Определение № 127 от 06.02.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 127 гр. Монтана, 06.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Александра Нанова като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно частно гражданско дело № 20251600500081 по описа за 2025 година Производството е въззивно и e по реда на чл. 274-278, във връзка с чл.

130 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Образувано е въз основа на частна жалба подадена лично от Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр. *, ул. „*“ № *, срещу Определение № 1684 от 13.12.2024 г., постановено по гр. д. № 2549/2024 г. по описа на Районен съдгр. Монтана, 3-ти състав, с което производството е прекратено като недопустимо и исковата молба е върната.

В обстоятелствената част на частната жалба най-напред, позовавайки се на разпоредба от основания закон, се излага, че в случаи като настоящия прокуратурата била необходим другар, защото имала задължение да следи за законността. Обосновава се, че тъй като в производството прокуратурата не е участвала, то обжалваният акт е недопустим. Изтъква се, че актът е и неправилен поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита се, че районният съд не е определил правилно правното основание на предявения иск. Във връзка с това се изразява несъгласие, че предявеният иск е с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ.

Твърди се, че когато производството е приключило с окончателен акт повече от шест месеца от влизане в сила на измененията на ЗОДОВ, обнародвани в ДВ, бр. 98/2012 г., този който не е подал заявление за обезщетение по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ, може да предяви срещу държавата иск на общо 1 основание по чл. 49 от ЗЗД. Именно поради последното жалбоподателката не приема за правилна дадената от съда правна квалификация и свързаното с нея изискване за допустимост-да е проведена административна процедура по Глава трета „а“ от ЗСВ.

Въз основа на изложеното се прави искане съдът да обезсили, респ. да отмени определението и делото да бъде върнато на друг състав на районния съд за разглеждането му по същество.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК всеки от четиримата ответници Районен съд-гр. В.Т., Апелативен съд-гр. В., Окръжен съд-гр. В.Т. и Районен съд-гр. В., поотделно, са подали отговори на частната жалба, в които се споделят мотивите и крайният извод на районния съд за недопустимост на производството.

Настоящият въззивен състав намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения по чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок за обжалване, от процесуално легитимирана страна-ищец в първоинстанционното производство, при наличие на правен интерес обусловен от неблагоприятния за нея краен резултат, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание съгласно чл. 275, ал. 2, във връзка с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Разгледана по същество въззивният съд намира частната жалба за неоснователна.

Окръжен съд-гр. Монтана, след подробно запознаване със съдържанието на исковата молба, приложенията към нея, постановеният от съда процесуален акт и изложеното в частната жалба и отговорите, при съобразяване на разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството по гражданско дело № 2549/2024 г. по описа на Районен съд-гр. Монтана, е образувано на 10.10.2024 г. по повод на искова молба подадена лично от Д. Г., в качеството й на ищец, срещу Апелативен съд-гр. В., Окръжен съд-гр. В. Т., Районен съд-гр. В. и Районен съд-гр.

В.Т., в качеството им на ответници.

В нейната обстоятелствена част е посочено, че на 29.12.2022 г. ищцата е подала искова молба до Окръжен съд-гр. В. Т., за което е образувано гр. д. № 895/2022 г. по описа на този съд. Изброява се хронологично впоследствие тази 2 искова молба последователно на кои съдилища е изпращана и се посочват номерата на образуваните пред тях производства. Така сочи, че от първоначално сезирания съд тя е изпратена по подсъдност на Районен съд-гр.

В., пред който е образувано гр. д. № 523/2023 г. Поради повдигната от последния препирня за подсъдност, делото е изпратено на Апелативен съд-гр.

В. и е образувано в. ч. гр. д. № 30/2023 г. по описа на този съд, който е върнал делото на Окръжен съд-гр. В.Т.. Пред последния е образувано гр. д. № 91/2023 г., който е изпратил делото на Районен съд-гр. В.Т.. Въз основа на това е образувано гр. д. № 559/2023 г., което е прекратено и не е обжалвано.

От така изложеното ищцата твърди, че е претърпяла неимуществени вреди възникнали вследствие на нарушение на правото по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС за провеждане на производството по подадената от нея искова молба в разумен срок.

Ищцата изрично посочва, че не е подавала заявление за обезщетение по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ в срока по чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, поради което липсвало и сключено споразумение. Заради тези обстоятелства счита, че предявеният от нея иск е с правно основание чл. 49 от ЗЗД, а не такъв по чл.

2б, ал. 1 от ЗОДОВ.

В частта касаеща петитума ищцата прави искане за осъждане на ответниците солидарно, евентуално и разделно, да й заплатят сумата от 5300,00 лв., представляваща обезщетение за претъпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на първоначалното подаване на исковата молба до Окръжен съд-гр. В. Т.

Съставът на Районен съд-гр. Монтана, в производство по реда на чл. 130 от ГПК, е посочил, че е ирелевантна сочената от ищцата правна квалификация. Приел е, че категорично в случая е предявен иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, а не такъв по чл. 49 от ЗЗД. Във връзка с това е счел, че производството е допустимо само, ако е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. Предвид липсата на изчерпана такава в случая съдът е формирал извод за недопустимост на производството, послужил и за постановяване на определението за прекратяване, което се обжалва в настоящото производство, с подадената частна жалба.

