Определение № 116 от 23.04.2020, Окръжен съд - Търговище
- Съд
- Окръжен съд - Търговище
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 89/2020
- Вид
- Определение № 116
- Подписан
- 23.04.2020
- Състав
- ТИХОМИР ПЕНКОВ ПЕТКОВ, БИСЕРА МАКСИМОВА, МИЛЕН ИВАНОВ СТОЙЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 · Закон за защита на потребителите
О П
Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ /23.04.2020г. град Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД първи състав
На двадесет и трети април 2020 година
В закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН
СТОЙЧЕВ
БИСЕРА
МАКСИМОВА като разгледа докладваното от съдията Тихомир Петков в.ч.гр.д.№89 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от “П.К.Б.”***, ЕИК:*********, чрез пълномощника гл.юрк. Н.М.Л. против разпореждане №577/13.02.2020г., постановено по ч.гр.д №188 по описа за 2020г. на РС-
Търговище, с което е отхвърлено заявлението по чл.410 от ГПК на дружеството, в частта му за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу А.К., ЕГН: ********** ***, за заплащане на сумата 500.20 лв.– неплатено възнаграждение за закупен пакет от допъл-нителни услуги по Споразумение за допълнителни услуги към Договор за потребителски кредит №********** от 03.08.2017г.
С доводи за нарушения на закона и необоснованост, въззивникът моли за отмяна на разпореждането и за уважаване изцяло на заявлението по чл.410 от ГПК.
След проверка по реда на чл.278 от ГПК, съдът констатира след-ното:
Частната жалба е допустима, но неоснователна.
Отказът за издаване на заповед по чл.410 от ГПК е обоснован с довода, че е налице обоснована вероятност договорните клаузи, въз основа на които се претендира сумата от 500.20 лв.- неплатено възна-граждение за закупен пакет от допълнителни услуги, да са неравно-правни и затова – нищожни, на основание чл.146 във вр. чл.143 от Закона за защита на потребителите. Ето защо, подаденото заявление, в частта му, касаеща горепосочената сума е било отхвърлено, на основание чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.
По силата на писмен Договор за потребителски кредит №********** от 03.08.2017г. и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от същата дата, заявителят предоставил заем на клиента в размер на 1000 лв. за 24 месеца, при ГПР 49.89 %, ГЛП 41.17%, договорна лихва в размер на 0.11% на ден и допълнителен пакет услуги в размер на 1200.48 лв. или общо задължение към кредитодателя в размер на 2 684.16 лв. , от които са останали неизплатени 556.11лв.– главница, сумата 500.20лв.– неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, сумата 102.23 лв.– лихва за забава за периода 26.11.2018 г.- 26.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до изплащане на задължението.
Посочените допълнителни услуги, изразяващи се в приоритетно разглеждане на искането, възможността за отлагане и намаляване на определен брой погасителни вноски, смяна датата на падежа и улеснена процедура за получаване на допълнителни средства, съставляват именно действия по усвояване и управление на кредита и са присъщи на всеки кредитен договор, условията на който могат да бъдат изменяни по взаимно съгласие на страните, без да е необходимо това да бъде офор-мено като допълнителен пакет услуги и заплащано допълнително от кредитополучателя.
Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, при което е налице не само нелоялна търговска практика в отклонение изискването за добросъвестност, за което е анга-жирана отговорността на кредитора в други производства(решение №10606/08.07.2019г. по адм.д.№13144/2018г. на ВАС), но и посоченото съглашение, предвид стойността на допълнителния пакет, надвишаваща размера на основното задължение, води до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика на услугите и потребителя по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
Предвид горното, отказът на районния съд е постановен в съот-ветствие със закона и частната жалба против разпореждането следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода от делото, разноски на въззивника не се следват.
Въз основа на изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на “П.К.Б.”***, ЕИК:********* против разпореждане №577/13.02.2020г., постановено по ч.гр.д №188 по описа за 2020 г. на РС- Търговище, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
2.