно, представителна власт в полза на адв. А.

Т. е учредена единствено за представителство във връзка с дела или имуществени спорове между двамата съдружници или между ищеца и дружеството.

Даден е отговор, че не може да се приеме, че тъй като поканата е изпратена като отговор на електронни адреси, от които предния ден до дружеството е била изпратена от адв. Т. и и Ф. Ф. покана за друго общо събрание за дата 17 май 2023г. , то тези имейл адреси следва да се възприемат, като годен способ за осъществяване на кореспонденцията с Ф. по дружествени въпроси, включително и по отношение свикването на процесното събнание .

Разпечатката съдържа 26 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/57337661-0209-4eca-a501-d2b2b3da0316