За неоснователни въззивният

3 съд намира твърденията на жалбоподателката, че постановеният процесуален съдебен акт е недопустим поради неучастие на прокурор. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ делата по този закон пред съда се разглеждат със задължително участие на прокурор. Законодателят е употребил думата „разглеждат“, което означава, че се имат предвид случаите, когато делото след като е образувано е разгледано и е решено по същество. В настоящия случай, след образуване на делото, при проверка на допустимост на иска по реда на чл. 130 от ГПК, съдът е приел, че следва да се прекрати поради недопустимост. Производството се намира в началния си етап по проверка на неговата допустимост. В конкретния случай липсва произнасяне на съда по предварителните въпроси и доказателствените искания и насрочване на делото в открито съдебно заседание, в което то да се разглежда. Правилото е, че разглеждането на делата става устно в открито заседание (чл. 11 от ГПК). Ergo не се е стигнало до неговото разглеждане. Съществено процесуално нарушение ще бъде налице само, ако делото е било разгледано и решено без участието на прокурор. В последния случай решението на съда би било недопустимо. Не такъв е настоящият случай, тъй като производството не се е развило и спорът не е разглеждан по същество, поради това, че още в началото е констатирано, че то е недопустимо. Следователно и постановеното определение за прекратяване не е недопустимо.

Отделно, това твърдение разколебава тезата на жалбоподателката, че предявеният от нея иск е такъв по чл. 49 от ЗЗД, защото прокурорът следва да участва по дела, разглеждани по същество по реда на ЗОДОВ, но не и по дела за деликт по чл. 49 от ЗЗД.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, поради неправилно квалифициране от районния съд на предявения по делото иск като такъв по чл. 2б от ЗОДОВ, вместо по чл.

49 от ЗЗД.

Във връзка с това ad notandra (трябва да се отбележи), че правното основание, по което следва да се произнесе съдът, се определя от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически обстоятелства и от заявения петитум (Определение № 305 от 13.04.2016 г., постановено по т. д. № 2828/2015 г., т. к., І т. о. на ВКС). Определянето на правната квалификация на иска обаче е задължение на сезирания съд. От 4 значение е не посочената от страната такава, а какви са фактическите твърдения, на които тя основава субективното си право и чиято защита търси.

Затова съдът следва да определи действителното основание на спорното материално право, като изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения и заявеното в петитума искане за защита, т. е. съдът сам подвежда под приложимата правна норма изложените от ищеца твърдения за правнорелевантните факти, без да е обвързан от сочената от него квалификация на предявения иск (в този смисъл са Определение № 5170 от 13.11.2024 г., постановено по гр. д. № 2564/2023 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС, Определение № 4250 от 26.09.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 2884/2024 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, Определение № 4236 от 26.09.2024 г., постановено по гр. д. № 189/2024 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, Определение № 79 от 01.03.2022 г., постановено по гр. д. № 552/2022 г., г. к., ІV г. о. на ВКС Определение № 193 от 28.05.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 1103/2020 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС).

Трайно утвърдено и непротиворечиво е прието в практика на върховната съдебна инстанция, че отговорността на държавата за вреди от нарушено право по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС на разглеждане и решаване на делото в разумен срок се реализира по реда на чл. 49 от ЗЗД само в случаите, при к о и т о нарушението е допуснато по приключило производство с окончателен акт, преди повече от 6 месеца преди влизане в сила на чл. 2б от ЗОДОВ и Глава трета „а“ ЗСВ и е налице процесуална пречка да се образува административно производство по Глава трета „а“ от ЗСВ (съгласно § 9 от ЗИД на ЗОДОВ, обн. в ДВ, бр. 98/2012 г. ) и исково производство по чл.

2б, ал. 1 от ЗОДОВ. Ако обаче с предявения иск се претендира нарушено право по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС с присъждане на обезщетение за вреди, причинени по производство, приключило след влизане в сила на чл. 2б от ЗОДОВ и Глава трета „а“ от ЗСВ, съдът прилага този закон, като е длъжен да следи за положителната процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, т. е. да е изчерпана административната процедура, по която няма постигнато споразумение (Определение № 2679 от 25.09.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 3070/2023 г., г. к., І г. о. на ВКС, Определение № 10 от 05.01.2018 г., постановено по гр. д. № 2643/2017 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, Решение № 12 от 27.01.2016 г., постановено по гр. д. № 4014/2015 г., ІV г. о. на ВКС, Решение № 210 от 15.06.2015 г., постановено по 5 гр. д. № 3053/2014 г., ІІІ г. о. на ВКС, Решение № 362 от 21.11.2013 г., постановено по гр. д. № 92/2013 г., ІV г. о. на ВКС).

В настоящия случай, жалбоподателката не спори и писмено признава, че определението, с което е прекратено производството по гр. д. № 559/2023 г. по описа на Районен съд-гр. В. Т., по препращаната между различни съдилища искова молба, е влязло в сила и е архивирано, тъй като същата не е упражнила правото си да го обжалва в едноседмичен срок. В случая важи принципът lex specialis derogat legi generali (специалният закон намира приложение пред общия). ЗОДОВ е специален закон, който предвижда ред за обезщетяване за случаи на нарушено право по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, поради което изключва общият ЗЗД. Това е така, предвид обстоятелството, че влизането в сила на определението за прекратяване на гражданското дело през 2023 г. е последващо датата на влизане в сила на ЗИД на ЗОДОВ (ДВ, бр. 98/11.12.2012 г.). Редът по чл. 49 от ЗЗД е неприложим, тъй като очевидно приключилото производство, в което се счита, че е нарушено правото й на провеждане на делото в разумен срок, е последващо спрямо датата на влизане в сила на ЗИД на ЗОДОВ (ДВ, бр. 98 от 11.12.2012 г). Материалноправната норма на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ има действие от датата на влизането й в сила. От този момент и ex nunc (занапред), обезщетението за вреди от забавени съдопроизводствени действия може да се търси само по реда на ЗОДОВ, както изрично предвижда разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ (Определение № 4250 от 26.09.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 2884/2024 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, Определение № 1706 от 09.04.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 982/2024 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, Определение № 3452 от 03.07.2024 г., постановено по гр. д. № 2353/2024 г., г. к., ІV г. о. на ВКС).